На 28 октомври отбелязваме Световния ден на анимацията. Той се чества от 2002-та насам по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино.
На този ден през 1892-ра в Париж художникът-изобретател Емил Рейно демонстрира публично своето изобретение - праксиноскоп или прожекционен апарат, благодарение на който показва движещи се картинки.
За своя „оптически театър“ той използвал 500 рисувани на ръка изображения. Така била създадена 15-минутната анимация „Бедният Пиеро“.
За създатели на анимацията обаче, се считат Джеймс Стюарт Блактън и Емил Кол, който създава през 1908-ма първия филм, направен с техниката на традиционната анимация и разказващ за човече, направено от пръчици.
За най-ранен анимационен филм обаче, се смята изгубеният „Апостолът“, заснет в Аржентина през 1917 г, а 20 години по-късно компанията „Дисни“ заснема първия пълнометражен анимационен филм – „Снежанка и седемте джуджета“.
До 1948 г. в България има няколко опита за създаване на анимационни филми, но успехите идват след като кинематографията у нас е национализирана. От този момент нататък държавата стои зад поръчването, финансирането и изработването на филмите, чак до промените след 1989 г. Създава се отдел за анимационни филми с ръководител Димитър Тодоров-Жарава. Той остава на поста си до 1955 г., когато е заменен от училия в Москва Тодор Динов. Именно Динов създава силната българска анимационна школа и вдъхновява следовници, които да издигнат родната анимация до високо международно признание. Тодор Динов е в основата на изработения през 1954 г. „Юнак Марко“ е първият български професионално изработен анимационен филм. Той е и първата българската анимация, селектиран на международен фестивал („Карлови Вари“, 1956 г.).
След успеха Динов прави още „Внимателното ангелче“ и „Киностършел №4“, както и други продукции. На Тодор Динов е и обявеният за най-успешен български анимационен филм „Маргаритка“ (1965 г.)
Следващото голямо име в анимацията, а и в игралното кино е Иван Андонов. Филмът му от 1967 г. „Есперанца“ е истинско явление в българското анимационно кино, задаващо нови форми на изказ и поставящо въпроси, вълнуващи много творци и учени в страната през 60-те. От същата година е и друг анимационен филм на Андонов – „Затруднение“. 1973 г. излиза „Мелодрама“ на същия режисьор, която има голям успех сред публиката.
През същия период твори и Христо Топузанов, останал в историята със заглавията: „Парад” (1960), „Маскарад“ (1965), „Ножичка и момченце“ (1965), „Купете си електронна домакиня КР-1“ (1973), „Икар и гравитацията“ (1976), „Експеримент“ (1985), „Сряда срещу вторник“ (1986).
През 70-те години е силният период на „бащата” на „тримата глупаци” Доньо Донев, който започва да твори в областта на анимационното кино през 50-те, но именно „Тримата глупаци”, го изстрелват на върха през 1970 г. По поредицата за трите непохватни човечета в син, зелен и червен панталон, Донев работи от 1970 до 1990 г. Други негови успешни проекти са „Умно село” и „Диагноза”, който е и неговият последен завършен филм.
80-те е най-силният период на българското анимационно кино. През това десетилетие творят младите тогава Слав Бакалов, Красимир Иванов, както и доайени като Пройко Пройков. Своят опит в анимацията прави и Сотир Гелев с „Пилето” (1982 г.). Създаденият през 1984 г. филм на Слав Бакалов „Женитба” печели награда за най-добър анимационен филм в Кан. Творенето на анимационни филми в България през 80-те се увеличава двойно от това през 70-те. Апотеоз на успехите ни е номинацията за студентски „Оскар” на „Консервфилм“, създаден от Златин Радев и спечелил множество престижни награди през 90-те.
Последният голям успех на аниматор от родната анимационна школа е постижението на Тео Ушев в надпреварата за наградата „Оскар” през 2017 г.