16 април – Денят на Българската Конституция

• На този ден професионален празник честват юристите

• Четири са конституциите на България – от 1879, 1947, 1971, 1991 година

На 16 април у нас се чества Денят на Българската Конституция и професионален празник на юристите. Днес се навършват 141 години от паметната дата, когато през 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция - първата Конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.

Четири са българските конституции – от 1879, 1947, 1971, 1991. Всяка от четирите Конституции на България бележи някакво изключително важно събитие, което преобръща обществено-политическия живот. За Търновската конституция това е възстановяването на българската държава, за Конституцията от 1947 г. – създаването на нов световен ред след Втората световна война и преминаването от монархия в република, за Конституцията от 1971 г. - идеологизация на цялостния обществен живот, а за тази от 1991 г. – демократичните промени в страната.

Официалното наименование на Търновската Конституция е Конституция на Българското княжество

Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети. Проектът за Органически устав за държавното устройство на Българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, включително и на наименованието му.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др. Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт, няма и контрол за съответствие на законите с Конституцията. Гражданите се именуват като „поданици".

Две са изменения на Търновската конституция – Конституция на Княжество България, приета от IV-то ВНС през 1893 г., и Конституция на Царство България, приета от V-то ВНС през 1911 г.

С измененията на Търновската конституция, приети на 17 май 1893 г. от IV-то ВНС, се създават две нови министерства и се разширяват правата на княза в някои сфери на управлението. С Конституцията на Княжество България приета през 1893 г. е намален броят на народните представители, а мандатът на парламента е увеличен от три на пет години.

С промените, приети на 9 юли 1911 г. от V-то ВНС, е издадена и т.нар. Конституция на Царство България или „Сребърната конституция”, наричана така поради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата. Измененията са насочени към разширяване правата на правителството и на държавния глава, който официално получава титлата „Цар на българите” като израз на стремежа към национално единение. Създават се и четири нови министерства. В чл. 17 се дава право на царя и правителството да водят преговори, включително и тайни преговори с други държави, които са от национално значение. С това се дава възможност за тайни преговори с балканските държави, които са част от подготовката на България за Балканската война.

Според Конституцията, приета на 6 декември 1947 г. от VІ-то ВНС,

цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Върховен орган на държавната власт е еднокамарно Народно събрание, което осъществява народния суверенитет, може да изменя Конституцията и е единственият законодателен орган, който има право да променя структурата на правителството, да го назначава и да контролира неговата работа.

Конституцията на Народна република България е приета на 16 май 1971 г. с референдум,

поради което под липсват подписи. Утвърдена е с тържествено заседание на Народното събрание на 18 май 1971 г. Тя въвежда идеологизация на цялостния обществен живот и има характер повече на политическа програма, отколкото на основен закон. Принципът за разделение на властите е напълно ликвидиран с текстове, гарантиращи управляващата роля на Българската комунистическа партия.

На 12 юли 1991 г. VІІ-то ВНС приема Конституция на Република България

В съвременната Българска Конституция са определени държавното устройство, принципите на организация и дейност на държавните органи, основните права, свободи и задължения на гражданите. Тя постановява, че България е република с парламентарно управление, демократична, социална и правова държава, в която цялата власт произтича от народа и е установен принципът за разделение на властите.

Има 5 изменения и допълнения има на Конституция на Република България от 1991 г., направени съответно през 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г.

Българската Конституция определя Народното събрание да изпълнява най-важната от всички функции по осъществяването на държавната власт – законодателната дейност. Законите и решенията на парламента са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Водещите начала в съвременната българска Конституция са основни ценности в законотворческия процес на Народното събрание. Сред тях се открояват - върховенството на правата, достойнството и сигурността на личността и дългът да бъде пазено националното и държавното единство на България; съчетаването на независимостта на властите, институциите с градивното взаимодействие между тях, гарантирани чрез парламентарния контрол и отчетност.

От 1991 година 16 април се отбелязва и като Ден на юриста. Датата е определена като професионален празник на юристите по инициатива на Съюза на юристите в България.