4 години навърши единственият Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства в България, който бе открит на 5 юни 2015 година в Казанлък. Прощъпулникът на музея бе един от акцентите на тогавашния празник на розата, а откриването му определено бе събитие, което излезе не само от границите на Казанлък, но и на страната ни.

За тези 4 години колегите от фотомузея рапортуват – организирали са повече 80 изложби на наши и чуждестранни автори, шест от които – на открито, събрали са стотици експонати, подготвили са две книжни издания - ”Фестивал на розата. Казанлък" и „50 години Царица Роза“, три издания на фотопленера „В Долината на розите“ през юни и „Артфест Мултимедия“ в Тракийските празници през есента, посрещнали са хиляди посетители и безброй приятели. Домакини са били на няколко благотворителни кампании с изложби, десетки лекции, премиери на книги и концерти. Тук вече 2 години се провеждат събития от джаз феста в Казанлък. През 2018-а се проведе и първият Салон на казанлъшките фотографи. За пръв път тази година Музеят влезе с пленера „В Долината на розите“ в официалната национална програма на Месеца на фотографията, организиран от Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ – София.

Над 160 са дарителите на Музея на фотографията от България и чужбина. Благодарение на дарителски жестове във фонда му се съхраняват уникални снимки, фотоапарати и документи.

Музеят на фотографията бе създаден от Община Казанлък по идея на Сдружението на фотографите в града. Първият директор е инж.Стефан Папукчиев, който ръководи културния институт и досега.

Идеята се ражда още преди десетина години от казанлъшкия фотограф-художник Бедрос Азинян, но е приета присърце от местната власт при идването на кмета Галина Стоянова. Причините за създаването на такъв музей са повече от основателни. Казанлък е сред първите български градове, в които стъпва фотографията. Най-ранните сведения за снимки от града и региона са от края на 60-те години на 19-и век, когато тук пристига да работи отец Хрисант Рашов, запечатал в обектива си и тогавашното настоятелство на читалището на възрожденска Шипка, семейството на Ганчо Павлов Пипалов и други.

Казанлък се свързва с основателя на родната академична фотография Георги Ст. Георгиев, с военните фотографи Генчо Стайнов и Петър Арнаудов, с Иван Хлебаров, Артин Азинян, с групата „Казанлък – 85“, в която влизат Александър Иванов, Желиян Николов, Бедрос Азинян, Георги Димов и Мариян Димитров, и още много талантливи майстори на обектива.

Въпреки своите скромни 4 години съществуване, Музеят на фотографията се превърна в търсено място от фотографската общност у нас, в професионално и културно средище.