От макси гето в мини кварталче

Сериозно предизвикателство чака общинската администрация още щом се вдигне снегът. Запролетяването, чакано от едни, може да се окаже и сериозно за други. В случая обаче не става дума за улиците, които по всяка вероятност ще „цъфнат“ масово, заради многото дупки, отваряни традиционно от по- продължителните снегове и наложителните ремонти в голямата им част.

Защото колкото и да се изсипва асфалт по тях, той винаги е недостатъчен и няма как да се решат проблемите на всички улични дупки. Поне към момента.
В случая обаче става дума за нещо друго:


В началото на пролетта, трябва да започнат мащабни ремонтни дейности по реализирането на крупен проект за реконструкция и обновяване на част от квартал „Изток“. Проект, за който общинската администрация на Казанлък се бори от 3 години, говори от поне две и чийто договор за него бе подписан в края на миналата година. През декември 2016 година.

Проектът е по една от най- мощните финансови европейски програми- „Региони в растеж“ и е за над 5, 5 млн. лева. От тях 4 806 791.31 лв са от европейския фонд и 848 257,28 лв- национално финансиране.
Друг е въпросът, че в квартала, за който са предвидени да бъдат вложени тези средства, те няма да са достатъчни, тъй като промяната на визията на „Изток“ изисква поне няколко пъти по толкова още.
Но както се казва: капка по капка, вир.



В период от две години, парите, отпускани по този проект трябва да бъдат вложени в реконструкцията на част от квартала и до 8 декември 2018 година, Общината да рапортува неговото финализиране.
Проектът предвижда реконструкция на две големи зони в квартал „Изток“ в района на блоковете 19,20,21,22- първа зона и ,23,26- втора зона, рехабилитация на улици и тротоари, изграждане на осветление, цялостен ремонт на 4 улици- „Капитан Петко Войвода“, „Кремона“, Верия“ и „Сент Ерблен“, както и изграждане на тротоар по протежението на улица „Петко Войвода“.

Отделно се предвижда изграждането на няколко зони за отдих, мини паркове в околоблоковите пространства, спортни и детски площадки с катерушки, фитнес на открито, комбинирани игрища за волейбол и баскетбол, тенис и маси за шах на открито,скейтпарк, места за паркиране.
В добавка, отделно от мащабната реконструкция са предвидени и осигурени вече над половин милион лева и за подмяна на силно амортизирания и авариращ почти всяка седмица водопровод, в района на блок 23 в квартал „Изток“.




Дотук добре.


Още повече, че процедурата по обществената поръчка за избор на изпълнител вече е в ход, и е въпрос на време да стане ясно кой или кои ще извършва/т/ мащабния ремонт в най- гъсто населения все още казанлъшки квартал.

Има обаче и едно голямо НО.


Най- трудното за общинската администрация и работещите по проекта предстои.
За да се случи всичко това, в рамките на две години и районът да промени облика си от макси гето в симпатично миникварталче, предстои трудно време и тежко изпитание.
Общината трябва да се справи с премахването на металните гаражи. Задача задължителна, преди началото на ремонтните дейности. Не се ли случи това, на практика проектът е компрометиран, трудно се се случи и подмяната на водопровода, по чието трасе и сега има „нацвъкани“ метални и бетонни гаражи.


С металните гаражи до момента не е посмял да се бори нито един казанлъшки кмет. Положението бе изтървано още през 1993 година от тогавашния градоначалник Бончо Сарафов, плах опит да бутне нещо по въпроса направи Стефан Дамянов, но се отказа бързо. Така в рамките на един ведри 20-22 години Казанлък стана на практика метално гето и най- метално-гаражния град в България, с най- много гаражни такива клетки на глава от населението. Броят им вече е близо 6 хиляди. Макар общинската фирма „Балканинвест“ вече да е е спряла издаването на разрешителни за нови гаражни клетки.
За сведение, по данни на ГРАО, в Казанлък в края на декември 2015 година живеят малко под 46 хиляди души: бебета, деца, възрастни.

В почти преполовения втори мандат кметът Галина Стоянова дава знаци, че събира кураж за това, в името на една далеч по-добра, нормална, приветлива и европейска визия на този все още сравнително младеещ казанлъшки квартал. Нищо, че първите блокове в него са от началото на 80-те години на миналия век.



В момента, гаражната метална ситуация в района, който е бенефициент по проекта, е следната: само в пространството около блоковете 19,20,21,22,23 и 26 има поставени 164 метални и бетонни гаража/ всички върху общинска земя/, от които само 51 напълно законни. Останалите 113 гаражни клетки са нередовни или напълно незаконни.
Голяма част от тези метални гаражи са поставени върху зелени общински площи, директно на площадки и околоблокови пространства, в или върху зони, където минава водопровод.
„Бонус“ е пъстрата и наподобяваща гето гледка на всевъзможни по размер и цвят гаражи, стърчащи метални пръти и жици по тях, водещи към съответния етаж на стопанина на металния гараж и други екстри.
Отделно са дупките, тип „швейцарско сирене“ по асфалта и немръднали с години от него стари возила.

Мила местна картинка.



За появата и набъбването до катастрофични размери на металните гаражи, особено в квартал „Изток“, и то в последните 10-тина години, причини много: кражби, повече автомобили, недостатъчно паркоместа. Оказва се, че това с паркоместата не е съвсем така обаче.


Проверка в Община Казанлък показва, че по Регулационния план на квартала, изготвен при неговото застрояване през 80-те години, само в района на споменатите 6 жилищни блока, паркоместата са за ..... 275 автомобила Отделно от тях са прилежащите към блоковете гаражи и полуподземни такива в района на блок 20, чийто общ брой отново за същите 6 блока е за ..160 автомобила.

Брой, никак не малък, друг е въпросът дали вече е достатъчен.
Още повече, ако едно домакинство има повече от един автомобил.


Това обаче не е оправдание за трупването на пореден метален гараж. Още повече, че точно в този район масово гаражите са или върху зелени площи, или директно на междублоково асфалтирано пространство, предназначено за спортна площадка или игрище. Има и други екстри, от рода на циментиране на подход към металната клетка, с „ощипване“ от тротоара. Въобще пък не прави впечатление, че гаражна клетка се изсипва директно върху предназначено място за паркиране. Така един такъв гараж на практика „изяжда“ минимум три паркоместа.

Пародоксът е налице: Терен има, паркоместа има, но места за паркиране няма.

Едни ползват за сметка на други. Става грозно, за сметка на всички.

Зад стряскащия брой на металните гаражи има и друг „филм: немалко от тях са превърнати в складове за дърва, въглища и друга покъщнина, трети се отдават под наем, четвърти са ведри малки домашни пивници с комшията, някои пък просто пазят стара кола на стопанин, който от десетилетия не е в страната.


Всички тези „ако“ –та са съображения за предпоставки за проблеми пред реализацията ан мащабния проект. И с тях Общината задължително следва да се справи. Като намери вярно и приемливо, компромисно и законово решение. И задължително не допусне новото красиво място, да се превърне отново в метално – гаражно гето. Каквото е в момента.
Съгласно одобрения и предстоят за реализация проект, след реконструкцията, само в този район на кв. „Изток“ ще има близо 230 паркоместа. Отделно ще си останат и гаражните клетки под самите блокове.



Този брой обаче може би пак няма да е достатъчен, за да поеме всички автомобили в района. Друг е въпросът, че не е възможно Общината да осигури и не е длъжна да осигури паркоместа за всички автомобили, при това под съответните блокове. Това е ангажимент на други органи, в други времена и моментът с това, в този конкретен случай отдаван е изпуснат. В белите държави никой архитект не слага подпис под проект, където на всеки апартамент няма и гараж.


Големият въпрос- предизвикателство пред администрацията, преди старта на проекта, е къде да отиде онази част от законните / редовните/ метални гаражи,или поне тези, в които има автомобили, за които не останат паркоместа.
Останалите, превърнати в складове за за дърва, работилници, изнесени мазета или кокошарници, просто трябва да изчезнат.
С цялата строгост и санкция на закона. Независимо от съпротивата.


Тези, които следва да останат, общината трябва някак да подслони.
Къде?, е другият голям въпрос.


Но не и длъжна това да е под прозорците на стопаните или под тези на съседа. Или непременно пред входната врата. В никакъв случай!
От няколко дни служители от Общината, ангажирани с проекта, оглеждат подходящи евентуални месат в района, където могат да се поемат част от някои от „редовните, законни“ метални гаражи.


Където и да бъдат преместени по-компактно или на малки групи, то те ще трябва да изглеждат по един и същи начин и да са идентични. С еднакви размери, височини, цвят. Иначе шаренията пак ще се възпроизведе. За да не се случи това, оказва се, че в Общината вече се подготвят подобни типови указания и изисквания.
Остава обаче предизвикателството за свободните терени, където да се изградят нови общи паркоместа, над проектните или места за големи платени охраняеми паркинги.

Свободните общински терени в района са малко, а нашенецът не е фен на платеното автодомуване, още повече, ако това не е под портата му.


За всички тези парещи „Но“-та и „Ако“-та, общинската администрация на Казанлък има малко време. Само до стопяването на снега. Вдигне ли се, покаже ли се кокичето, ще трябва да действа. Като изчисти терена, подлежащ за реконструкция от всички метални гаражи в района на 6-те блока в кв. „Изток“.


Много трудна задача.


Която непременно и наложително е да премине през срещи. С хората. С тези с гаражите и онези без. С всички. Защото това, което ще се прави, е за всички там.
Със сигурност тези срещи няма да са леки. И със сигурност не всички ще са доволни. Може да има и открито противопоставяне.
Но залогът е голям. Перспективата също.


Живеещите в района ще трябва да избират между алтернативата да продължат да и живеят в район, с визия на гето, или да се прибират с желание в малкото си спретнато мини кварталче. При това с вода, която не спира през ден, заради авария.

Водачите на МПС-та в района също ще трябва да избират: дали да дрънчат коли по разбитите доволно улици „ Капитан Петко войвода“,, „Кремона“, Сент Ерблен“ и „Верия“, или поне за няколко години да имат път като хората.


Тежки въпроси, чийто отговори не са във виното.


А в общата грижа и в съпричастността, в желанието да чуеш, разбереш и сътрудничиш на другия. В умението да загърбиш и надскочиш визията до „собствения ми пъп и оттам натам потоп“. В мъдростта да намериш сили да прегърнеш промяната, срещу опърничавостта на статуквото.
В диалога и пресечната точка между моя интерес и общият.

В такива случаи казваме: ще поживеем, ще видим.


Сега обаче се налага да действаме. Да сме активни и съпричастни, вместо да ругаем под юрганите, крещим по улицата и овикваме по срещи.


Далеч съм от мисълта, че самочувствието ни на граждани следва да минава през металните гаражни клетки или трапищата по улиците, в които се пънем всяка вечер.

В 17 –та година на 21 век.
Ако уравнението ще се решава пак иначе, по-добре да не се захващаме. И да не искаме.

Защото със сигурност ще си останем пак там- в гетото.
Бас хващам.


Използвани са снимки и на: Прес ТВ, Община Каазнлък, kazanlak.cm, Диана Рамналиева