Казва д-р Алексей Стоев, директор на Старозагорската астрономическа обсерватория

Д-р Алексей Стоев е директор на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ - Стара Загора от 1984 г. Роден е на 15 декември 1952 г. в Пазарджик. Завършва физика в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“. Докторска степен защитава в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002-ра. Автор е на над 350 научни труда, публикувани в наши и чуждестранни издания. Интересите му включват още физическа спелеология и археоастрономия. Участвал е в експедиции и различни научни форуми в над 40 държави.

- Д-р Стоев, първият български спътник „България-1300“ ще бъде поставен в Стара Загора. Как се стигна до тази идея?
- Инициативата е на членове на Гражданско сдружение „Липа“, чийто председател е Олег Стоилов. Спътникът „Интеркосмос - България-1300“ е изстрелян на 7 август 1981 г. със съветска ракета-носител, но апаратурата му е изцяло произведена в България. Тя включва 12 научни инструмента, които измерват и изследват лъчения и заредени частици и тяхното влияние върху различни слоеве на атмосферата. Апаратурата е много качествена и модерна за времето си, а информацията от нея е високо оценена от учените в цял свят, включително и тези извън тогавашните социалистически страни. Естествено, през 80-е години на миналия век електрониката е много по-различна и по-обемна от сегашната, това обуславя и големия размер на самия спътник – теглото му е 1500 кг. По същото време, малко преди да бъде изстрелян българският спътник, американците качват в орбита своя аналогичен модел „Дайнамик Експлорър“, с аналогични параметри. В Щатите оценяват високо постиженията на българската наука и промишленост, като използват за сравнение някои от нашите данни.
Поставянето на спътника „България-1300“ в Стара Загора е и реверанс към местните учени от Филиала на Института за космически изследвания и технологии при БАН, които също имат значим принос в разработката. Това е проф. Митко Гогошев, съпругата му доц. Цветана Гогошева и други специалисти от екипа. Смятам, че сега не бихме могли да реализираме подобна идея. Обикновено такива проекти се правят съвместно от няколко държави. Днес възможностите са много по-големи – заради бурното развитие на електрониката и на системите на ракетите-носители. Например, подобни изследвания се правят с много по-малки по размери спътници, които се изстрелват с една ракета-носител. Техният размер е не повече от един метър. Въпреки много по-малкия размер, благодарение минимизирането на електрониката и оптиката, във всеки един от споменатите спътници има по 8-10 измервателни устройства.
Сега българските учени участват в различни съвместни проекти на НАСА, на Европейската космическа агенция. Може да се каже, че от някогашния огън поддържаме малко пламъче, което при подходящи условия може отново да се разгори. Например, проф. Цветан Дачев и неговият екип разработват апаратура, която измерва радиацията в международната космическа станция и как тя влияе на физиологията на нейните обитатели. Подобни датчици, българска разработка, са включени и в една от мисиите до Марс. Оказва се, че поради разредената атмосфера и липсата на магнитосфера на Червената планета, вероятно бъдещите астронавти ще трябва да имат сериозна антирадиационна защита, да живеят под повърхността на планетата, а от базата си ще излизат за кратки мисии в специални защитни скафандри и превозни средства. Вероятно повечето изследвания ще трябва да се правят от роботи и автоматизирани апарати.

- Въпросният спътник е още в орбита, негов модел ли ще бъде монтиран?
- Навремето са произведени три идентични модела, като всеки един от тях е можело да бъде изстрелян и да работи в космоса. Първият от тях е използван за тестване на системите. Вторият е в орбита, като първоначално е проектиран да работи една година, но е функционирал почти две години. „България-1300“ ще остане в орбитата си през следващите 500 години. Този, който ще поставим на определеното от Община Стара Загора място – в парк „Артилерийски“, е третият, който се съхраняваше в ИКИТ - БАН. През годините е демонстриран на различни изложби, което е довело до силна амортизация на боядисаните метални части и на състоянието на отделни агрегати и системи. Сега, благодарение усилията на ръководствата и специалистите от няколко завода, той е разглобен и се реставрира. Спътникът ще бъде изложен в защитена среда, която ще го предпазва от външните условия и от посегателства, ще има екрани за мултимедийна презентация. Така хората не само ще могат да го видят, но и да се запознаят с развитието на космическата индустрия, за да се събуди интересът на младите към тази дейност, която е важна за развитието на нашата страна и цялото човечество.

- А как върви изграждането на новия планетариум?
- Това е другата ни важна задача. С различни обществени инициативи и с подкрепата на кмета на Стара Загора Живко Тодоров бяха събрани около 70 000 лева. Тази сума се допълни със средства от редица проекти, които Министерството на образованието и науката обяви за подпомагане развитието на астрономическите обсерватории и планетариуми в България. Вече сме закупили необходимата апаратура, американско производство. Старият планетариум, който изгоря на 24 юни 1994 г., бе производство на немската фирма „Карл Цайс“ и беше с оптичен проектор. Пожарът избухна точно по времето, когато кометата Шумейкър-Леви се сблъска с Юпитер. В старите времена астролозите биха изтълкували този факт като лоша поличба (шега!). Новият планетариум е на американската фирма „Скай Пойнт“. Немците и днес правят много добри системи, но са твърде скъпи за нас. Затова се спряхме на американската оферта, като при нея системата е дигитална. Проекторът и куполът, както и останалите елементи на планетариума, вече са закупени и доставени. Залата, в която бе старият планетариум, не е подходяща за новия поради различните технологии при изграждането на купола. При новото проектиране се предвижда да се събори част от покрива на ГПЧЕ „Ромен Ролан“, за да се изгради ново помещение с формата на паралелепипед, което ще осигури възможността в неговата вътрешност да се монтира новият купол. Надяваме да сме готови до края на годината, защото самото преустройство на сградата изисква много време. Езиковата гимназия е архитектурен паметник и това прави процедурите още по-сложни. Американски инженери и техници от фирма „Спиц“ ще извършат монтирането на купола и апаратурата, както и ще обучат персонала за работата с новата техника.

- Завърнахте се от научна експедиция в Гърция…
-Това е един петгодишен проект, в който участваме заедно със специалисти от Университета в Комотини, Гърция. Свързан е с проучвания в областта на археоастрономията. В гръцката част на Източните Родопи проучихме няколко скално-изсечени паметници, датирани от енеолита и ранната бронзова епоха, т.е. малко повече от 3000 години преди н. е. Част от изследваните скални обекти са древни слънчеви обсерватории, създадени от нашите предци – траките. Гръцките колеги искаха да приложим нашия опит в археоастрономическите изследвания. Успяхме да картираме и да направим 3D модел на една уникална слънчева обсерватория, която не само фиксира най-важните събития, свързани със Слънцето – равноденствия, слънцестояния, чрез ориентирани скални изсичания, но и фиксира с изсечени каменни дискове изображения на Слънцето в някои от тези съществени за древния календар небесни събития, свързани с пътя на Слънцето. Толкова соларни дискове на едно място лично аз не съм виждал. Тези наблюдения и позиции на Слънцето са били много важни за живота на древните, защото са свързани с техния култов календар. В една мито-поетична епоха, където всичко случващо се е свързано с цял пантеон от божества, ритуалите трябва да стават в точно определеното време. Това е изисквало точност, която може да се открие в структурата и ориентациите на подобен тип паметници от тази далечна епоха.
Специално на Балканите българската археоастрономия има много значим принос. Миналата година Астрономическата обсерватория в Стара Загора бе домакин на Европейския конгрес по археоастрономия. Тази година форумът ще бъде в Тимишоара, Румъния. Повече от пет години се води курс по археоастрономия за студенти-магистри от Катедра „Астрономия” при Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“.

- Доколко археоастрономията стимулира развитието на туризма?
- Интересът към подобни обекти расте и това изисква местните общности, на чиято територия се намират обектите, да направят сериозни усилия за тяхната социализация. Един прекрасен пример за такъв обект е Мегалитът край Бузовград в община Казанлък. Също и пещерата Тангардък Кая край Кърджали, Белинташ край Асеновград, популярни са още и мегалитите край Момчилград – Татул, Харман кая и др. Разговаряли сме с Министерството на културата за социализирането на праисторическите слънчеви календари в пещера Магурата и тази край с. Байлово, Софийско, до които достъпът днес е доста труден.

- Какви явления могат да се наблюдават на звездното небе до края на годината?
- За съжаление, от България няма да може да се види пълно лунно или слънчево затъмнение. Ще може да се наблюдава единствено при ясно и безоблачно небе частично слънчево затъмнение на 25 октомври 2022 г., като най-голямата фаза се очаква около 14 ч. Добра възможност за наблюдение ще има и за няколко метеоритни потока – Персеидите през юли/август, Драконидите – през октомври и Джеминиди – през декември, както и да се наблюдават планетите Венера, Марс, Юпитер и Сатурн и различните фази на Луната. Следим и движението на много комети, но засега нямаме яснота дали ще станат подходящи за масово наблюдение. Техните „опашки“ ясно се виждат едва при доближаването им до Слънцето.