На 6 септември 2017 г., от 10.30 часа в храм "Св. Йоан Предтеча" в Казанлък ще се проведе тържество по случай празника

На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Направено е против волята на Великите сили и Русия. Съединението се подготвя в продължение на няколко години, като център на организацията е Пловдив, столица на Източна Румелия.

През пролетта на 1885 г. в Пловдив е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) под ръководството на Захари Стоянов. Потърсена е и помощта на княз Александър I Батенберг, който подкрепя Съединението. Определена е датата 15 септември за обявяване на този акт.

На 4 септември в село Голямо Конаре (днешно Съединение) се събира чета под ръководството на опълченеца Продан Тишков с прозвището Чардафон Велики, състояща се от няколкостотин въоръжени мъже и една жена. На другия ден четниците тръгват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, отстраняват правителството и генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.

Съставено е временно правителство, оглавявано от Георги Странски, член на БТЦРК. На 8 септември Александър І Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: "Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз".
Голямото събитие в Пловдив е последвано и в другите градове и села в Източна Румелия.

Стефан Мирчев, съвременник на събитията, описва как вестта за провъзгласяване на Съединението е приета в Казанлък: „Като ученици, постъпили в четвърти клас, отишли бяхме в местността „Саръ-аланъ” – на изток от Казанлък, да гледаме обучението на войниците от местния гарнизон, които се приготовляваха за маневри, начело с началниците си. При обучението дойде човек на кон, подаде книга на командиря - настъпи раздвижване, радост, посърналост, униние! Съединението между двете Българии – Северна и Южна, било провъзгласено! Княз Александър Батенберг щял да пристигне с войски от Търново!”

В 11 часа на 6 септември съмненията на казанлъчани са разсеяни – от Пловдив пристига редовният пощенски куриер и потвърждава станалото. Камбаните на всички църкви в града забиват, развяват се знамена. В съборната църква „Св. Йоан Предтеча”, препълнена с народ, е отслужен молебен от архиерейския наместник, а учителят Ботю Бояджиев държи прочувствена реч. Навсякъде в града вестта за съединението се посреща с искрена радост!

Успокоение предизвиква телеграмата за признаването му от княз Александър І, прочетена на площада на осми и съобщението, че ще посети Казанлък. Князът е посрещнат възторжено от кмета на града и градските първенци, около издигнатата по пътя за Шипка триумфална арка се стича множество народ.

Княз Александър пристига в Казанлък вечерта заедно с министър председателя Каравелов и след като приветстват казанлъшката общественост, за кратко си почиват и заминават за столицата на Съединението - Пловдив.