„Достойно есть“ от Санкт Петербург свети при Вичо срещу МГ-то

За разлика от други подобни места, в спретнатата от Вичо продавалница, се намират не само популярните икони на Исус Христос, Божията Майка, Свети Димитър и Свети Георги, които българите най-често купуват. Тук има свети образи на Апостол Стефан, Апостол Петър, Апостол Павел, Апостол Матей – Матьо, Архангел Гавраил, дори – Свети Крал. Голяма икона, копие на прекрасно изображение на Дева Мария в „Достойно есть“, седи редом до не така популярните образи на Света Царица Елена и Константин, Свети Василий Велики и дори – Тайната вечеря. За да подреди цялото богатство от образи, изпълнени в каноничната традиция на Източното православие, младият Камбуров се свързал не само с български занаятчия от Габровско, но и с човек, чак от Санкт Петербург, на когото, всъщност, дължи това огромно разнообразие от икони.

Казанлъчани постепенно научават за това място, идват не просто, за да купуват, а за нещо повече, усетил богословът за краткото време от половин година, откакто се заел със своето начинание. След получаването на дипломата си за богослов, той имал лични колебания, с какво точно да се заеме. Пообиколил света, опитал от духа на Европа и нейните християнски храмове. Усетил различието – една необяснима бариера в общението на православните у нас с Бога, през лоното на църквата, в адвентистките, евангелските и протестантските храмове на Запад, е отдавна съборена, открива младият богослов.

Там пречупват статуквото, казва той. Сякаш свещениците, са по-близо до хората, до паството си. Пита се, какво пречи и у нас да е така. Търси отговорите и му се ще, Българската православна църква, да намери своите пътища, които да отварят повече врати в душите на миряните си. Затова Вичо не гони амбицията да става отче на владишка служба. Открива своя начин за прокарване на малки пътечки към сърцата на хората. Открива го чрез това уникално място срещу МеГе-то, което е превърнал в почти малък параклис. Тук няма кич. Има обаче, разнообразие, не само от икони и иконки всякакви размери, образи и естествени материали - от дърво, през мед и позлата, има и венчални свещи, огърлици с кръстчета, малки домашни кандилници. Пълна изненада е това място, когато се озовеш там за пръв път. Вичо издава, че мястото е осветено, но и не крие, че местните свещеници от Казанлък, сякаш се плашат да идват тук. Плашливостта на отчетата на служба, той е открил отдавна и категорично не мисли, че това е от полза – както тяхна лична, така и – за цялата ни църква, а най-вече – за православните миряни. За тия работи, Вичо не иска да говори, както не иска да говори прекалено и за себе си. Надеждата му за по-добро, иде с избирането тия дни на новия Старозагорски владика, Негово Високопреосвещенство, митрополит Киприян. За когото, всички се радваме, че е от Казанлък. Не от прост местен шовинизъм, а поради вярата, че той ще вдъхне нови надежди на паството си, в духа на традицията на блаженопочившия Дядо Панкратий – обичан духовен водач, но и безспорен ерудит, сърцат проповедник, водил епархията от 1967-ма, до 1998-ма година.

Камбуров, не крие, че в търсенето на личния си път към вечните устои на православието, е отправял дълго своите молитви към Бога. Вярва, че сам Господ Бог му е подсказал, че бива да си подреди това, което сега е малкото помещение на улица „Орешака“. Мнозина са звани, малцина – избрани. Вичо вярва в това. Чувства се избран в това, с което се занимава. Има и още нещо по тоя път – тия дни той и негови съмишленици, като детския драматург Димитър Никленов, регистрират сдружение с нестопанска цел „Свети Николай Чудотворец“. Сдружението ще прави своите си опити в рътенето на пъртината към задължителното обучение по православие в българските училища. Вичо знае, че опити в това отношение, има доста и дългогодишни. Те не са успели, но това не значи, че той и хората около него, трябва да се отказват, да опитват. „Силата на Господ, е да дава на някои хора така, че те да дават на други“, казва богословът Камбуров. За него е проблем, наличието на духовни прегради, които хората, особено у нас, си слагат. Тия прегради по пътя към Бога, за Вичо, могат да падат постепенно, чрез подходящо общение. А общението, най-добре, могат да правят свещениците и богословите, озарени с лична харизма, в която свети Божията Светлина. „Имаме нужда от Светлината.Ние живеем в тъмнина, а имаме нужда от Светлина. Усещаме го в молитвите си, аз също го усещам в моите молитви към Бога“, откровен е Вичо. Той вярва, че хората, които отварят пътеките към Светлината, е редно да са откровени. Само така отварят сетивата ни за Знанието. Не онова, от научните буквари и тежки томове, а Знанието, което иде от Бога, за което копнее душата ни, понякога, без да го осъзнава. Вичо Камбуров вярва в писанато от пророк Исая:

В малкото си необикновено магазинче за православни икони, богословът вярва, че е открил своето си място, от където да проправя Светлина към Знанието. Затова се радва на хората, които влизат тук с духовен интерес. Такива в Казанлък не са малко. Както е казано, припомня пак Вичо - „Защото, мнозина са звани, малцина – избрани“. Звани са всички християни – кръстени и омити от греховете при светото кръщение. Но не всички са обикнали от все сърце Господа Иисуса. Избрани са пророците, апостолите и светците, но сред избраните, те са заедно с всички християни, които им подражават, както те подражават на Христа. Точно това усещаш тук, в малкото магазинче на „Орешака“ с изглед към Дома на културата и врата, току на тротоара. Една светлина иде по теб, когато се усетиш заедно със светите образи на първоапостолите и техните следовници, вещо подредени от ръката и младия богослов Вичо Камбуров.