Актьорът Димитър Гавраилов: Любовта към театъра получих в наследство

Ако си мислите, че не познавате човек, който да е сбъднал мечтата си – грешите! Това е артистът Димитър Гавраилов от Общински театър „Любомир Кабакчиев“ (Б.р. - учреден като Казанлъшки общински театър през 1998-а), познат още като Додо – клоун и аниматор, а по Коледа – често влизащ в ролята и на Добрия старец… Без него не минава нито един детски спектакъл. И най-хубавото на неговата сбъдната мечтае, че тя е още от детството му…

Баща ми Иван Гавраилов също бе част от театралната трупа, навремето. Тогава към читалище „Искра“ имаше няколко трупи – драматична, куклена, музикална. Татко участваше и в куклени спектакли и аз от дете винаги съм искал да правя същото като него“, разказва Митко. В детските формации той попада първо в състава по художествено слово, а после го привлича Васил Белев, който прави куклените постановки. Признава, че днес му е трудно да си спомни всичките си участия, но първото му излизане на сцена е, когато е втори или трети клас, в пиесата „Най-чудното чудо“ по текст на Стефан Цанев.

„В онези години театър беше самодеен и всички участници в представленията работеха на различни места. Аз бях твърдо решен, че ще ставам куклен актьор и затова смених няколко училища. Завърших Вечерната гимназия, която по това време бе в сградата на Математическата гимназия. Това бе много удобна локация, защото театърът тогава бе в читалището, в непосредствена близост. Учителите ми ме подкрепяха и можех спокойно да ходя на репетициите и на представленията. Това бе много мил и важен за мен жест, който много ми помогна“, спомня си Димитър Гавраилов.

„Да живееш в интересни времена! Казват, че това е древно китайско проклятие. А

времената бяха наистина интересни. Аз се оказах от „гранично поколение“ – бях пионер и комсомолец, после отмениха тези организации. Военната служба също бе отменена след моето пребиваване в казармата. Въобще динамиката в живота се завъртя на бързи обороти. Нищо обаче не промени моите стремежи. В НАТФИЗ кандидатствах два пъти, и два пъти бях приет. Но се отказах по различни причини. Първият път, за да вляза в казармата, вторият – за да отида с читалищния театър на турне в Китай, в Гуанджоу. Там ни поканиха китайски продуценти. Как да изтърве човек такава възможност?! В настоящия състав на театъра от „китайците“ сме останали само аз и Мара Бонева. Случи се така, че по-късно съм работил и с двамата професори – Румен Рачев и Дора Рускова, при които щях да уча, ако бях постъпил в Академията. Винаги съм кандидатствал само за куклен театър и в момента почти не участвам в други представления“, разказва актьорът.

За Димитър Гавраилов спектаклите за деца изискват много повече труд, защото те са най-чистата и най-непринудена аудитория. За разлика от възрастните, те приемат всичко, което става на сцената, като истина и безпогрешно откриват фалша. Възможно е дори да „помагат“ на актьорите със съвети. Например, че единият герой лъже, че другият се крие и т.н. Затова артистът трябва да бъде повече от перфектен, когато работи с тази публика. Димитър няколко пъти работи извън Казанлък, в театрите във Видин, в Габрово и Силистра, но винаги се завръща в родния град.

При едно от тези завръщания през 2008-ма, неговият брат Ивайло отваря първия парти център в града на розите. Той се намирал в помещението, в което сега е Музеят на фотографията. По това време Митко се чуди с какво да се захване. „Веднъж мой познат ме попита дали е вярно, че подготвям куклен спектакъл. Отвърнах:„Ами подготвям, щом трябва!“,спомня си той. Така се появява идеята за спектакъла „Палечка“, с който печели наградата за най-добър изпълнител на първото издание на Националния фестивал на любителските театри „Вълшебникът театър“ в Севлиево. Димитър изпълняваи шестте роли на своите герои, чиито кукли също изработва сам. „Палечка“ се играе много успешно няколко години от него, в цялата страна.

Брат му обаче го кани да замести аниматора– само веднъж, според уговорката. Новата роля се харесва на малчуганите и изявите на Митко, по „изключение“, стават две, три и най-накрая, вече не ги брои. Тогава се ражда и клоунът Додо – един познат и любим образ на много казанлъшки семейства. „Дълго мислих за име на своя герой, което да се помни лесно от децата, но и аз да не го забравям“ - казва артистът. - Аз съм Димитър, значи трябва да е нещо с Д! Най-лесно за запомняне е така – името ми да започва с До и завършва с До. Така се появи Додо!“ Оттогава работата в театъра и ролята на аниматор са неразделна част от натоварения му график.

Естествено – участията се сгъстяват около празниците. От много години Митко е и Дядо Коледа. А този образ също си има своята специфика. Има деца, които се сърдят, плашат или по други причини не са настроени празнично, но Дядо Коледа не може да си тръгне, преди настроението и радостта да осенят дома, в който е дошъл. За всяка визита трябва специален подход, за който няма предварителна подготовка, нужна е импровизаторска дарба. Затова пък възторжените детски усмивки и щастливите родители са най-сладката награда за Дядо Коледа.

„Театралното изкуство винаги ще има своето значимо място в Казанлък“, убеден е казанлъшкият артист. За празниците той има множество изяви в детски градини, на различни тържества, а на 14-и представи своя нов авторски проект „Горски бъркотии“ в Раднево. Усилено работи и по бъдещия си моноспектакъл, за който засега не иска да говори в подробности. „Много съм щастлив, че работата с младите продължава. Като изключително успешен мога да оценя първия Детски театрален фестивал, който се проведе в Казанлък в началото на тази година. След кончината на дългогодишната ръководителка на детската театрална школа към читалище „Искра“ Мая Стоянова, сега нейното дело продължава Петър Петров. В младежите и децата виждам нашите следовници и вярвам, че този дух и традицията в сценичните изкуства ще продължи да живее и да се развива в моя град“, казва актьорът, режисьорът, Додо и Дядо Коледа – Димитър Гвраилов.