Защо новата учебна година започва на 15 септември?

И как в Казанлък са се отнасяли към въпросите на образованието?

До 1921 г. учениците в България са започвали новата учебна година на 1 септември. През 1919-а на власт у нас идва Александър Стамболийски заедно с неговата партия Български земеделски народен съюз.

Създадена като професионална организация на селяните у нас, тя съвсем очаквано съобразява политиката си с тяхното ежедневие и нужди. Именно заради това през 1921 г. Стамболийски взима решение за промяна на първия учебен ден и го измества с две седмици. Причината - за да може децата да помагат в прибирането на реколтата.

През 2001-а, когато министър на образованието е Сергей Игнатов, се заражда идеята учебният процес в училищата отново да стартира на 1 септември. Но това не се възприема добре и до промяна не се стигна.

Така, вече 98 години в българските училища първият учебен звънец бие на 15 септември.

А как в Казанлък са отбелязвали първия учебен ден в първата половина на миналия век?

Отговор дават запазените и до днес броеве на Околийския вестник за културни и стопански въпроси „Казанлъшка Искра“. В брой 52 от 15 септември 1926 година уводната статия е посветена на първия учебен ден. Тук се отбелязва, че в най-старото педагогическо училище у нас – Казанлъшкото, броят на децата в първо отделение и в първи клас на прогимназията непрекъснато расте. Има голям интерес и към основаното през 1925 година техническо училище „Иван Хаджиенов“, което вече има първите работилници и постепенно се обзавежда и урежда.

Ако внимателно се проследи течението на вестник „Искра“ в началото на неговото списване може да се забележи една интересна тенденция – уводните статии не са приповдигнати, с излишен патос, не се акцентира върху слова, цветя, букети, прически, нови тоалети на ученици и учители. Тогава, наред с пожеланията за мирна и лека нова учебна година, се е обръщало основно внимание на проблемите. Например, през 1926 година вестникът отбелязва, че не са добри условията в класните стаи, намиращи се в „старото прогимназиално здание, което отдавна трябваше да бъде бракувано като негодно“.

В първата година от излизането на „Казанлъшка Искра“ - през 1924 година, още през август изданието пише, че Министерството на търговията е поканило търговските камари да определят за района какви професионални училища да се открият. Призовава се спешно да се изпрати от Казанлъшка околия предложения до Пловдивската търговска и индустриална камара от какви училища има нужда град Казанлък.
Още на следващата година, 1925-а, си личи, че вече се работи по този въпрос – на първа страница на вестника е поместено обявление на Строителния комитет на Настоятелство „Иван Хаджиенов“ за „търг с тайна конкуренция за направата на работилница, без желязната и покривната конструкция, при техническото училище, както и за изкопите и основите на самото училище. Приблизителната стойност е 1 700 000 лева.“

В брой 76 на „Казанлъшка Искра“ от 15 септември 1927 година се отбелязва, че образованието е жизнен въпрос, но се бие тревога, че „физическото състояние на учениците не е добро“. Отново се бръща внимание на проблемите в Казанлъшкото педагогическо училище, което към тази дата има 44-годишна история, но не му се позволява да открива нови паралелки.

И брой 100 излиза на 15 септември. Годината е 1928-а. Тогава пък се обръща внимание на девическото професионално образование. Женското дружество „Саморазвитие“ открива практическо девическо стопанско училище за обучение на момичетата в различни учения, като тригодишният курс е по програма на Министерството на търговията, промишлеността и труда.

Във всяка следваща година вестникът спазва традицията да издава брой точно на 15 септември. И всеки път засяга по една щекотлива тема, свързана с образованието като тази за учениците и настойниците, за броя на паралелките, за преобразуването на Казанлъшкото педагогическо училище и на техническото училище „Иван Хаджиенов“, за борбата на казанлъчани да имат гимназия и за още ред проблеми, съпътствали образователната реформа през 20-30-40-те години на миналия век. А някои от въпросите стоят на дневен ред и днес – например, за професионалното образование, което, макар и под нова, съвременна форма, се оказва важно и необходимо.