27-и декември: Денят на Освобождението на Казанлък

През лятото на 1877-ма, след първото идване на руските войски в региона, българите от Казанлъшко доставят на Предния отряд на ген.Гурко 7-8 хиляди чифта обувки, ечемик, жито, сено. Казанлъшките фурни почват да пекат хляб за руската войска, в Девическия манастир се открива болница, за военен комендант е назначен от Руското командване, майор Попов, офицер от Опълчението, местните българи започват да се самовъоръжават с пушки, саби и пищови на убити в сраженията на войната турци. Създава се от местните Градска стража на Казанлък, която да пази от набези на врага. Въоръжена чета от 250 души да пази от жестокостите на юсовските турци, се създава и в Енина по командването на опълченеца Иван Михайлов. Чета правят и шипченци.

Ходът на войната след първото освобождение на Казанлък през юли 1877-ма се обръща след битката при Стара Загора и Джуранли, днешно Калитиново. Стара Загора е опожарена, Гурко се изтегля към Шипка, на 20 юли /1-и август в Казанлък идват първите бежанци от Старозагорско, предната нощ откъм Средна гора се вижда заревото на опожарения град. Българите от Казанлъшко също започват да бягат на север към свободните територии оттатък Балкана – Габрово, Севлиево, Търново, Свищов и Горна Оряховица. Отстъплението на руската армия се превръща в бедствие и смърт за българите от Старозагорско и Казанлъшко.

Броят на избитите българи при връщането на турските войски в региона не е уточнен, но по спомените на Константин Бозвелиев, в къщите от Куленската махала месеци се виждат скелети от непогребани трупове. Населението на Казанлък, Шипка, Енина, Карагитли /Виден/, Горно Черковище, Търничане и Едрево, е подложено на грабежи.

Окончателното Освобождение на Казанлъшко идва с второто, зимно настъпление на руските войски и българското Опълчение, когато в града влиза отрядът на ген. Шнитников на 27-и декември/8-и януари по нов стил.

Втора бригада от 30-та дивизия на руската войска с една казашка сотня под командването на ген. Шнитников получава задача да настъпи по източната пътека към Мъглиж и да осигури левия фланг откъм Ханикьой и Нова Загора. Авангардът под команването на полк. Крок остава да дочака пристигането на главните сили. Опълченската дружина заема за отбрана в колибите Селце със задача да осигурява тила на колоната. Към 10 ч. Главните сили пристигат на позицията при авангарда и тогава започва спускането към равнината. Напред сед вижат две казашки сотни и сапьорна рота от 16-ти стрелкови батальон. Българските доброволци варвят с авангарда и разчистват пътя. Около 13 ч., когато войските приближават последната тераса, казашките сотни, стрелците и сапьорната рота последователно заемат селата Горно, Средно и Долно Изворово и достигат с. Енина. Едва тогава откъм с. Шипка се показват няколко черкезки сотни. Казаците бързо се спешават и поддържани то две стрелкови роти и две планински оръдия, принуждават турците да отстъпят зад с.Енина.

Към 16ч. Целият отряд заема за отбрана двете села Долно и Средно Изворово с фронт срещу Шипка. По това време колоната на ген. Шнитников се спуска към Мъглиж и отхвърля три турски табора на изток.

Частите нощуват на заетите позиции, като изпращат напред охрана. До вечерта на шосето от Казанлък за Шипка се забелязва усилено движение на конница. Генерал Шнитников оставя един батальон в Мъглиж, а с останалите пет получава заповед да настъпи към Казанлък.

Всичко това се случва след като преди това Западният отряд на руснаците преминава южно от Стара планина, Шипченският отряд на ген.Радецки ( 54 000 войници със 119 оръдия) получава заповед да премине в настъпление. Срещу този отряд в района на Шипченският проход се отбраняват войските на Вейсел паша (26 000 души и 103 оръдия).

След задълбочено проучване на обстановката ген.Радецки решава от двата фланга да обходи с лява и дясна колона противника и да го атакува от юг. Обхождането на противника началникът на отряда предвижда да стане с две колони – дясна по Химитлийската пътека, т.е. с.Топлеш-с.Химитлии, и лява от Трявна – с.Кръстец-с.Изворово. Решава се настъплението да започне на 5 януари и да завърши на 7 януари и на другият ден двете колони едновременно да атакуват противника от юг. През това време войските от Шипченските позиции, ако е необходимо, да проведат демонстративна атака по фронта. В изпълнение на този план ген. Радецки разпределя войските над ве колони и им поставя следните задачи:

Дясна колона(15 батальона, 7 опълченски дружини, 6 сотни, 2 сапьорни роти и 14 оръдия – всичко 16 500 души), под командването на ген. Скобелев, получава задача да настъпи от с. Топлеш по Химитлийската пътека, да овладее с.Химитлии, и ако обстановката е благоприятна, да атакува Шипка. Генерал Радецки предупреждава Скобелев, че трябва да разчита само на собствените си сили и да не очаква подкрепления.

Лявата колона (25 батальона, 1 опълченска дружина, 1сапьорна рота и 24 оръдия – всичко 18 800 души) под командването на ген. Святополк-Мирски получава задача да настъпи през Тревненския проход – колибите Селце – с. Енина и да атакува противника на Шипка.

За действия по фронта на Шипченските позиции остават 15 батальона с 40 оръдия под командването на ген. Радецки. В района на Габрово започват да се съсредоточават войските от дясната колона, а в Трявна – войските от лявата колона.

Важно място в подготовката заема осигуряването на войските с топли дрехи, натрупването на необходимите запаси от продоволствие и помощне транспорт. В това отношение особенни грижи полага ген. Скобелев.

Всички части от лявата колона, с изключение на 30-та пехотна дивизия, са съсредоточени в Трявна. Предвижда се войските да настъпят по диспозицията на ген.Мирски сутринта на 5 януари. Българското население в този район масово се стича на помощ. Около 2000 българи заедно с една сапьорна рота разчиства снега пред главните сили.

На войските от лявата колона предстои да изминат 55 км. По тясва планинска пътека. До с. Кръстец пътят е сравнително по-добър и отъпкан. Най-трудният участък от маршрута остава с.Кръстец- Селце, дълъг 22км. При колибите Селце пътеката се разделя на две – източна, която води за с.Мъглиж, и западна, която излиза на с. Изворово.

През първият ден въпреки големите трудности лявата колона успява да преодолее най-високата част на Стара планина, като преминава през стръмни скатове и дълбок сняг. До 24 часа предните части достигат колибите Селце, а част от главните сили нощуват в Кръстец.

На другият ден 6 януари, на войските от лявата колона предстои да излязат в долината на р.Тунджа и да се развърнат. В 6ч. Сутринта те възобновяват движението. Като част от това настъпление, именно, Втора бригада от 30-та дивизия с една казашка сотня под командването на ген. Шнитников получава задача да настъпи по източната пътека към Мъглиж и да осигури левия фланг откъм Ханикьой и Нова Загора.

На войските от дясната колона предстои да преминат по тясна планинска пътека, удобна само за пешеходци и то лятно време. Тази пътека започва от с. Топлеш със стръмен около 6 километра склон и излиза на Ветрополската поляна. Там заобикаля връх Караджа (1354м) и се изкачва на връх Чифут(1523 м). След това започва спускане по полегат склон, където се образува дълбок дол със стръмни скалисти брегове.

Дясната колона има да преодолее два пъти по-къс маршрут, отколкото лявата, но химитлийската пътека минава през много по-труднодостъпен терен и част от нея е обстрелвана от противника с пушечен и артилерийски огън.

Преминаването на Балкана и тук, както при Арабаконак е тежко изпитание за бойци и командири. С големи усилия колоната се предвижва напред по стръмната и хлъзгава пътека. Отдясно на тази пътека се извисява отвесна скала, а от ляво зее пропаст, в която мнозина падат. Най-трудно обаче се придвижва артилерията. Цяла процесия от бойци влачи оръдия и лафети.

Сутринта на 6 януари, въпреки умората си войските заемат позиции на източните склонове на вр.Караджа. Заемането на този връх- ключова позиция на изхода за с. Химитлии, предрешава успеха на похода.

По-нататък войските продължават движението си към вр.Чифут. Генерал Скоболев разполага със сведения от П.Р.Славейков, че този път се разделя на две. Източният път минава по долината на р.Голяма Варвица, но движението по него се наблюдава от Шипченските позиции. Ето защо Скобелев дава указания на ген. Гренквист да тръгне с авангарда по западния път, който завършва със стръмен склон под наклон от 45 градуса. Този отряд скоро стига склона и започва спукскането. „Спускането, пише В.В.Верешчагин, участник в похода, беше едва ли не по-трудно от изкачването. На места моят червеникав кон затъваше до шия в снега...На места обаче беше съвършенно невъзможно да се язди, трябваше да се пързаляме надолу....”

На 7 януари към 17ч. Предните части се спускат по склона, прогонват противника, разположен по околните височини и овладяват с .Химитлии. Над ругият ден сутринта частите на дясната колона са разтеглени от с.Топлеш до с.Химитлии и не са в състояние да започнат решителни бойни действия заедно с войските от лявата колона.

В щаба на ген.Радецки първите сведения за положението над вете колони се получават едва на 7 януари. За лявата колона се знае, че на разсъмване на 27-и декември /8 януари ще се придвижи към с.Хасът и около обяд ще стигне до с. Шипка. За дясната колона късно през нощта се получава донесение от ген.Скобелев, че н адругия ден по обед ще атакува Шипка със силите, които може да събере.

До този момент руското командване все още незнае нищо за съществуването на шейновския укрепен лагер. Той се простира на юг от с.Шипка и е заграден от южните скатове на Стара планина. Представлява кръг с радиус 1.5км и се състои от 14 отделни редута. Отделните редути отрпед и отстрани са усилени с пехотни окопи, а подстъпите към тях се обстрелват от силен пушечен и артилерийски огън. Вътре в лагера има изградени цели колонии от землянки, блиндирани погреби, болнични постройки. С отбраната на Шипка и Шейново Вейсел паша прикрива оттеглянето на турските войски от Пловдив за Одрин.

В турското команване продължава да липсва единомислие и съгласуваност. Военният министър грубо се меси в работата на главнокомандващия. В последният момент, когато руските обходни колони обкръжават шейновският укрепен лагер и Вейсел паша донася на двамата за опасността да бъде отрязан пътят му за отстъпление, нито единият, нито другият поемат отговорност да му наредят да отстъпи.

При създалата се обстановка на Вейсел паша не му остава нищо друго освен да продължи отбраната. Неговите сили възлизат на 41 табора пехота, 26 ескадрона и 83 оръдия- всичко 23 000 души. На позиции в Балкана Вейсел паша оставя 29.5 табора с 54 оръдия, а в шейновския лагер – 11.5 табора и 29 оръдия.

На 27-и декември /8 януари денят е ясен и слънчев. Войските на лявата колона в 9ч. Преминават в настъпление. В бойна част(първи ешелон) настъпват седем батальона, девет се намират в общ резерв, три (Серпуховския полк) са оставени в с.Гюсово за охрана на тила и шест батальона (Шуйски и Коломенски полк) са посочени за охрана на левия фланг.

В 12.30 ч. Първата линия труски укрепления е завладяна. Настъплението е спряно от пушечната и артилерийска стрелба от втората линия. Турците се опитват да обхванат десния фланг на стрелците откъм Балкана. В 14ч. Стрелците, усилени с полка от резерва, дружно атакуват редут №4 от втората линия укрепления, но понасят тежки загуби и по-нататъшното настъпление става невъзможно. Турците правят опит за контраатака, който е спрян от намесването на руския резерв в боя.

През този ден войските от лявата колона понасят тежки загуби – повече от 1000 души излизат от строя, бойците не получават топла храна, сухарите са на привършване, а патроните остават малко. Началникът на колоната разполага само с два батальона резерв и не знае нищо за дясната колона. При това положение ген.Святополк-Мирски решава да се укрепи на заетата позиция и да изчака изясняването на обстановаката.

Цяла нощ войските от бойната линия правят укрепления. Извършени са прегрупирвания на войските. Войските от бойната линия са попълнени с боеприпаси за сметка на резервите. По този начин положението на войските от лявата колона малко се подобрява.

Генерал Скобелев през този ден не атакува турците, а само прави демонстрация. Ген.Радецки силно обезпокоен за съдбата на войските от двете колони прави отчаяна атака по фронта, в резултат на която русите понасят тежки загуби – 1500 души убити и ранени.

На 9 януари сутринта Стара планина и противниковия лагер са мокрити с гъста магла, през която едва се забелязват очертанията на редутите. От 26 батальона ген. Мирски разполага с 13 на бойната линия, 4 оставя в резерв, а останалите 9 придвижда за осигуряване на левия фланг. На разсъмване турците усилват огъня подкрепен с артилерия и принуждават ген.Мирски- който не разполага с достатъчно оръдия- да се отбранява. Най-ожесточен бой се води в центъра. Няколко табора излизат от редут №4 и се насочват към центъра. Руската пехота, поддържана от планинската батарея, принуждава противника да се върне боратно, като му нанася сравнително големи загуби. По същото време полк. Жиржински получава подкрепления един батальон от Ярославския полк, изтласква турците от с.Шипка и прекъсва телеграфната връзка с позицията в Балкана.

Опитът на турците да атакуват левия руски фланг е осуетен. Войските от лявата колона владеят два важни опорни пункта по фланговете и могат да обстрелват противника с кръстосан огън, но те са значително изтощени и не са в състояние да предприемат решителна атака на главната турска позиция. Началникът на колоната разполага само с 2 батальона резерв. Ген. Шнитников е получил заповед да се върне в с.Енина, но до този момент не е пристигнал. Обстановката налага да се премине към отбрана.

Окъм 11 часа командирът на казашкия полк Ралагин донася, че откъм с.Химитлии пристига ген. Скобелев. Съмнението в успеха сега се превърща в увереност. В турския лагер се забелязва суетене и смут.

На 9 януари сутринта ген. Скобелев разполага с 15 батальона, 5 сотни и 8 оръдия. Още 7 батальона, 13 ескадрона и 8 оръдия са в движение и постепенно се спускат в с.Химитлии. По това време войските от лявата колона водят ожесточен бой. Ген.Скобелев се колебае дали да атакува преди пълното съсредоточаване на всички сили, но около 8 ч. огънят на източния фронт се усилва и той решава незабавно да атакува.

В 10 ч. Ген.Скобелев построява в първа бойна линия 3 руски батальона, 2 опълченски дружини и 1 планинска батарея, под командването на полк.Толстой. Във втора линия построява Углицкия полк, 2 опълченски дружини и една сапьорна рота под командването на ген.Столетов. В общия резерв оставя три полка. Конницата под командването на ген.Дохтуров получава задача да се развърне на десния фланг и да установи връзка с войските от лявата колона, и ако противника започне отстъпление енергично да го преследва. Тъй като няма достатъчно артилерия, ген.Скобелев решава да извърши огнева подготовка с пушечен огън. За целта в първа линия той поставя 2 стрелкови батальона от четвърта стрелкова бригада, въоръжени с пушка Бердана №2 и сборен батальон- в състав от три стрелкови и една линейна рота,- от 63 Углицки полк, въоръжени с пушки Хенри- Мартини, а двете опълченски дружини стават тяхна поддръжка.

Ген.Скобелев насочва главния удар срещу югозапдания сектор на шейновския укрепен лагер. Когато настъпващите достигат на два километра от укрепленията, турската артилерия открива огън. Батальоните се престрояват в ротни колони и изпращат напред стрелкови вериги. След като попада в зоната на противниковия пехотен огън, пехотата продължава настъплението на прибежки. За един момент огънят на турците намалява и 11- ти стрелкови батальон с щиков удар овладява турските окопи, но е подложен на кръстосан огън от турските редути №11 и №12. Срещу левия фланг на настъпващите се насочва черкезка конница и стрелковия батальон е принуден да започне отстъпление. В този момент се намесва 6- та опълченска дружина. Ген.Скобелев езпраща един батальон от Владимировския полк и две казашки сотни да прикриват отстъплението.

Тъй като срещу левия фланг на настъпващите са привлечени резервите на противника, огънят срещу десния фланг намалява. Тогава ген.Скобелев назначава пол.Панютин за общ началник на десния фланг и му заповядва да атакува. В 12 ч. Войските от десния фланг настъпват с развети знамена под звуците на музика: в първа линия- 9-ти стрелкови батальон, след него- 5-та опълченска дружина, а след тях- Углицкия полк в три паралелни линии.

Настъпващите достигат на 300 метра от турските укрепления и с удар на нож превземат редути №2 и №3. след завземането на тези редути западната отбранителна линия на турците престава да съществува- част от тях отстъпват към гората, а друга към Шейново. За да довърши успеха ген.Скобелев изпраща към бойната линия Казанския полк и един батальон от Владимировския полк. Целият десен фланг се хвърля в атака и пленява двата табора. Част от турската пехота побягва към лагера, но 2 Казански батальона от източния край на Шейново я обсипват с огън.

В 14 ч. ген.Святополк - Мирски заповядва на всички части от лявата колона да се подготвят за атака. Турците, притиснати от войските на ген.Скобелев правят отчаяни опити да си пробият път на Изток, но дружните залпове на войските от лявата клона ги принуждавят да се върнат. С мощно „Ура!” от 30 000 гърла, войските от двете колони се насочват към последния опорен пункт на врага. Огънят на турците постепенно намалява. В облаци от барутен дим тук- там се появяват бели кърпи. Скоро на главния турски редут се появява бял флаг. Вейсел паша се предава.

Около 15 ч. ген.Скобелев тръгва към редут №1, където турците се предават. Той среща Саид бей, който му предава съгласието на Вейсел паша за капитулация, при условие, че на офицерите се оставят оръжието и конете. През този ден на руските войски се предават 21 000 турски войници и 93 оръдия. Между пленените има трима паши и 765 офицери. Взети са трофеи: 6 знамена, много оръжия, снаряди и патрони. Загубите на руските войски от трите отряд възлизат на 5 000 убити и ранени, между които и 130 офицери............