78 български изследователи попадат сред първите 2 процента топ учени в света, според тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на учените, известна като Станфордска класация.
16 от тях са членове на Българската академия на науките - академици и член-кореспонденти, а още 33 са учени от Академията. 22-ма от учените са от Софийския университет, а останалите са от медицинските университети в София и Пловдив, ХТМУ, Техническия университет-София, Тракийски университет, УАСГ, Университет по мениджмът - Варна, Пловдивския университет „П. Хиленадарски“, Русенския университет и други.
Класацията се изготвя ежегодно въз основа на анализ на наукометричните показатели на около 8 400 000 учени от 176 подобласти на науката, които имат публикации в Scopus, тоест визира 2% от доказаните учени. Тя е съставена въз основа на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и други.
Отделна класация се изготвя и за научното развитие през предходната година. Тя включва общо 56 български учени в горните 2%. В нея са включени още 7 учени от БАН, които не фигурират в класацията за цялостно развитие. Сред учените от БАН в общата класация са акад. Красимир Атанасов (изкуствен интелект), акад. Константин Хаджииванов (физикохимия), акад. Вася Банкова (медицинска и биомолекурлярна химия) и др.
Изявените учени от СУ на базата на публикациите и цитиранията им през цялата им кариера са акад. Николай В. Витанов (193 място в Обща физика), проф. Иван Христов (317 място в Оптоелектроника), проф. Валентин Попов (1090 място в Приложна физика), чл.-кор. Стойчо Язаджиев (1344 място във Физика на ядрото и елементарните частици) от Физическия факултет.
Учените от Факултета по химия и фармация в класацията са доц. Мича Каравастева (405 място в Минно дело и Металургия), акад. Николай Денков (678 място в Химична физика), акад. Петър Кралчевски (1956-2000 г.) (1108 място в Химична физика), чл.-кор. Димитър Цалев (1222 място в Аналитична химия), проф. Васил Симеонов (1772 място в Околна среда), чл.-кор. Красимир Данов (1789 място в Химична физика), проф. Георги Вайсилов (1824 място в Химична физика), проф. Иван Б. Иванов (1935-2018 г.) (1838 място в Химична физика), проф. Ирина Караджова (2385 място в Аналитична химия) и д-р Ерик Кънчев (2955 място в Органична химия).
В класацията са и проф. Люк ван Гоол от INSAIT (254 място в Изкуствен интелект), проф. Иво Грабчев от Медицинския факултет (1477 място в Органична химия) и проф. Димитър Вакарелов от Факултета по математика и информатика (6204 място в Изкуствен интелект).
В класацията на учените на базата на цитиранията им през последната година освен повечето от горните учени присъстват и проф. Мартин Вечев от INSAIT (254 място в Софтуерно инженерство), д-р Марин Буков от Физическия факултет (395 място в Обща физика), проф. Славка Чолакова от Факултета по химия и фармация (1768 място в Химична физика), проф. Тодор Дудев от Факултета по химия и фармация (2006 място в Химична физика) и проф. Василий Гольцев от Биологическия факултет (2648 място в Ботаника).