Чудомир: Няма лекарство за раждане или смърт, нека се порадваме на промеждутъка

На Благовещение преди 130 години се ражда един уникален талант - големият български писател и хуморист Димитър Христов Чорбаджийски с псевдоним Чудомир. Автор е на карикатури, римувани злободневки, фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази го правят изключително популярен и не слизат от читалищните сцени.
Книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател-краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.

Чудомир оставя ярка следа в българската култура с цялостното си творчество. Заедно с всичко, което той сътворява през своя живот, той завещава на поколенията и своите мъдри мисли, които и до днес звучат повече от актуално.

В деня, когато отбелязваме 130 години от неговото рождение, нека си спомним за някои от тях. И да се замислим.

„Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като си се надсмиваме, да се взрем по-дълбоко в себе си“, казва Чудомир.

„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“

„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.”

„Прекалено дългата почивка е ръждясване.”

„Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.”

„Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.”

„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.”

„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.”

„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“

„Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш назаем.”

„Обичай ближния си, но остави жена му на мира...”

„Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.”

„Дето думат старите хора: то чушка ако не люти, краставица ако не горчи, жена ако не гълчи и мъж ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?”

„Не гребенът реши главата, а времето.“

„Никой не е по-силен от слабостите си.“

„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“

„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“

„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“

„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“

„Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“

„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“

Подбора направи Юлия Младенова