Казанлъчани почетоха паметта на въстаника Стефан Почеков


Стефан Стоянов Почеков е единственият казанлъчанин, участник в Априлското въстание през 1876 година. На 1 ноември 2016-а, по случай 140 години от избухването на народния бунт, потушен с цената на много свидни жертви, в Казанлък бе издигната паметна плоча на въстаника. Идеята и осъществяването й са дело на Инициативен комитет с председател Недялко Пъков и членове инж. Стефан Папукчиев и Марияна Ибришимова – Петрова.



Днес, 141 години след въстанието, дало силен тласък на националните борби за Освобождението на България от османско владичество, паметта на казанлъшкия герой бе почетена с кратка програма. Също по инициатива на Недялко Пъков и неговите двама сподвижници от Инициативния комитет. Произнесено бе слово за пътя на героя от Казанлък, сражавал се в четата на Тодор Каблешков и загинал едва на 26 години. Деца от ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ застанаха в почетен караул до плочата от черен гранит. Рецитирани бяха патриотични стихове от ученици и деца, след което бяха поднесени венци и цветя от Инициативния комитет, от ИМ „Искра“, НПМ „Шипка-Бузлуджа“, патриотични организации и граждани.


Стефан Почеков е роден в Казанлък през 1850 година. Съосновател е на Ученолюбива дружина „Искра“ и председател на настоятелството й през 1874 година. Работил е като учител в родния си град и е другарувал с Петьо Ганин, сподвижник на Васил Левски. Срещал се е в село Шипка с апостолите на Априлското въстание Панайот Волов и Тодор Каблешков. После става учител в Клисура. Включва се в подготовката на Априлското въстание, развива активна революционна дейност и се записва във войската на IV Пловдивски революционен окръг. Сражава се на позицията „Зли дол“. След потушаване на въстанието в Клисура, се прехвърля в Копривщица и се включва в четата на Тодор Каблешков. На 30 април 1876 година четата потегля за Троянския Балкан. След тежки преходи и сражения, въстаникът от Казанлък пада убит на 8 май 1876 година при село Чифлик.


Казанлъшките младежи посрещат с голяма скръб вестта за смъртта на любимия си учител и в негова памет „искрисите“ решават да му посветят специално представление. Избрана е патриотичната трагедия на Добри Войников „Стоян войвода“. Представлението обаче е осутено от започналата Руско-турска Освободителна война.


В Казанлък паметната плоча на Стефан Почеков е издигната в близост до неговата родна къща и е направена с дарения от родолюбиви казанлъчани.


Председателят на Инциативния комитет Недялко Пъков също има връзка с участник в Априлското въстание.Той е пра-пра- правнук на Стоян Пъков от Панагюрище, който намира смъртта си в бунта. Родството си с героя пенсионираният офицер открива случайно. Това го амбицира да организира родова среща на рода Пъкови, които се събират през 2010 година в село Хлябово, община Тополовград. Там решават да издигнат паметник на своя геройски загинал родственик. Събират пари и не след дълго паметната плоча е изградена, заедно с черешово топче и се открива в селото. В момента Недялко Пъков пише книга за своя славен родственик.


За народната памет огромна заслуга има още един представител на рода Пъкови - скулпторът Делчо Пъков, който в продължение на три години изгражда паметника на Райна Княгиня в Панагюрище и прави нейна скулптура в родната й къща.