143 години от рождението на генерал Иван Вълков

Днес от 12 часа във Военния клуб в Казанлък ще бъде почетена паметта на една личност, възприемана нееднозначно и противоречиво от поколения българи – генерал Иван Вълков. Инициативата е на Общобългарски комитет „Генерал Иван Вълков” с председател Йордан Маринов и е по повод 143 години от рождението на генерала.

Роден е на 19 януари 1875 г. в Казанлък.Свидетел е на Съединението на България, коeто оставя дълбока следа в живота му. Постъпва във Военното училище в София, завършва четвърти по успех от випуск от 104-ма души. Произведен е в първи офицерски чин, подпоручик артилерист, 4 години служи в Сливен. През 1900 г. печели конкурс сред още 20 кандидати и заминава да учи във Военната академия в Санкт Петербург, Русия. Там завършва Михайловската артилерийска академия. Българското командване оценява неговите заложби и му разрешава да запише курс по геодезия в Николаевската генералщабна академия.

До Балканската война той е единственият български офицер, завършил две военни академии. Съпругата му е рускиня, Лидия Зудилина. Ражда им се една дъщеря. През 1909 г. се връща в България и става преподавател във Военното училище. По време на Балканската война е началник-щаб на Източния сектор на обсадата на Одринската крепост, като заедно с ген. Георги Вазов са в основата на разработката на българската атака, която на 13 март 1913 г. завършва с успех и Одрин пада. Остава в Одрин и при избухването на Междусъюзническата война е назначен за началник-щаб на Българския гарнизон в Одрин. Съдено му е да стане свидетел на погрома, който турската армия извършва върху тракийските българи същата година. Това оставя дълбок отпечатък в съзнанието му.

При избухването на Първата световна война е назначен за началник на Оперативно отделение на Втора армия. После става началник-щаб на две български дивизии - Седма и Десета. Така се случва в живота му, че впоследствие с част от хората, с които се противопоставя, е воювал рамо до рамо. Като добър български патриот, той смятал, че пътят на развитие на България е Конституционната монархия, а не болшевишката република.

След Първата световна война, като много български офицери, става член на Военния съюз и, като най-старши действащ офицер на служба, е поканен да го оглави. Има дейно участие в Деветоюнския преврат. Там името му е свързано с убийството на Александър Стамболийски, на един срамен акт в българската политическа история.

Освен за преместването на „Арсенал“ в Казанлък, има още една заслуга: по негово време е възстановена тайно довоенната организация на Българската армия, дивизионната организация на българската армия през 1927 г.

Има значителен принос за създаването на химическите войски в нашата армия, които се създават първо в „Арсенал“ през 20-те години, макар че по силата на Ньойския мирен договор такива държавата не бива да има.

Негов личен принос е създаването на социалното военно законодателство, което се приема и има за цел да облекчи положението на пострадалите от войните и техните семейства. Приема се и Закон за подпомагане на пострадалите от войните през 1925 г.

На практика животът на ген. Вълков е олицетворение на Третата българска държава. Съдбата му е показателна за това - какво се случва с буржоазния български военен политически елит след 1944 г.

Голяма част от този елит е ликвидиран още в началото на 1944 г. Осъден е на смърт чрез разстрел на 2-ри септември през 1954 г. от т. н. Народен съд. Mо стечение на обстоятелствата, 20 дни след произнасянето на смъртната му присъда, Президиумът на Народното събрание заменя смъртната му присъда с 20 години лишаване от свобода. Тогава генералът е на 79 години. Предвид възрастта му, това било равносилно на смърт. Изпратен е първо в Пазарджишкия затвор, а после е прехвърлен в Старозагорския. Умира там на 20 април 1962 г.

Основна заслуга на генерал Иван Вълков към родния град е пребазирането на военната фабрика от София в Казанлък, което става със специален закон. Това води до промяна в целия облик и поминък в района. Променя се ифраструктурата, налага се промяна в образователната структура, lвдига се нивото на заможност на населението. Казанлък дължи просперитета си и последващата си слава на промишлен град именно на това - от едно земеделско градче, свързано с розопроизводството, той се превръща в промишлен град.

И още нещо, през 1927 година в Казанлък се създава самолетната фабрика „Аеро Прага”, за което изследователи на живота на генерал Вълков твърдят, че той има сериозен принос.

Третата огромна заслуга на генарала към родния му град е, че по негово искане в качеството му на министър на войната през 1925 година държавата отпуска 1.5 милиона лева, които се прибавят към дарението на друг голям казатнлъчанин - Иван Хаджиенов, за изграждане на професионално училище. Това е известният механотехникум „Иван Хаджиенов”. На 18 октомври 1925 година се полага първият камък на училището в Казанлък, което се съпътства с общоградското шествие, преминало през града с военна музика и знамена. Начело са министърът на войната ген. Иван Вълков, кметът на града и председател на Строителния комитет Дечко Христов, окръжният управител Ставро Андреев, главният секретар на министерството на търговията Соколов, началникът на професионалното образование Васил Ранков, народният представител Петко Стайнов, Казанлъшкият общински съвет, член на който е Константин Бозвелиев, представители на редица държавни органи, гражданството. Върху пергаментова хартия в 3 екземпляра е записан актът за постройката, като единият от тях е поставен в основния камък на сградата.

През 1928 година ген. Иван Вълков е избран за Почетен гражданин на Казанлък.

По спомени, запазени от кореняци казанлъчани, къщата на ген. Иван Вълков се е намирала на кръстовището на днешния главен булевард „Александър Батенберг” и ул. „Хаджи Димитър”, на мястото на днешната сграда с електродом в партера. В съседната къща живеело семейството на Тодор Гюлев, който бил дете, когато ген. Вълков заемал поста министър. Гюлев по-късно разказвал, че винаги, когато се връщал в бащината къща, Иван Вълков носел бонбони за съседските деца и още със спирането на файтона му, той раздавал бонбоните и се радвал на наобиколилите го малчугани. Файтонът му бил красив, а генералът – достолепен в униформата си.

Казанлъчани, близки до покойната вече царистка Анна Андреева, собственичка на емблематичната преди години сладкарница „Княгиня Калина”, споделят, че тя винаги е твърдяла, че стореното от ген. Вълков за Казанлък е определило съдбата на града и неговите жители за десетилетия напред.