В днешно време всеки снима – със смартфони, с камери, със скъпи обективи или пък не толкова... В цифровия свят фотографията е може би най-практикуваното хоби. И фотографското изкуство като че ли изглежда лесно. Но и в любителската фотография сериозните хора знаят, че това изобщо не е така. И, за да се стигне до висота, трябват наблюдателност, упоритост, много време и отдаденост. Тогава се получава онзи кадър, чудото, което носи наслада на човека зад обектива и омагьосва зрителите.

Ето, за такива кадри бродят из цялата страна четиримата любители фотографи от „Арсенал“, за които признанието вече е дошло. И четиримата си извоюваха място в изложбата на третия Салон на казанлъшките фотографи, която, заради въведените противоепидемични мерки, бе открита в началото на 2021 година - на 12 януари. И четиримата бяха отличени с дипломи. Някои от тях са познати имена от предишните издания на Салона, участвали са в пленери, имат награди и от други фотографски конкурси.



Цанко Вълчанов: Ние виждаме неща, които хората не забелязват
Той е доайенът сред четиримата арсеналци, които не се разделят с фотоапаратите си. Още като ученик се записва във фотоклуба на днешната Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Напредва много, но животът го понася в друго русло и с времето фотографската страст сякаш позаглъхва. Покрай съвременните телефони открива необятните възможности на цифровата фотография, преди това снима с лентови апарати. Запалва се отново, а през последните 5-6 години буквално не се спира. Предпочита пейзажи, с хората му е по-трудно. Публикува във фотографски сайтове. „Всичко е на любителско ниво, - казва за своето фото увлечение Цанко. – Ние виждаме неща, детайлите в природата, които хората не забелязват. Снимам художествена фотография и през ум не ми е минавало за занаятчийска работа“. Пред неговия обектив са заставали и две момичета – героини на сайта zakazanlak.bg и в. „Трибуна Арсенал“. Това са студентката Златея Чанталиева, една от първите доброволки в Ковид-отделението на казанлъшката общинска болница, и Виктория Аврамова от екипа на ресторант „Орешака“, по чиято инициатива започна благотворителната коледна кампания „Помогни в нужда“.
Иначе Цанко Вълчанов е педагог, завършил е Институт за учители. В „Арсенал“ работи в служба „Охрана“.



Димитър Димитров: Предпочитам портрети
Димитър Димитров е строителен инженер. В „Арсенал“ е от 1998 година. Част е от екипа на направление "Проектиране, инвестиции, строителство“. С фотография се занимава от 10-годишен. Още като ученик в училището в Енина имало кръжок по фотография. Специално да води часовете от Казанлък идвал човек и това бил Иван Папукчиев, баща на директора на единствения в България Музей на фотографията – Стефан Папукчиев. Имало лаборатория и всичко се правело по каноните на аналоговата фотография. След това обаче се появили дигиталните системи и фотографията навлязла в друга фаза на развитие. Димитър Димитров снима с пълноформатен CANON. Предпочита портрети, но тук затрудненията идват от намирането на модели. „Трудно е да срещнеш някого на улицата и да му кажеш „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи“, прави аналогия с култовата реплика на големия Стефан Данаилов във филма „Дами канят“. Въпреки това Димитър си намира модели, понякога става случайно, но окото му безпогрешно ги разпознава и се получават интересни кадри. Затова и неговите портрети са част от изложбата на избраните снимки в Салона на казанлъшките фотографи – от първото му издание досега. Митко снима и пейзажи. С другите двама арсеналци – Красимир и Силвия, са си допаднали и като хора, и като почитатели на фотографията. Много често обикалят заедно по невероятни места в България и правят още по-невероятни снимки.



Красимир Попов: Снимам всичко
Красимир Попов работи в Завод 6/104. В „Арсенал“ е от 1994 година, без прекъсване. Фотографията го привлича още от ученическата скамейка, но особено активно се занимава през последните 5 години. Не се ограничава в обектите, снима всичко – природа, портрети, събития. С чудесни впечатления е от фотопленера в Равадиново, организиран от Таня Маркова, където модели на любителите фотографи са били професионални балерини. Обикновено пътува из страната с приятели, също изкушени от магията на фотографското изкуство. Понякога се случва да си стават модели едни на други. Важна е тръпката – в моментите зад обектива и часовете, когато прецизно преглеждаш кадър след кадър, за да избереш най-добрия.



Силвия Попова: Обичам движението и непринудените снимки
Силвия Попова работи в отдел „Металургични технологии“ на Завод 0 в „Арсенал“ АД. По професия е мъжко момиче – инженер-металург. По душа е търсач на красота и изящност. Активно снима от 2 години. От четиримата колеги-фотографи от „Арсенал“ тя за първи път участва в Салона на казанлъшките фотографи. Затова, сравнявайки се с тях, Силвия признава: „Аз съм прохождащ фотограф“. Но пък преди време нейният кадър на залязващото слънце над язовир „Копринка“ единодушно е признат за най-добър от цялата компания фотографи, които по същото време са се наредили с обективите си на брега. Силвия Попова казва, че предпочита да снима пейзажи, но не обича статичната фотография. Харесва й да има движение, непринуденост. За нея фотографията е релакс. С Красимир и Митко си правят маршрути из цялата страна, много пътуват и много интересни неща виждат.

Има толкова впечатляващи неща. Как да не снимаш?!

По информация от Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, от представените 107 творби на 45 автори журито е селектирало 50 снимки на 36 автори: 16 черно-бели и 5 диптиха. Радостното е, че са се включили и трима автори от чужбина - един от Англия и двама от Нидерландия.

Общата снимка от откриването на изложбата на Третия Салон на казанлъшките фотографи е от Фейсбук страницата на Юлиян Стоев - Юлис, който също бе отличен с диплома.