- Кой е Атанас Янев и какво би искал да прочетем във визитната ти картичка?
- На 28 години съм, от Казанлък. Завършил съм Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ като първенец на випуска, а след това – право в Юридическия факултет на Софийския университет. Освен това, пиша активно поезия. Към този момент съм издал две стихосбирки: „Мъгла от стонове“ (2015) и „Лазурът се разлисти“ (2018), която беше Голямата награда от Националния конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“, спечелена от мен през 2017 година. Книгата беше издадена с финансовата подкрепа на община Пазарджик и се изчерпа за около шест месеца. Организираха се премиери в Стара Загора и в Литературен клуб „Перото“ в София.
Имам награди от много национални и международни литературни конкурси. Последната от тях е от Националния поетичен конкурс „Априлски камбани“ в Панагюрище. Правя творчески опити и в областта на прозата, а от 2016 година пиша публицистични материали на най-различна тематика за национален сайт. През 2018 година с моя колега и приятел Борислав Марков създадохме документален филм за Христо Ботев, озаглавен „На прощаване“. Филмът може да бъде намерен за свободно гледане в Youtube. Аз съм сценарист и редактор на лентата.
- Ти си един от създателите на нов литературен проект? Разкажи ни за него и за останалите си интереси...
- Да, интересен факт е, че наскоро с мои приятели направихме нова онлайн литературна платформа, озаглавена „България без край“ – хората могат да намерят информация за нея както във фейсбук, така и на сайта ни bgbezkrai.com. Основната идея на нашия екип е да създадем една споделена и пълноценна творческа среда, като свържем най-вече представители на българската диаспора с творчеството на съвременни български автори. Всеки автор може да кандидатства за публикация при нас със свои произведения. Също така, винаги сме на разположение за сътрудничество и партньорство с различни институции, организации, отделни граждани. Подобен проект не е правен досега в България и смятам, че ще има успех занапред.
В допълнение към всичко казано досега, проявявам интерес и към дигиталния маркетинг – в момента уча онлайн цялостната програма на СофтУни, а след това мисля да завърша и професионалната програма, с която се придобива ниво на експерт.
- Наближава един от най-светлите български празници – 24-ти май. В тази връзка - какво е писането за теб? Кои теми те вдъхновяват?
- Писането за мен е най-пълноценната ми връзка както с моя вътрешен свят, така и с външната реалност. То е светоусещане, мироглед, емоционалност и искреност. Смятам, че през думите човек комуникира първо със себе си, а след това с останалите: за да се стигне до диалог, преди това монологът трябва да е налице.
Ако аз си харесвам определено произведение, не ме вълнува чак толкова много какво мислят хората за него. По отношение на темите, които ме вдъхновяват: като че ли, по- често пиша, когато съм разочарован, тъжен и отвратен от нещо. Тогава стиховете се раждат по естествен начин.
Думите са едновременно благословия и проклятие. Но аз съм готов да платя цената, за да живея в техния свят, защото без поезия тази планета няма моралното право да продължи своето съществуване.
- А какво обичаш да четеш?
- Макар че пиша предимно поезия, обожавам да чета проза. Мога да споделя, че съм огромен почитател на руската класическа литература и по-конкретно на Достоевски. Смятам, че никога в историята на световната литература не се е раждал и няма да се роди повече толкова дълбок познавач на човешката душа, толкова огромен талант, поставяш на везната на живота вярата и безверието…
Неслучайно самият Тургенев, който не е бил в особено добри отношения с Достоевски, казва за него: „Това е най-отвратителният християнин, когото съм срещал.“ Достатъчно показателно, нали?
Харесват ми и други руски класици: Толстой, Лермонтов, Пушкин, Есенин. Чета и други автори, разбира се: Стендал, Стайнбек, Гьоте, Хемингуей, Клавел. А от българските майстори на словото за мен Ботев, Яворов и Далчев си остават ненадминати.
- Ако имаш възможност, какво би променил в България и в света около нас?
- Бих направил така, че хората у нас и по света да са по-грамотни и осъзнати, да имат своя собствена ценностна система, своя лична, оригинална и независима парадигма от вярвания, цели, мечти и стремления.
Живеем в една реалност, в която общественото мнение е подложено на манипулация от всички страни... Днес е много трудно да се ориентираш какво в действителност се случва около теб. По принцип, на нас ежедневно ни се представя като театрална постановка, която обаче е само фасада на всичко онова, което на практика се осъществява в обществото. Както знаем, истината за всяко едно представление обикновено се намира зад сцената... За съжаление, писаното от Оруел преди години вече не е мираж. Или, ако трябва да го кажа в стилистиката на Олдъс Хъксли: прекрасният нов свят е вече тук.
- Как виждаш себе си в бъдеще?
- Плановете ми за бъдещето, поне на този етап, са свързани или с правото, или с дигиталния маркетинг. Времето ще покаже. Вярвам, че е необходимо човек да бъде гъвкав в професионален аспект и постоянно да се грижи за своята квалификация. Вече времето е такова, че трябва да можеш да правиш много неща, да притежаваш много компетентности и лични качества. Иначе пазарната конкуренция просто ще те смаже.
- А най-смелите ти мечти?
- Да продължавам да пиша, колкото и да е трудно да го правиш в съвременна България, особено ако си млад човек. Мечтая да се развивам като автор в разнородни жанрове, да чуя свой текст като песен и да видя своя пиеса, поставена на театралната сцена. Също така, силно се надявам пандемията най-накрая да приключи, за да можем отново всички ние да бъдем заедно.
Rvvhdj преди 2 години
Rvvhdj преди 2 години