„Беше ми магично в Казанлък...“, промълви Виолета Христова в края на срещата със свои почитатели и приятели от поетичната общност в града, които споделиха нейната словесна вечер с думите от „Една ампула мрак“, представена тази вечер в залата на „Искра“ 4. Пред тихата публика и сред магията на картините, на фона на приглушена музика, Виолета Христова прочете свои стихове от най-новата си книга, както и любими предишни стихотворения. А публиката не спираше да иска още, и още.

Виолета е от малкото автори, които изказват умело на глас своите поетични текстове. Стихотворенията и преляха в почти приятелски откровения, незададените въпроси намериха своите отговори в кротките,но категорични изповеди на авторката:
„Ако мракът е само една ампула, то всичко останало е светлина.“
„Поезията не е писане на стихове, а сетиво, с което се раждаш.Отначало не знаеш, че такова има не у всеки, защото няма как да знаеш, какво виждат очите на другите. Поезията е усещане за света по един по-различен начин.“
„Думите са нещо много важно! Произнасянето на лоша дума увеличавазлото край теб. Човек трябва да внимава какво изрича. Всяка дума може да се превърне в лош етикет.“
Виолета вярва в ПРОМЯНАТА, във флуидността на живота, за нея всеки наш опит да останем в сигурността на постоянното, е впримчване на духа, пречупване на неговия полет.
„Когато дойдат, не ги връщам...“, така отговори поетесата на въпрос от публиката за това, кога, всъщност, пише. Стихотворенията си.
На срещата, организирана от Общинска Библиотека „Искра“, дойдоха словесните сестри на Виолета – Жани Станкова от Стара Загора и Женя Димова от Казанлък, с която Христова поддържа близко многогодишно приятелство. По повеля на традициите в тази приятелска връзка, Женя връчи на Виолета шеговито послание по повод казанлъшката премиера на „Една ампула мрак“: Министерството на магическите думи назначи завинаги Виолета Христова за Главен лекар на местната поетична общност.
Срещата бе водена от поета Румен Денев, който поздрави авторката с букет цветя – „от името на всички болни“.