Музеят на фотографията търси наследници на Георги Георгиев
Изложба „Българската BELLE ÉPOQUE във фотографията на Георги Георгиев” се открива на 10 март от 17.30 часа в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък. Колекцията е на Фотографска академия „Янка Кюркчиева” и представя фотоси на един уникален фотограф, родом от Казанлък - Георги Стоянов Георгиев. В навечерието на изложбата в родния град на автора, Музеят на фотографията се обръща към казанлъчани, които имат родствени връзки с Георги Георгиев или познават негови наследници, да посетят изложбата и споделят свои спомени.

Георги Георгиев има изключителен принос за развитието на съвременното българско фотографско изкуство. Той е един от първите фотографи, заснели кадри по време на Балканската война при обсадата на Одрин. Успява да осъществи и първите аероснимки на Солун в тила на френската армия по време на Първата световна война. Това е българинът, поставил началото на актовата фотография у нас.
През 1903-1904 г. Георги Георгиев издава три монографии: „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”. През 1917 г. като помощник-началник на училището за летци преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” и издава учебник поаерофотография и фотограметрия.
Основател на Българския фотоклуб в София през 1920 г. По негова инициатива през 1950 г. се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, в което е директор и преподавател. През 1953 г. поставя началото на фотопериодиката у нас с уникалното издание „Фотовести” и организира първата национална изложба по художествена фотография.