Българите обикновено търсят психолог, когато нещо се случва с децата им

- На 13 април отваря врати първото в Казанлък Училище за бъдещи родители. Това е една интовативна идея за нашия град, какво ще научат бъдещите мама и татко?

- Инициативата има за цел да подкрепи бъдещите родители в много ранния етап на родителството, още преди да се появи детето и веднага след раждането му. На тези срещи ще дойдат хора, които имат по-съвременни схващания, които са склонни да търсят информация, да се съветват със специалисти, които да им помогнат. Това са семейства, които ще имат първо дете и родителите основно сами ще се грижат за децата си, при това те искат да бъдат съвременни родители.

Училището за бъдещи родители дава възможност двойката да се подготви за идването на детето, както практически, така и психически. Изключително важно е семейството да отвори пространство за малкото човече, което ще се роди,да уточни взаимоотношенията със собствените си родители, т.е. с бабите и дядовците, как те ще участват в отглеждането на детето, как бащите ще се включат.

Майките днес са все по-склонни да говорят за страховете си, затова сме предвидили различни модули като йога за бременни, съвети от специалист за самото раждане, за болничното присъствие, консултация по кърмене и хранене, за ролята на бащата в целия процес на появата на новия човек.

Това училище за бъдещи родители е изключително модерно за Казанлък. Заинтересованите двойки го приемат много добре като възможност за подготовка. Напълно безплатно е за родителите – провежда се в Центъра за обществена подкрепа от 13 април в продължение на 6 седмици - общо 6 модула по 2 часа, от 17.30 до 19.30 часа .

- Център за обществена подкрепа звучи доста обещаващо за хора, които имат нужда от определен вид помощ. Как точно се осъществява дейността на центъра?

- В центъра работят предимно социални работници и психолози. Голяма част от дейността ни е свързана с превенция от изоставяне на деца, като работим съвместно с Отдела за закрила на детето и с родилното отделение в болницата. Ние търсим възможно най-доброто решение във всеки конкретен случай.

В центъра идват родители и деца с поведенчески проблеми – агресивни деца, често тези деца са местени от една детска градина в друга, от едно училище в друго и това влошава нещата, вместо да носи полза. Често родителите разбират, че проблемът е в семейната двойка – например разногласие за възпитанието на децата, което създава напрежение и неминуемо се отразява на децата, които реагират по съответния начин.

Не са малко и случаите, когато идват семейства с осиновено дете. Понякога в по-ранна възраст, понякога децата са в предпубертетна и в пубертетна възраст, но тогава е най-трудно.

Новият момент в центъра е работата с децата в центровете за настаняване от семеен тип. В един от тях подрастващите нямат физически и умствени увреждания. Психолог работи с тях, за да споделят своите преживявания. Обикновено те имат проблем с адаптацията, събрани са да живеят заедно и това поражда конфликти или между тях самите, или с персонала, който заема естествената функция на родител или на значим възрастен. Първо се влюбват в някой от персонала, после се чувстват отхвърлени и разочаровани. Изобщо това са сложни взаимоотношения за деца, които имат толкова объркан живот. Центровете за обществена подкрепа са като помощно средство за деца, отглеждани в институции.

Наши колеги работят и в училищата в община Казанлък, като целта им е да насърчават доброволчеството и определянето на кауза, която да изпълняват в полза на околните. Много важен момент от работата в училищата е подрастващите да осъществяват начертаната мисия в екип. Поначало работата в екип липсва като умение в България.

За съжаление, нещо, което липсва в Казанлък, са групите за взаимопомощ на родители, на зависими. Това са модерни практики на запад, но у нас все още трудно се създават. В Центъра за обществена подкрепа също нямаме ресурса да отговорим на тази нужда, това е много сложна проблематика.

Бих искал да споделя, че в Центъра за обществена подкрепа могат да идват хора, нуждаещи се от консултация от психолог, като услугата е безплатна.

- Вие сте специализирал фамилна психотерапия. Кога едно семейство търси Вашата помощ ?

- Моите впечатления са, че българинът се обръща към психолог, когато нещо се случва с децата му. Продължава да се вярва, че децата са най-важното нещо в живота и да се отричат личните нужди на родителите, на съпрузите. Склонни сме да правим всичко за децата си и когато има някаква симптоматика, свързана с тях, или някакво поведение, което притеснява родителите, тогава те се обръщат към психолог.

Най-често поведението на децата е функция на семейния живот, на взаимоотношенията в семейството. Всички искаме да сме добри родители и се чувстваме виновни, когато някой ни казва, че имаме лоша партньорска връзка, или че воюваме с детето си или сме прекалено близки с него и това е причина то да е агресивно, да не е автономно, да се държи като по-малко дете или по начин, който определяме като инат.

За нас, специалистите, е ясно, че характерът се формира под въздействие на родителите и ние като родители сме отговорни какво ще стане от нашето дете. Разбира се, всяко дете има някаква предразположеност да се развива в определена посока, но ние като родители даваме възможност детето да тръгне или не.

- В преход. Има огромна разлика между българското семейство, което живее в София, българското семейство, което живее в град като Казанлък, и това, което живее на село.

Затова не се говори, но проблемът е, че сме в троен преход и то обществен преход, в сложна връзка с икономическата и политическата ситуация. Общественият преход е от това, че има страшно много традиционни семейства, има доста семейства, в които отношенията отговарят на индустриалното общество, и модерни семейства, за които са характерни отношенията за глобалното общество. Последното се вижда в столицата, където има много модерни компании и хората имат друго отношение към света, изключително отворени са, пътуват постоянно. В същото време има много затворени семейства, които не допускат външна намеса.

Наблюдението ми е, че повече жени и майки са склонни да потърсят консултация с психолог. Бащите обикновено се срамуват, че като глава на семейството не са се справили. Десетки и стотици години назад семейството в България само се е справяло и малко трудно е да се приеме, че външен човек ще помогне.

Всъщност, най-често проблемите, които водят хората при психолог, е от липсата на баланс. Много често се стига до залитания - или сме прекалено либерални, или сме прекалено затворени. Все пак идваме от една ситуация, в която авторитарните отношения са доминирали. Днес има родители, които искат да са много близки с децата си, да са прекалено либерални и така се стига до крайност, която не помага. Намирането на баланса не е лесно и тук е ролята на психолога.

- Модерно ли стана напоследък да се посещава психолог или просто съвременният човек не може сам да се справи с проблемите си?

- Трудно ми е да кажа дали защото проблемите стават повече или хората са по-отворени, но това е факт. Имам една хипотеза, че за това спомагат и реалити-предаванията по телевизията, които дават идея какво е психологическо консултиране.

Не са малко хората, които продължават да мислят, че ако ходиш на психолог, имаш психиатричен проблем и да се бърка психолога с психиатъра. Тази помощ, която оказваме, е как хората да намерят ресурса в себе си, за да се справят с проблема. Това няма нищо общо с болестта. Но да си дълго време в ситуация на дистрес, е предпоставка за болест.

Едно от важните неща, на които потърсилите психолог трябва да са готови, е да отделят достатъчно време. На всички им се иска, когато възникне проблем, той да бъде решен с 1-2 сесии. Но това са проблеми, които са се натрупвали в продължение на години, и ние, психолозите, не сме магьосници и не можем да им предложим нещо такова.

Хората трябва да са наясно, че е необходимо повече време, че трябва да започнат да правят компромиси и че трябва да участват в процеса. Това няма да стане с рецепта за хапче, което пиеш 5 дни и цялото семейство е наред. По-скоро това, което правим, е свързано с болезненост, защото се налага хората да променят много неща, които водят до болка. А никой не иска да го боли.

Моето мнение е, че когато сме предизвикали промяна, но сме оставили впечатлението, че човек сам е справил, е висшият пилотаж в психологическото консултиране. Дори добрите психотерапевти успяват да помогнат на хората напук на тях самите, само и само да има положителен краен резултат.