3 в 1: компютри, танци, кауза. Или Милена

Тя е от онези момичета в „Арсенал“, които няма как да не забележиш. Живината на очите им просто „пробива“ и предизвиква да разбереш повече за тайната й. Рецептата се оказа проста: пълноценен живот, осмислен с добри дела, обществени каузи, доволство от работата и ... много планове занапред. И дни, преливащи от топлина и любов с най- близките.

Чаровната, с живи и стрелкащи очи, брюнетка се оказа едно много работещо момиче. От онези безценни „бисери“ на „Арсенал“, които дружеството на всяка цена следва да съхрани за себе си. Защото е от тези, които се раздават. И за които „Арсенал“ е кауза. И дават много: за любимата работа, колектива, за тези, които имат нужда от помощта й.

Родена е в Казанлък, но от близо две десетилетия е шипченка. Признава, че се влюбила в градчето още от първия път. Причината за тази взаимна любов е мъж.

Иначе е дипломиран инженер по компютърни системи и технологии и последващ педагогически профил от Габровския технически университет.

Има дълга житейска биография, която на два пъти се пресича с „Арсенал“.

И двата пъти съдбовни:

Първия път в завода в Шейново, където работи като окомплектовчик веднага след завършване на средното си образование, за да срещне любовта на живота си. Втория път, след три годишен учителски стаж в две казанлъшки гимназии.

От 8 години е в „Арсенал“. Твърди, че тук се чувства добре и е щастлива. И й личи. Работи като експерт в отдел ERP – система за управление на производството, където отговаря за централните складове, както и за някои полуфабрикати. Експертната й длъжност е към дирекция „Управление на процесите“ в Завод 0, цех 610, с началник Николина Караиванова.

Милена е една от първите в отдела, където постъпва преди 8 години като обучител по ERP. Намира работата си за интересна и много предизвикателна, динамична, защото „всеки ден те среща с различни хора, налага се да решаваш различни казуси, да прилагаш и творчески подход в работа си и да усвояваш непознати за теб неща“, споделя тя. От пръв поглед й личи, че е динамичен и търсещ предизвикателствата и новите неща човек. Затова заменя работата като преподавател по информационни технологии и завеждащ компютърен кабинет в едно от казанлъшките професионални училища.

Започва в „Арсенал“ с апостолска мисия. Която и до днес я държи. И сега, отвъд преките си ангажименти в отдела, където работи заедно с още три колежки, ръководи и фирмения компютърен кабинет, в който при желание обучава начинаещи и напреднали в компютърни умения.

И този кабинет е малка гордост за инж. Желева, защото има 12 места, а и така се чувства още веднъж полезна. Повечето й ангажименти зад портала не й тежат: убедена е, че, ако правиш неща, които ти харесват, времето винаги ти стига и работата не тежи. Затова приема и още едно предизвикателство: да работи като вътрешен одитор на системата за управление на качеството – СУК.

Намира за вълнуващо писането на различни ръководства и инструкции за работа със системата за управление на качеството и нейните отделни модули. Инженер Милена Желева е създала вече две такива ръководства, в момента работи по трето.

За нея няма тайни при работа с различните операционни системи.

Съчетава технократските си умения с виталността на народните танци, на които се е посветила от малка. Танцовият й прощъпулник също е арсеналски, защото първите стъпки Милена научила в детската формация на ансамбъл „Арсенал“ с ръководител Ваня Минчева. Оттам е любовта й към фолклора, на който е вярна и днес.

В името на тази любов от година е сред създателките, заедно с кмета на Шипка Веска Панайотова, на група за народни танци - „Шипченка“. Наскоро групата навършила година, но големият им първи сценичен прощъпулник, при това на национална проява, предстои: в края на май 40-те жени от „Шипченка“ ще вият кръшни хора на казанлъшкия площад „Севтополис“ в поредното национално надиграване „Тъпан бие, хоро се вие“.

За мен народните танци са много повече от релакс. Те са страст, грация, емоция, физкултура, споделя Милена. Признава, че времето в танцуване минава неусетно и я зарежда: физически и емоционално. Обича кръшните, динамични чевръсти хора, северняшките и шопските, а последното научено ново е „Петруниното“. Покрай тази нейна страст увляклаи двете си щерки, вече пораснали момичета, ученички в казанлъшкото художествено училище. А с кметицата на Шипка и нейни колежки от танците имали дори още по-голяма амбиция: да създадат и детска формация към „Шипченка“.

„Шипка е най-прекрасното място на света“, казва казанлъчанката Милена в една от работните си паузи, докато прелиства прилежно събраните в папки всички броеве на арсеналския вестник. „Тук сме ви от ревностните читатели“, допълват и колегите й, които не крият радостта си и съпричастието с каузите на Милена. Радват се на енергията й, с която създава красота и смисъл в дните на много хора.

Всъщност, именно смисълът в една от каузите на инж. Милена Желева стана повод тя да ни потърси.

Каузата НЧ „Светлина“ в Шипка и по-специално възраждането на живота в старата читалищна сграда.

За тази кауза Милена дели справедливо времето си със семейството и „Арсенал“.

Не крие, че като шипченка от близо две десетилетия, много я боли, задето красива и функционална сграда с много възможности стои полуразрушена, затворена, със зазидани и оковани прозорци, вместо от нея да струи живот.

В тази сграда дори има ложи, сцената е голяма, има и други просторни помещения, споделя Милена, която в желанието си да върнат за живот старата сграда на читалището, вдигната през 30-те години на миналия век, е изчела и изровила всичко, което стари шипченци и приятели на читалището са оставили: писани документи, снимки и артефакти. Сред тях е и единственият оцелял брой на юбилейния вестник на читалище „Светлина“ в Шипка, издаден по повод 100-годишния му юбилей през 1961 година. В който свои спомени за местната културна светиня и памет оставя и Чудомир, един от приятелите на НЧ „Светлина“.

Милена, заедно с още няколко членове на читалищното настоятелство, е посветила времето си на каузата да възродят за нов живот старата читалищна сграда. В усилията им помощ оказва и кметът Панайотова, още повече, че след като е прекратена концесията за старата сграда на читалището, на практика пак шипченци са на ход.

Няма да се оправят обаче без помощ от държавата. Вече имало дори и нов проект и куп идеи за възраждането й. За това обаче трябват много пари, усилия и дейни хора, убедена е Милена.

Тя самата буквално „гори“ в тази кауза. За целта е изровила стотици страници читалищна история, която се опитва и да популяризира. Колкото повече чета, толкова повече разбирам, че усилията ни имат смисъл, убедена е арсеналката Милена, която мечтае един ден да види напълнена с живот отново старата читалищна сграда.

Сигурна е, че само така недвижимите шипченски съкровища, завещани за бъдните времена, като прекрасни произведения на изкуството, книги, картини, ще останат за поколенията и ще се опазят, а няма да се свиват както сега - в малки пространства и кьошета.

Това, което правят самодейците ни, читалищните формации и състави, заслужава достойно място за показ, категорична е читалищната настоятелка.

Която и днес, покрай деловото си арсеналско ежедневие, ще намира парченца време, за да създава красота и да се радва на онези невидими за очите, но твърде съществени за духа, неща, като това да живееш с усещането за следа след теб, за мисия. Както в „Арсенал“, така и в Шипка, където планира да прекара и старините си.

И където ще крои и майските си планове: уютно сгушени в топлина, каквато само семейството и родният дом могат да ти предложат. Или кауза, която те кара да гориш. Като нов живот за читалищната сграда в Шипка. Или нещо също толкова предизвикателно, като това да напишеш историята на тази светиня. Мисъл, която все по-упорито човърка съзнанието на „Стрелеца“, който не спи в инж. Желева.

Тези, които я познават, знаят, че, ако се захване и с това, няма как да не й се получи.

Просто, защото животът обича смелите, упоритите и тези, които преследват мечтите си. Също като нея. Стъпка по стъпка, капка по капка.

Независимо от времето и камъните по пътя.

За Шипченското читалище

Основано е през 1861 г. и е едно от най-старите в страната. Първото му име е „Съгласие“. През 1894 г. читалището, след промяна в устава, се преименува на днешното „Светлина“.

Година преди да започне дейността си читалището, шипченци вече имат бибилотека. Първите 200 книги са подарени от Захари Княжески по молба на шипченеца и негов приятел Христо Дянков Караджов. Сред тях са били ценни издания, които библиотеката пази и днес - „Руска граматика“ от 1679 г., списанието „Месецослов“ и други.

В момента само читалищната библиотека наброява близо 32 хиляди тома книги.

Първото представление в местното читалище е десет години след неговото създаване: през 1871 г., навръх Коледа, се играе „Многострадална Геновева“. Между двете действия на пиесата свири Габровската музика. Салонът е наполовина пълен с габровци, които адмирирали културните прояви на шипченци, засенчили по блясък и качество тези в Габровско.

Година по-късно на сцената се играе и друга революционна постановка за времето си - „Райна Княгиня“. В ролята на главната героиня е шипченецът Данчо Данов.

До началото на века на сцената на читалището са поставени 24 драми, сред които: „Благородникът“, „Отело“, „Разбойници“, „Под игото“, „Световтната трагикомедия“ и други.

Шипченското читалище има и своя картинна галерия с изключително ценен фонд. Началото й е поставено в средата на 50-те години на миналия век с изложба от картини на местни самоуки художници: първата експозиция тогава е посетена от гостуващи в Шипка чуждестранни делегации, което дава надежда на шипченци да продължат да събират произведения на изкуството на свои съграждани, свързани с Шипка творци.

Днес към читалището, освен група за фолклор, са сформирани и детска певческа група, самодейна трупа, кръжоци по различни изкуства. Над 150 са читалищните членове, които ратуват за запазване на традициите на местното население. Само петилетка дели шипченци от 160-тата годишнина на тяхното читалище.