Свещите  без промяна

Без промяна тази сутрин са цените на църковните свещи в четирите казанлъшки православни храма, показа проверка на zakazanlak.bg. Първоначалната информация, публикувана в различни църковни издания, сред които и църковният вестник „Двери на православието“ бе, че от 15 декември, с Решение от заседанието от 8 декември на синодните архиереи, цената на килограм църковни свещи скача двойно.

Новата продажна цена на църковните свещи за пакет от един килограм е определена на 80 лв. при 40 лв. Като мотив се посочва „промяна на технологията за тяхното производство“. До скоро свещите се произвеждаха от парафин, но заради опушването на църковните стенописи вследствие на това, те вече се произвеждат от восък.

Запознати с проблема обаче твърдят, че независимо че се сменя технологията на производство на свещите, цената на която Светият синод ги изкупува от базата в „Илиенци“, остава същата. Непроменена остава и цената, на която Митрополиите купуват от Светия синод свещите. Разликата най- вероятно от евентуалното им увеличение ще се разпредели между Светия синод и Митрополиите в страната, както и между самите храмове, които получават незначителна част от печалбата от продажбата на свещи.
Средно между 12-15- до 17 килограма църковни свещи се продават седмично в 4 казанлъшки храма. Количеството на продадените свещи е плаващо, заради това че продажбата е силно повлияна от църковни празници и други обреди, случващи се в храмовете. Според осведомени, един килограм свещи всеки един храм продава за 40 лева, а закупува от Старозагорската Митрополия за 28,90 лева. На свой ред Митрополията купува килограм свещи от Светия синод на още по-ниска цена. Разликата от цената, на която храмът продава и купува свещите, в размер на 11 лева и 10 стотинки остава като печалба за храма. С тези средства би следвало да се покриват част от разходите на църквата.
Парите за заплати на свещениците у нас се покриват изцяло от подобни остатъци, които се изплащат от Митрополията. Важен факт е че българската държава, в лицето на своето министрество на финансите или на културата не заделя средства за заплати на българските духовници и месечните им възнаграждения са изцяло грижа на съоответните Митрополии. Те набарат парите си по различни начини: дарения, управление на църковни имоти, пари от различни обреди, продажба на свещи ицърковни сувенири и други. Предполага се, че част от парите от евентуалното увеличение на свещите, каквото до момента въпреки намеренията няма, също ще се заделят за минимално увеличение размера на заплатите на свещениците. Според запознати, ако това стане, най- вероятно ще е след коледните празници, с цел да не се всява напрежение сред миряните.
Не е тайна, че заплатите на свещениците у нас са на прага на минималната заплата в страната и основно се разчита на доходи от други църковни ритуали и обреди. Именно заради ниските заплати броят на свещениците у нас с всяка година намалява и в момента те са около 1 200 човека, с опция за постоянно понижаване.
За разлика от съседни православни страни, където парите за заплатите на духовенството се подлят по равно между Митрополиите и държавата, то у нас държавата осигурява средства за ремонти на храмове или изграждането на такива, но не и за издържката им. Като отделна и независима от държавата институция, БПЦ поема грижата за издръжката на своето духовенство и текущата издръжка на храмовете.
От 10 стотинки до 2 лева в момента са цените на свещите в храмовете у нас, като масово хората предпочитат свещи от по 20 стотинки.
Малко са храмовете в страната, а още по-малко тези в Казанлъшката духовна епархия, в които по -заможни хора оставят пари или направо купуват свещи за онези, които са в невъзможност да заделят стотинки за свещ за църковна молитва. Практика, приета за нормална в съседните ни православни страни.