Никол: Буратинчето - Читател на Годината

Момиченцето-Читател има лична библиотека от над 1000 книжки. Майката – няколко пъти по толкова. Да се обръща към книгата ежедневно, да търси в книгата истините за нещата от живота, Лора Николова се научила от баща си. Вече 75 –годишен, той не спира да чете всеки Божи ден. Четенето е традиция, която се възпитава у дома. И това не е новина. Лора го знае и затова подава първата книжка в ръчичките на Никол още в бебешкото корито. Да, сегашните бебета имат и такива „играчки“. Четири години по-късно, Никол не пропуска нито ден без книжка. Четат си вечер, четат в събота и неделя. Тя може да слуша „Спящата Красавица“ и „Пепеляшка“ всеки ден, неустоими за нея са образователните книжки за животните. Но най-любима остава „Дядо и внуче“ – първата книжка, която мама Лора помни толкова добре от своето детство. Подадена от баща и. За Лора, той е необикновен човек. Има пет деца от два брака, всички са си близки, макар пръснати – кой в Европа, кой – в Северна Америка... Коренът им обаче си остава в Родопите. Лора е от Девин. Под покрива на голямата им къща като дете тя си направила свой кабинет с библиотека. Носела си там тайно от книгите на големия си брат, натрупал богато хранилище. Четяла, пишела. Днешната и мечта е да си има свой дом с огромна библиотека. Личната мечта. А общата им, семейната, е собствена ферма. Съпругът на Лора се казва Ради. Той е от Кюстендил. По професия – готвач, добър. Това е причината семейството на сменя градовете често. Но се запознали в София. На втората седмица решили, че Господ ги е събрал завинаги. На третата седмица решили, че ще имат дете, възможно, най-бързо. От около година са в Казанлък. Най-хубавото, на което Лора се радва, се случва за тях в арсеналската градина – „Буратино“.

„Буратино“ им харесва, не просто, защото е толкова удобно, да излизаш сутрин и да се прибираш вечер, заедно с детето си. Не само, защото, ако нещо се наложи, можеш веднага да отидеш там. А и защото, тук, според Лора, има всичко, което да възпита от малките, едни деца с интереси и бъдещи хора с широки възможности. Малката Никол посещава в „Буратино“ и заниманията по руски език, и по английски, и по народни, и по спортни танци. Прави първи стъпки дори в художествената гимнастика. Неуспяла да се приспособи към детската градина в Кюстендил, тук малката е посрещната неочаквано внимателно, споделя майката. Търпението и уменията на госпожите Игнатова и Николова, за Лора са възхитителни. Като четящ човек, тя не крие, че уважава по принцип учителството. Казва, че всичко, което е, го дължи на книгите и на своите учители. Учи детето си на уважение към учителския труд. Но Лора знае, че основите се полагат в семейството. И затова държи, сред прочетеното за малката, да има и поучителните детски истории. Като онази за Мързеливата Богданка, с която самата тя е откърмена. В голямото родопско семейство на Лора, мързеливи богданки няма. Затова, работила в столицата като „дясна ръка“ на шефовете в успяваща фирма, като окачествител в „Арсенал“, Николова не се чувства професионално ощетена – трудът си е труд и следва да се върши отговорно, какъвто и да е той. Така е възпитана, така иска да възпита и детето си. Още от сега малката знае, че не бива да се лъже, да се граде и да се наранява другия. /Чувам го от детето с ушите си, не си измислям/. Като безкрайно отговорен родител, Лора подбира и детските филмчета, които Никол има право да гледа. Често филмчетата ги теглят от интернет, за да ги преглежда мама – да няма натрапчиви реклами, да не са затормозващи и провокиращи агресия. Всяко дете трябва да гледа телевизия, но „контролирано“, казва майката в Лора Николова. С Ради у дома внимават, когато единият каже „Не!“, другият да го подкрепя. Пред детето не си противоречат, наясно са, че е важно, малките да имат опора с една, а не в много морални и поведенчески позиции в различните ситуации. Държат на възпитанието. И любовта към книгата е нещо от това цяло. Вероятно успяват, иначе нямаше екипът на Общинска Библиотека „Искра“, да ги забележи. Семейството не просто взима книжки за четене за Никол. Първото нещо, което Лора прави, когато идва в Казанлък, е да намери библиотеката. Живеят още при вуйчо и в Долно Изворово, когато се записват в казанлъшката „Искра“ - с три читателски картона – за мама, татко и Никол. Не им пречи да плащат такса и за тримата, макар че може и с един картон:“Нали библиотеката трябва да купува книги!“, обяснява Лора. Идвайки в „Арсенал“, Николова прави същото – веднага се записва във фирмената библиотека. Не се отписва и от библиотеките в София, Девин и Кюстендил...Там също била редовна, участвала в игри и читателски срещи и предизвикателства. Страстта към четенето, за Лора е и колекционерска страст. Първите неща от книжарницата отсреща, тя си купила с лични парички, спечелени със заработване навремето в бащиния бизнес. Сега обича да купува книги от хубавите книжарници в големите градове, където книгата е показана добре, има класации за нови, най-четени книги, предлага се модерно.В Казанлък, според нея, истински добри книжарници, няма. Затова Лора поръчва през он лайн-платформите. Но:

Затова новите книги, Лора комбинира в колекцията си и със стари издания на качествена литература и специализирани сборници. Изровила е сайт в интернет, който я устройва напълно– открива истински книжни съкровища на добри цени. Поръчва постоянно. Последният и „удар“ са апокрифни вече, стари рецептурници. Двамата с Ради колекционират стари български рецепти – Мечтата „Ферма“ включва и собствен ресторант. С българско меню, а не модерното гурме. Това е другата страст у дома – на трапезата опитват да слагат предимно домашно приготвена храна. Колкото е възможно, повече. Не само, защото Ради е професионален готвач. Лора също умее много, родопчаните са така. Тя бие домашно масло, слага домашно сирене, бърка дори домашни бонбони...Лятото с вещина се занимават със земеделие. Оглеждат се за купуване или наемане на земя. Последно, с удоволствие помагали на вуйчото в Долно Изворово.

Лора и Ради са млади хора. Намерели се с любов от пръв поглед. Но вторият поглед, също дал добър знак: тя е водолей, той – близнак, от „порода са“. Не им е хубаво, че покрай работата на Ради, по празниците са често разделени. Така е било и навръх Нова година, той работил. Лора се радва, че тримата в семейството са заедно за нейния рожден ден, минал съвсем наскоро. Не знаят, ще останат ли в Казанлък завинаги. Това, което имат сега, ги радва. Радостта от живота, за тях е важно нещо. Радостта, да си сигурен, че първите седем на детето ти са в сигурни ръце – най-важното. В Казанлък, освен в „Арсенал“, се оказва, че Никол има с какво да изпълва свободното си време. В Библиотеката с мама ходят не само за книжки – посещават изложби, игри, гледат дори театър. Съботното детско театрално утро в Казанлък, за малката също е интересно. Но нейният живот не са само книжките и заниманията по интереси. Като всяко дете, Никол обича да играе. И Лора се радва, че освен за отглеждането, в „Буратино“ се мисли и за хубавата игра на децата. „Да играем в „Магазина!“, е спонтанния детски отговор на въпроса, кое ви е най-любимо в детската градина. Родителите са доволни, знаят, че това е грижа и на фирменото ръководство, знаят го даже децата. „Магазинът“, както и други неща, им донесъл „Чичко Ибушев“. Подобни жестове, както и ред други неща в „Арсенал“, за идващия от другаде човек като Лора, са неочаквани, но определено, приятни изненади. Подкрепа, една грижа в повече. Основното, градежа на бъдещият добър, работлив, мислещ, творчески човек, Лора знае, че всеки родител следва да си го свърши сам. За нея, книжката е най-прекия път към това. Тя не крие, че нейната лична мярка за човека, е редичката от заглавия на книгите, които той е прочел. „Който е чел си личи!“, казва с две думи Лора Николова, майката на Никол, едно от петте дечица в града с грамота за Малък Читател № 1 на казанлъшката общинска библиотека „Искра“.