Българска народна носия влиза в наследството на ЮНЕСКО?

Шопска носия от Граово може да стане част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. С нелеката задача това да се случи се е заела Дария Михалкова, ръководител на ансамбъл „Хоро“ – София. Нейната амбиция е да представи носията, състояща се от бял вълнен сукман (манофил), богато украсен с шевици и гайтани, дълга памучна риза с българска бродерия на пазвата, полата, с богато украсени ръкави (капаници) и бродиран вълнен пояс, пред Световната организация като част от автентичния български фолклор и нашенски традиции.

„Първоначално се опитвах да намеря автентична такава носия, но с годините опити и неуспех стигнах до извода, че за да я имам, трябва да се направи нейна възстановка. За щастие има музейни експонати, от които може да се види модел, кройка, шевици, материи на частите и т-н. – разказва авторката на проекта за граовска носия и основната част от нея – манофила. - Споделих идеята си със Светослав Петров, който се занимава с автентични носии и накити. Дълго време коментирахме темата и накрая стигнахме до извода, че единственият вариант да имам такава носия е да намерим стари платове и конци и на ново да се изработи носия, но със стари материали по модел на автентичния манофил“. Тя допълва, че за изработката на такава носия било нужно много внимателно да се избере майсторът, който ще я прави, защото носията е трудна за изработка и с много шевици.

Трябва да е човек, който освен да може да шие и да бродира, да има и професионален поглед към носиите, усет за цветовете и шевиците, да бъде педант в изработката.
Така се стига до един от най-добрите майстори на шита дантела и шевици – Ани Йовева. За своята работа по носията тя споделя: „Поех това предизвикателство. Подготовката за проекта отне доста време – посещения в музеи, снимки, вадене на схеми за различните бродерии, след това търсене на подходящи платна за ризата и манофила, а също и стари, ръчно изтъкани платове, каквито са се ползвали в далечния 19 век. Друг проблем бяха вълнените конци за бродерия – тук направихме компромис и използвахме памучни. Кройките на дрехите са автентичните, няма подобрения по тях. За бродерията са спазени оригиналните шевици и местоположението им, както и бодовете, използвани от нашите прабаби. В края на проекта се надявам да успеем да възстановим носията максимално близко до оригинала“.

Всичко се изработва на ръка, везбата е изключително богата, като се доближава максимално до автентичната такава, а за един месец карантина майсторката успява да направи полите на манофила, половин пазва плюс ръкав и половина от ризата. И така пъзелът започва да се сглобява постепенно. В момента носията все още е в процес на изработка.

Освен ризата и манофила, има и още компоненти, които постепенно Дария Михалкова събира. Накитите са изключително редки, но за щастие голяма част от тях вече са налични. Косичника тя възлага на Светослав Петров, който е много добър в изработката на накити за глава. За Дария остава мечтата на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица да бъде именно с вече готовия уникален за страната ни манофил.