Новата визия на оръжейния завод в Казанлък в този период е резултат от структурни промени, окрупнени дейности, ново оборудване, серийно производство на нови изделия.
През 1949 г. отделенията са вече 10. Длъжността Началник на завод се променя на Директор на завод. Първият цивилен директор е Стойно Глутников. През 1960 г. са сформирани два основни профила: специален – за производство на специални изделия, и стопански – за производство на металорежещи машини.
През 1965 г. започва ускореното изграждане на ВПК. Предприятието в Казанлък се утвърждава като водещо в отбранителния бранш на страната. Девизът му е: Винаги в десятката!, използван и като Винаги в целта!

ОПП „Фридрих Енгелс“

През 1964 г. Завод 10 е преименуван на Обединено промишлено предприятие – ОПП. Дадено му е името Фридрих Енгелс. Обособени са 8 завода – със съответната номерация, и цехове в Мъглиж, Шейново, Тъжа, Габарево и др. населени места.
През 1965 г. за пръв път е отбелязан Денят на машиностроителя – с решение на МС за него са определени последните почивни дни на м. септември.

Нов подем в производството

През 1950 г. в редовно производство са пуснати: дизелмотори 18 к.с., електромотори 15 к.с., струг М-200 „Нилес“ и редица химически производства. Внедрен е метод за скоростно рязане с твърдосплавни пластини. През 1955 г. се усвояват сложни отливки – за двигатели с вътрешно горене, електромотори и др. След 1956 г. изделията ежегодно се променят на около 45-50%. Внедряват се нови високопроизводителни методи. Над 300 производства имат разработени операционни технологии.
Сформират се комплексни бригади – работници с различни професии съгласуват усилията си до крайния продукт. Рационализаторската дейност бележи истински възход – в периода 1962-1967 г. постъпват 4153 предложения, внедрени са 1434 с общ икономически ефект 2 млн. 270 хил. 848 лв. В съревнованието израстват над 1200 първенци. Средното изпълнение на нормите е 140-145%. Заводът е сред челните предприятия в страната.

Новите производства


През 1958 г. е усвоено производството на първите 7,62 mm автомати и безоткатно оръдие Б-10. Едномилионният екземпляр на автомата е произведен през 1982 г., двумилионният – през 2005 г.
През 1961 г.е пусната в експлоатация и първата установка в завода с ТВЧ.
През 1963 г. в редовно производство се пуска ръчният противотанков гранатомет, усвоява се и нова безоткатна система – станочният противотанков гранатомет.
През 1966 г. започва монтажът на коли „Булгаррено-8“. Първите 10 автомобила са представени на панаира в Пловдив, завършени са още 10, но ДСО „Металхим“ прехвърля дейността в Пловдив.

Производството на металорежещи машини

През 1960 г. в Прототипния цех за металорежещи машини е усвоено производството на 3 модела пробивни машини: ПК20, ПК32 и П12. През 1961 г. първата произведена бормашина ПК-32 е изнесена в Уругвай. Закупена е от бизнесмен с български произход. Изпратили я с малко тържество. Младежи сложили до машината писмо, бутилка люта казанлъшка сливовица и цигари. Уругвайският печат и българската преса отбелязват това събитие.
Производството на металорежещи машини в завода става държавна политика с Постановление № 161 от 1962 г. на МС. През с.г. са изработени прототипите на фрезмашина хоризонтална – ФХ-250; фрезмашина вертикална ФВ-250, бормашина Б-12 и зъбофрезова машина ЗФ-041. Създаден е Цех за нестандартно оборудване. Пуснат е и първият конвейер в производството на металорежещи машини. За една година са усвоени нови 5 модела фрезови машини.

Фрезови машини

На 21 декември 1965 г. държавният глава Тодор Живков открива нов модерен Завод за металорежещи машини – ЗММ, на площ от 31080 кв. м. Живков определя завода като „мощна материално-техническа база на родното машиностроене“.

Заводът за металорежещи машини

Темповете на производство са високи и 30% от металорежещите машини се изнасят – в 33 страни.

Новите мощности

През 1955 г. е създаден Металургичният отдел. Внедрени са кокилно леене и машина за центробежно леене.
През 1960 г. е открит Цехът за твърдосплавни пластини. Година по-късно в новопостроения по-голям цех започва непознато дотогава у нас производство по лиценз на „Сандвик Коромант“, Швеция. Към 1967 г. цехът задоволява нуждите на страната от твърдосплавни пластини.
През 1966 г.е открит нов Цех за точно леене. За две години са усвоени 26 вида детайли.

Нововъведенията

Създадени са: Съвет по качеството; Методическо бюро – за повишаване на квалификацията; Местна противовъздушна отбрана; Централен технически съвет; Научно-техническо дружество, техническият кабинет на завода става национален първенец; Отдел „Труд и работна заплата“; Помирителна комисия; Конструктивно-технологичен отдел; Енергиен отдел; 10 планово-диспечерски бюра; Експериментална работилница; Транспортен отдел; Административен отдел. Въведена е нова пропускателна система. През 1960 г. е създаден Отдел по механизация и автоматизация, преустроен през 1969 г. в КАПП.
През 1962 г. на територията на Завод 10 е създаден Научно-изследователски институт по отбранителна промишленост. Със съдействието на НИТИ в МК „Фридрих Енгелс“ за първи път в България се усвоява производството на сферичен барут. Резултат на разработките му са и ЗММ, новият ковачен цех, заводът за капсули в Мъглиж, заводът за пружини в Крън и други обекти. През 1961 г. е създаден сектор „Зелено строителство“. Увеличен е дивечът в района. Още през 1956 г. в завода били пуснати 104 фазана, други птици, сърнички и катерички.

Първите изложения

На промишлената изложба на казанлъшките предприятия през 1951 г. в читалище „Искра“ заводът се представя със струг „Нилес“, предизвикал истинско удивление.

Изложбата в читалище „Искра“, 1951 г.

През с.г. участва на Мострения панаир в Пловдив с първия си струг „Модел 100” и първия в страната дизелмотор – 5 к.с., а през 1953 г. – с 65-метров редлер – за предпазване на храните от запалване, мухлясване и загниване. През 1961 г. в Пловдив заводът за пръв път се представя с металорежещи машини – ПК-20 и ПК-32 и ФХ-320. Ефектът бил впечатляващ.
В Общопромишлената изложба на България в Москва,1963, предприятието участва със 7 вида металорежещи машини. През 1964 г. на Пловдивския панаир са сключени договори за износ на 1100 машини. През с.г. заводът участва с металорежещи машини визложба в Хавана.

Първите трудови герои

Георги Бонев – Стругар на републиката за 1950 г., е първият, удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ – през 1951 г. Вторият, през 1965 г., е Марин Александров, конструктор и технолог на първите металорежещи машини. С високи държавни отличия са наградени и Георги Дяков, Иван Атанасов, Пантю Карапантев и др. Много работници получават отличието „Отличник на Министерството на тежката промишленост“. Профсъюзът на металиците определя Завод 10 като пръв сред металообработващите предприятия в страната.
Подготви Мария Рашкова