„Бал на розата” избира най-красивата казанлъчанка

Цъфти маслодайната роза, а Казанлък стяга поредния си празник, посветен на този ухаен символ.

1977 година. Най-красивата казанлъшка девойка ще бъде избрана, но не в конкурс, разпределен в три до болка познати тура, а в приказен „Бал на розата”. Действието се развива точно преди 40 години. Режисьор на един от най-вълнуващите спектакли в празника не е кой да е, а сценаристът и режисьорът, родом от Казанлък, Илко Дундаков. Балът на розата носи усещане за вълшебство, от което се появява Царицата на цветята.

И още – любимият на поколения българи артист Георги Парцалев участва на живо в празника на Казанлък заедно с легендарната Стоянка Мутафова. Специално написани скечове за тях двамата разсмиват казанлъчани и гостите на града в традиционните тържества, посветени на маслодайната роза.

Изглежда забравено и далечно. Но истината е, че от 40 години сценариите на Празника на розата се пазят от дългогодишния културен деятел Цвятко Цветков и неговия приятел и съратник Веселин Шивачев. И ако трябва да бъдем докрай откровени, тези сценарии впечатляват с изключителния си перфекционизъм и професионализъм, с който са написани, с точността на всяка думичка във всеки един момент. В тях е отбелязано дори отмерването на времето от часовника на Пощата, след което тръгва карнавалното шествие. „11 часа. Градският часовник отмерва 11 удара, след това излизат 20 момичета с фанфари...”. И така, започва Празничното шествие. В сценария са детайлно описани как са облечени участниците, къде и какви фигури правят, как се движи платформата с розов цвят, какво символизира... Празник, подреден и разчетен до пределна точност, със строго разпределение на екипите, отговорни за всяка част от събитието.

В тържествата са включени вълнуващи и позабравени днес събития – парашутни скокове и демонстрации със задължителното присъствие на розов цвят и розова вода. Весел футболен мач се играе на стадиона, а на улица „Искра” е подредена изложба на цветя.

Международна журналистическа среща събира млади творци от 24 страни, които дискутират по толкова актуалната и днес тема за туризма - „България - през всички сезони, за всички възрасти”.

Да не говорим, че покани са разпратени до всички висши държавници, включително и до най-първия в страната ни по социалистическо време – Тодор Живков. Дипломатите също са тук, както и делегации от всички братски страни, включително и от далечни континенти.

Очевидно и преди 30-40 години финансите за празника не са били разточително много, защото в една съхранена от това време бележка пише дословно: Настаняване на делегациите в новотел „Европа”, хотел „Шератон – София” или хотел „Балкан”, и в скоби - „при договаряне с ръководството на хотела за тяхна сметка”.

И ред любопитни подробности, които архивите на Цвятко Цветков са запазили, не само за музейния фонд. Между пожълтелите страници, чинно изписани на пишеща машина, има толкова много оригинални идеи, които очакват своята съвременна интерпретация.