Уникалната фотоизложба „Писма от Одрин” на казанлъчанина Генчо Стайнов откриха в Казанлък неговите внуци Генчо Стайнов и Радина Нанчева. Изложбата съдържа над 60 дигитализирани кадъра от Балканската и Междусъюзническата война, включително оригинално писмо на Генчо Стайнов от фронта до дъщеря му Бонка, оригинални страници от френското издание „Илюстрасион“ с негови снимки и оригиналния фотоалбум, намерен случайно на тавана на старата семейна къща.

Фотоизложбата е провокирана от книгата „Писма от Одрин” на Генчо Стайнов. Експозицията е по идея на директора на Музея на фотографията и съвременните изкуства инж. Стефан Папукчиев, който се заема да дигитализира оригиналните снимки на Генчо Стайнов и да организира тяхното представяне пред широката публика. Изложбата на видния казанлъчанин ще остане в родния му град.

Генчо Стайнов-внук, е професор по роботика. Той е син на първородния син на Генчо Стайнов - Стоян, и носи изцяло трите имена на своя именит дядо. Това, което помни от него, е че е бил изключително работлив и активен човек. „Пълен беше с идеи, които реализираше, изучаваше природата и много го беше яд на теоретиците, които вместо да изучават природата с уважението, което й се полага, пишеха само формули – сподели Генчо Стайнов-внук. - Той казваше „Господ е направил света, за да живеят хората в него и не може той да е толкова сложен, както го представят теоретиците”. И ми подари една книга на Файнман – Файнмановите лекции по физика,с ниговия подпис, които пазя и до днес... Въпросът е защо ние, наследниците на толкова именити хора, излезли от Казанлък, не можахме да постигнем техните успехи?!”, риторично пита професорът по роботика Генчо Стайнов.

Радина Нанчева е дъщеря на единствената дъщеря на Тенчо Стайнов – Бонка, до която са адресирани най-хубавите писма от фронта. Именно по архивите и фотоалбума, съхранявани от Радина Нанчева, е подредена и изложбата „Писма от Одрин”. „Непрекъснато нещо правеше, а когато не изобретяваше – рисуваше. Като му взеха фабриките, назначаваха го, защото той имаше много идеи. Дори имахме вила на Драгалевци и там беше направил един слънчев колектор”, споделя спомени Радина Нанчева, която също наследява творческия и техничарски дух на своя дядо. По професия тя електроинженер и е работила в Института на „Балканкар”. Нейният баща, проф. Нанчо Нанчев, също е електроинженер и един от основателите на ВМЕИ, днес Технически университет - София. Проф. Нанчев също е от Казанлък.

Генчо Стайнов е един от най-талантливите и многостранни личности на Казанлък. Неговата биография е изключително дълга и всеобхватна. Предприемач, човек с интереси и познания в областта на техническите науки, общественик, художник, фотограф. Роден е на 15 януари 1884 година в Казанлък, завършва Търговската гимназия в Свищов, след което следва в Лозана, Швейцария. През 1913 година е мобилизиран и се включва в атаката на Одрин по време на Балканските войни, като ротен командир.

Младият офицер участва активно в бойните действия, прави снимки и пише редовно писма на младата си жена. В писмата описва живота на фронта, бойните действия, доколкото не представляват военна тайна, бита, всичко, което му прави впечатление. Отличен е с медали за храброст. Той е бил командир на рота в 30- ти пехотен Шейновски полк и прави снимки от Одринския фронт.

Изпраща няколко от тях до парижкото издание "L`ILLUSTRATION", които се виждат на редакторите толкова интересни и оригинални, че без колебание ги публикуват. За първи път изданието помества снимки на чуждестранен фотограф, а кадърът „Блокирани в снега” е сложен на първа страница в броя от 15 март 1913 година. В цялото издание има 10 снимки от околностите на Одрин по време на обсадата на крепостта, направени от младия български офицер Генчо Стайнов.

През 1964 г. част от писмата му са издадени от Държавно военно издателство в книга със заглавие "Писма от Одрин", с илюстрации от негови снимки, през 2009 година е преиздадена.

През 1922 година до национализацията през 1947 година оглавява текстилната фабрика „Братя Стайнови“. Като специалист по хидростроителство проектира и ръководи строежа на ВЕЦ-Енина. Благодарение на изградената водно-електротехническа централа, на 31 декември 1913 година в полунощ в Казанлък светла първата електрическа крушка. Генчо Стайнов автор е на първия идеен проект за язовир „Копринка“. Виден член на Ротари клуб в София и приятел с големите български творци Дечко Узунов, Сирак Скитник, Чудомир и други. От млад до последните си дни Генчо Стайнов рисува графика, акварел, пейзажи, приложно изкуство, реалистична живопис. Увлича се и по модернизма през 20-те години на миналия век.

Умира през 1966 година в София.