Визитка :
Деян Енев.
Той е едно от острите и дълбоки пера на съвременната пишеща България. Писател и журналист, публицист, чието сърце улавя всеки полъх, тревожен или депресиран на малкото ни свито българско святче. Софиянец, роден преди 55 години под знака на Лъва, с две филологии: английска и българска. Познава еднакво добре Светът на Изтока и този на Запада. И признава, че ако децата му решат да си тръгнат от тук, не би ги спрял.. И не крие тъгата си, че по улиците на родната си София, вече не среща пирятели. Просто пирятелите са изчезнали. И са останали само Думите.
В живота си е бил какво ли не: бояджия в Киноцентъра, пресовчик във военен завод, нощен санитар, учител.
И журналист. В няколко български издания, част от тях вече в историята. Автор е на 15 книги и над 2 000 журналистически текста. Носител на множество награди, една от тях е тазгодишната статуетка „Чудомир“, получена през март в Казанлък. За свой хумористичен разказ. Другата част от неговия пишещ свят- иронията и самоиронията, в която мислещият човек може да се спаси. За малко.
Два месеца по-късно получи и едно от най- големите държавни отличия: орден „Св. Св. Кирил и Методий“, първа степен. Много вглъбен, малко тъжен, лек песимист и разумен оптимист. В средата на 2016 година, във време, в което мислим еднакво тревожно за хляба, сигурността си, надеждите си, покемоните и задъхващата се опасност до границите ни, започваме разговора с публицисат и колумнист в портал „Култура“ Деян Енев.
- Във време, в което живеем днес, размътно, разколно, разделено, нашественическо, какво ни е нужно, за да оцелее духът български, г-н Енев? И защо се докарахме дотук...
-Защото това размирно време много разбърка ценностите, а едно общество, както е един човек, една личност, трябва да разчитат на една много строга градация на ценностите, за да могат да се ориентират в света. Светът наистина става все по-сложен, и то в недобър план. Просто той става все по- разпилян. И в този смисъл, ако нямат такава котва, както обществото, така и човекът, става много трудно за тяхното оцеляване. А във всички времена винаги такава котка, освен нравствените ценности, е било изкуството, което всъщност обяснява какво представляват тези нравствени ценности. Но ги обяснява чрез езика на изкуството. Тоест, единствено чрез езика на изкуството, нравствените ценности могат да бъдат приети със сърцето на човек.
- Къде да си ги търсим тогава тези котви? И доколко в тези времена, в които се противопоставят религия и изкуство, релилигия и ценности, религия и история. Кое всъщност трябва да надлеее?
Един от Учителите на Църквата Тертулиан казва ,че душата е християнка. Тоест, душата по рождение разполага с този морален закон, който присъства и в Евангелието, и в Бибилята, както и трябва да продължим да помним през цялото време, че всъщност онова, което наричаме съвест, е на практика окото на Бога вътре в нас. Защото човек винаги има един много ясен разграничител между добро и лошо: било в света около него, или в света вътре в него. Дали ще свърже това Око вътре в себе си с Бог или няма да го свърже, все едно това е Окото на Бога. Нашата, човешката съвест. И в този смисъл именно изкуството е това умение, този прийом, това средство, което ни помага по-добре да разбираме това Божие око и да го виждаме. Затова е важно и то да е добро. Защото доброто изкуство винаги, в крайна сметка опира до съвестта.
- Тогава слепи ли са по отношение на този тип очи хората, които създават Европейския обществен ред, българския обществен ред, че се докарахме дотук? Слепотата или желанието, стремежът да сме свръхтолерантни ли ни докараха дотук?
Това е сложен, дълъг разговор. Истинана обаче е тази: в момента има сблъсък между различни времена. Има едно общество, което живее в едно време и дурго, което живее в друго време. И докато не се намери начин тези две общества да се разберат по цивилизован начин, напрежение ще има.
- Кой е най- големият страх сега на българските пишещи хора, на българските интелектуалци? Става ли за писане това време?
На практика времената за пишещия, винаги са били такива. Дали ще е Средновековието, дали ще са времената на войните, дали ще са режимите на Сталин или на комунистите, дали ще бъде цензурата в достойните времана или разпиляното и безпарично време днес, куражът на пишещите, нашият кураж не бива да изчезва, защото ние добре знаем, че когато отмине всичко, остава най- важното: когато вятърът на времето отвлече, разнесе всичко, то отдолу остава да тежи като кюлчета злато добрата литература. Стойностният текст.
- В интересни или в страшни времена живеем?
Живеем в сложни времена. Затова и човек постоянно трябва да търси добрите примери, добрите книги, добрите послания, доброто слово, защото то единствено може да му помогне да се ориентира по-добре в тези сложни, разломни и попилени времена.
Zgtzpw преди 2 години
Zgtzpw преди 2 години