През 1982 година Международният танцов комитет на Международния театрален институт (ITI) избира 29 април за Ден на танца. Датата, разбира се, е символична - всяка година на 29 април се празнува и рождението на великия френски реформатор на танца Жан-Жорж Новер (1727-1810), а светът отдава своята почит към най-възвишеното изкуство – танца.

Всяка година едно поздравление от световно признат хореограф и танцьор се разпространява в целия свят. Изключителната личност се избира от основателите на Международния ден на танца - Международния танцов комитет на Международния театрален институт (ITI), съвместно със Световния танцов алианс – асоцииран член на ITI. Специалното обръщение за Международния ден на танца цели с отбелязването на деня на танца, да се насочи вниманието към универсалността на тази форма на изкуството, да се прескочат всички политически, културни етнически бариери и хората да станат помежду си по-близки – с един общ език – този на танца.


Авторът на обръщението за 2021 година е Фридеман Фогел - световна звезда, която никога не е губила почва под краката си. Повече от 20 години многократно награждаваният артист е танцувал на най-престижните сцени по целия свят, от Ла Скала в Милано до Болшой театър в Москва до Световния балетен фестивал в Токио, печелейки и критици, и публика. Известен както с дълбоко трогателните си образи в драматични балети, така и с наелектризиращите си изпълнения в по-съвременни творби, Фридеман е награден с титлата „Kammertänzer“ - най-високото отличие за танцьор в Германия.

Посланието на за Международния ден на танца 2021 от Фридеман Фогел

„Всичко започва с движение - инстинкт, който всички ние имаме - и танцът е движение, усъвършенствано за общуване. Колкото и безупречната техника да е важна и впечатляваща, в крайна сметка e от съществено значение какво изразява в движението танцьорът.
Като танцьори, ние непрекъснато сме в движение и се стремим да сътворим тези незабравими моменти. Независимо от танцовия жанр, това е, което всеки танцьор се старае да постигне. И така, когато изведнъж вече не ни е позволено да танцуваме, тъй като театрите са затворени и фестивалите са отменени, нашите светове са в застой. Няма физически контакт. Няма представления. Няма публика. Никога в най-новата история танцовата общност не е била толкова колективно предизвикана да остане мотивирана, за да намери своето основание за съществуване. И все пак, точно когато нещо скъпо ни е отнето, ние наистина оценяваме колко важно е това, което правим, и колко много танцът означава за обществото като цяло. Танцьорите често се аплодират заради тяхното физическо майсторство, докато всъщност ние се поддържаме много повече от нашата ментална сила. Вярвам, че именно тази уникална комбинация от физическа и психологическа гъвкавост ще ни помогне да преодолеем, да се преоткрием, за да продължим да танцуваме и да продължим да вдъхновяваме.”