Всяка една от десетте ромски жени, събрани в групата за взаимопомощ, внася сума, равна на един час труд в Индия - приблизително два български лева. За една година събраните средства са около 200 лева. Те се дават на една от жените, която е заявила, че иска да си купи шевна машина и с нея да развие малък собствен бизнес.

В следващите месеци жената връща двойно или тройно по-голяма сума, за да изплати получения от женската общност кредит. Останалите продължават да внасят обичайните месечни вноски и в края на втората година събраната обща сума е станала по-голяма. Тогава друга жена от групата получава средствата, с които си отваря магазинче за подправки или пък прави свещи. И така, една след друга, ромските жени в Индия, събрани в групи за взаимопомощ, намират смисъл в своето съществуване, като се подкрепят взаимно и развиват малък бизнес, който им дава доходи и самочувствие.


Само в град Хоспет, разположен в Централна Индия, групите за взаимопомощ на ромски жени е над 160. В някои от тях членуват 10 жени, в други стигат до 30 и тогава сумите са значително по-големи. Води се стриктна отчетност, като в една специална тетрадка се записва всеки месец какво е внесла всяка жена, както се прави и подробен доклад pа дейността им по време на сбирките.


Това разказа в Казанлък отец Ладислав Надворник от "Салезианите на Дон Боско". Това е монашеско общество на Католическата църква, основано в средата на 19 век от свети Йоан Боско, познат като Дон Боско с цел подкрепа и подпомагане на деца от обеднели семейства. Днес неговите последователи по света са се посветили на основната мисия на светеца - работата с деца и младежи, развитието им и превенцията на зависимости, полагане на усилия да се интегрират в общество като почтени граждани и добри християни. Само в Индия свещениците от конгрегацията са 2000. Там са построени училища и общежития за бедни индийски деца.

В своята лекция „Ромите в Индия –в търсене на корените”, организирана от фондация „Дон Боско България” – клон Казанлък, и МФСВИ, отец Надворник сподели своите изследвания и лични впечатления от посещението си в Индия и още по-конкретно – за работата с ромите там.

Проектът за микродитиране на ромски жени е много успешен в Индия, сподели той. Така индийките от ромски произход се чувстват полезни и се включват в обществото. Проектът всъщност прилага в групи за взаимопомощ програмата на носителя на Нобелова награда за мир за 2006 година от Бангладеш – проф. Мохамад Юнус, банкер и икономист.


Банкерът на бедните, както наричат по света Юнус, е един от основните създатели на концепцията за микрокредита, който предоставя на бедните, желаещи да развиват собствен бизнес, минимален стартов капитал, за да организират своето производство. Всеки желаещ може да получи заема – обикновено около $ 200, но кредитополучателите са разделени на групи от по 5 души, и когато 2 от тях вземат заемите, останалите 3-ма трябва да изчакат средствата да бъдат върнати, за да могат на свой ред да вземат заем. Ръководството на основаната от него Grameen Bank посочва, че методът насърчава социалната отговорност и е показал отлични резултати – заемите биват връщани в 99% от случаите.

В световен мащаб, схемата на микрокредитиране на Юнус е помогнала около 17 млн. души да започнат собствен бизнес. 97% от кредитополучателите на банката са жени.