Левски поставя Казанлък редом с Цариград и Пловдив

Дейността на Апостола в Казанлъшкия край е недооценена от историците, с изключение на д-р Косьо Зарев, и те са в дълг към Казанлък, твърди изследователят на живота и делото на Апостола, Благой Емануилов

Благой Емануилов е роден на 1 април 1934 г. в село Габарево, Казанлъшка околия. Възпитаник на гимназията в Казанлък. Завършва юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". И според директивите на тогавашната власт, на 7 април 1967 година е назначен за следовател в Пловдивското следствие. През 1984 година сам напуска работа, след като преживява лична драма. След дълго отсъствие от системата, през 1996-а, приема да стане началник на следствието в Карлово, където работи три години. Може би точно тук, в родния град на Васил Левски, се е получила подквасата и той започва ревностно да изследва живота и дейността на Апостола на Свободата. Неуморно търси архивни документи, спомени, публикации, прави анализ и съпоставка на дати, събития, разкази от съвременници на Левски, в резултат на които прави изводи, някои от които се различават от общоприетите до момента за делото на Дякона. Има издадени две книги - „Залавянето на Васил Левски и тайните имперски служби” и „Тайни и загадки около залавянето на Васил Левски”.

От Първо лице: Тезата на Благой Емануилов за Левски в Казанлъшка околия:

Първата обиколка на Васил Левски по българските земи започва на 6 декември 1868 година. Тогава той преминава Дунава и от Никопол заминава директно във Варна, а на 11 декември с кораб отпътува за Цариград. Там остава до края на декември и през целия януари на следващата година. Към края на януари 1869-а пристига в Пловдив, където се е срещнал с руския консул Найден Геров. Какво са си говорили, не се знае. Но още през февруари 1868 г. Левски му пише писмо, в което той излага своите революционни идеи и най-вероятно срещата е била именно по този повод. Найден Геров е бил против дейността на Левски и в писмо до Христо Георгиев в Букурещ казва, че това е празна работа.
Иван Унджиев, който се смята за най-голям биограф на Васил Левски, пише, че след като дошъл в края на януари 1869 година в Пловдив, данни за по-нататъшния му път няма.

Напротив – от кабинета на Найден Геров той тръгва за Казанлък

Казанлък е последният град, който Левски е определил да посети още при замислянето на първата си обиколка, след Цариград и Пловдив. Съществува и документ, който потвърждава пребиваването на Левски в Казанлък и Казанлъшко. Той е открит в руските архиви и представлява дипломатическо донесение на руския посланик в турската столица граф Н.П. Игнатиев до руския заместник-министър на външните работи по онова време Владимир Вестман в Петербург. В точка пета на донесението се казва „Турците уверяват, че някой си поп Василий, преоблечен като руски офицер, кръстосва по Филипопол и Казанлък с цел да подготви в България въстание.“ Донесението на граф Игнатиев е от 8 април 1869 година. Установено е, че в края на януари 1869 г. Левски е в Пловдив при руския консул, а на 24 февруари 1869 г. напуска България. Следователно, в промеждутъка между двете дати, през първата половина на февруари 1869 година, той е бил в Казанлъшко.

При първата си обиколка Васил Левски запланува да посети Цариград, Пловдив и Казанлък. Или той слага на една плоскост провинциалния тогава Казанлък с Пловдив и Цариград. В Казанлъшка околия той посещава Габарево, Турия, Долно Сахране, Казанлък, Гурково, Мъглиж, Енина, Шипка. Тук е видял будно население и е решил, че месец май, когато цъфтят розите, е подходящо време за действие. Затова аз смятам, че първата обиколка на Левски не е правилно да се нарича разузнавателна, а по-точно подготвителна.

Васил Левски е срещнал очакваното от него съгласие да се подготви въстание против робството

На 24 февруари преминава във Влашко, но не се бави много там – на 1 май 1869 година отново се връща - започва Втората му обиколка. От Турну Мъгуреле с лодка преминава Дунав и слиза на Никопол, откъдето направо отива в Калофер. Никола Начов описва това в книгата си „Калофер в миналото“. Съратникът на Левски Иван Фетваджиев му дава тескерето си, заверено за пътуване до Стара Загора, което му позволява свободно пътуване из Казанлъшко. Никола Начов пише „Още същия ден следобед Васил Левски, качен на каруцата на Иван Мархолев, тръгна за Казанлък.”

Снимка на Васил Левски - оригиналът се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

Първото село, в което спира, е Габарево, следват Турия, Долно Сахране, Казанлък, не посещава Гурково, а отива направо в Мъглиж, после в Енина и Шипка. Вече прави комитети.
Вървейки по февруарския си път, Левски пристига в Казанлък на 15 май 1869 година. Както всякога, така и сега е отседнал в хана на баба Гана. През нощта, в стаята на сина й Петьо, Левски се среща със съзаклятниците си от града. Макар въпросът да е спорен, има твърдение, че Апостола е образувал революционен комитет в Казанлък точно през тази нощ. За председател бил избран учителят Филип Велев, много образован човек, първият преводач на „Илиадата”, бил е учител в Одрин. Членове са Константин Славчев, свещеник Стефан Бозов, Ботьо Папазооглу, Петьо Ганин и други. Непременно трябва да се подчертае ролята на баба Гана - тя е казанлъшката баба Тонка, но за жалост, и за нея малко се пише и говори.

Петко Китипов, краевед, който издава книгата „Миналото на село Енина”, пише следното: „Васил Левски от Казанлък дойде в село Енина, като се представи за търговец на розово масло и вечерта направи тайно събрание и учредихме комитет. На сутринта Васил Левски с Иван Мърхолев тръгна за Капофер.” Никола Начов пише, че е тръгнал от Калофер за Казанлък, а Петко Китипов отбелязва, че на сутринта Васил Левски с Иван Мархолев е тръгнал от Енина за Калофер – значи с тая каруца са обиколили района. Работите се опичат.

Нашите големи историци Никола Кондарев, акад. Димитър Косев, акад. Константин Косев пишат, че през пръвите две обиколки Васил Левски не е правел комитети. Според тях, той прави първия Български централен революционен комитет в Ловеч и после тръгнал да прави по места. Това не е вярно.

Моята теза е, че Левски прави първите комитети през май 1869 година в Казанлъшко

Интересно е, че никой от големите учени академици не говори за дейността на Васил Левски в Казанлък. Тя е останала неизяснена. Само казанлъшкият историк д-р Косьо Зарев прави изследване за дейността на Апостола в този край.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че конструирането на Българския централен революционен комитет става по схемата: председател, зам.-председател, касиер и членове. През май 1869 г. в Казанлъшко Левски създава структурите по същия начин, което показва, че това не са групички от хора, а комитети. Първият комитет е в Габарево – 8-10 май 1869 година в Джанановата къща, следват Турия, Долно Сахране и Казанлък. Аз твърдя, че Казанлъшкият комитет е през 1869 година. Още едно доказателство - през 1870 година в Пловдив се провежда национален конгрес на учителите и 90% от тях са членове на революционни комитети, включително и председателят на Казанлъшкия комитет Филип Велев. Значи комитетът в Казанлък е създаден преди това, през 1869 година.

След като се връща от Казанлък с Иван Мархолев до Сопот, той заминава за Пловдив и на 23-24 май създава там комитет, след което отива в Карлово, където тайният революционен комитет е образуван през юни 1869 година. След това прави комитети в Перущица, Пазарджик и така-нататък.

Комитетът в Ловеч е създаден на 3 август 1869 година, след което Левски заминава за Румъния.

Аз имам друга версия за залавянето на Васил Левски – а именно, от неговото минаване на Дунава тайните служби са по петите му

Левски е бил следен непрекъснато от турските тайни служби от първото му влизане в българско през декември 1868 година.

След 5 ще станат 150 години, когато нашите историци твърдят, че поп Кръстьо е предателят на Левски. Това е становище на българската историческа наука. В последно време историците се обърнаха – оставят на мира поп Кръстьо и започват с Величка Хашнова. Тя също е член на Ловешкия комитет, в нейната къща Васил Левски е имал скривалище и е била много доверен човек. Понеже нейният брат е арестуван на 30 октомври 1872 г. и е закаран в София, някои пишат, че тя се съгласила да предаде Левски срещу освобождаването на брат й, което не е станало. Брат й също е осъден и е пратен на заточение.

Ще цитирам Константин Косев, който изнася интересни данни – през януари 1868 година турският външен министър Фуад паша направил изявление пред дипломатическите представители, че в Румъния българите подготвят военни формации за нападение срещу Турция. А специално пред пруския посланик казал „ние тия данни ги имаме от английски, френски и австроунгарски агенти“. Следователно, тайните служби на Великите сили имат агенти и следят дейността на нашата революционна емиграция. На друго място Константин Косев прави извода: „Перспективите на българската национална освободителна революция се оказаха съдбоносно свързани с политиката на големите европейски държави по източния въпрос”.

Всички - и Русия, и Запада са против революцията в България. Русия, която се отнася със симпатия и съпричастие към българските пориви за свобода, не е готова да ги подкрепи, защото е победена в Кримската война и предприемането на нова война в помощ на въстаналия български народ в този момент не е в неин интерес. Една успешна революция не устройва нито Англия, нито Австро-Унгария. Затова са обясними мерките, предприети от Турция и от другите държави, да поставят под контрол Българския таен революционен комитет в Румъния, вътрешната революционна мрежа в България и нейния вдъхновител и организатор Васил Левски. За целта през 1867 г. със съдействието на Австро-Унгария се създава шпионски център в Цариград, който изпраща шпиони в Румъния да следят нашата емиграция. С подобна задача е ангажирана и турската полиция.

При разследването на случаи в моята работа като следовател съм свикнал да виждам почерк при извършването на определени действия. И правя аналогия. Залавянето на Васил Левски е заплетено в мъгла, убийството на Ботев - също. Това е не е ли един почерк?! Тайните служби вършат работата, а бутат напред някакъв друг човек, за да излязат чисти. Това, освен всичко друго, има и психологически момент. Представете си какво разочарование и недоверие в революционната организация за православните българи патриоти има едно такова обстоятелство, че един духовен пастир е предал Апостола и мечтата им за свобода?!