Мира Добрева е добре познато лице от телевизионния екран. Тя е родена на 12 август 1972 година в Златоград. Завършва специалностите „Туризъм“, „Човешки ресурси“ и „Телевизионна журналистика“ в различни ВУЗ-ове. Кариерата ѝ започва като репортер в Нова телевизия през 1996-а. По-късно отива в Българската национална телевизия, където работи в предавания като „Добро утро“,„Чай“, „По света и у нас“, „Актуално“, „Екип 4“ и други.Мира Добрева е носител на много журналистически награди. Тя е автор на множество документални филми – за президента Жельо Желеви съпругата му Мария, за Димитровград, за изчезващите занаяти, за етносите в България и много други. Един от нейните проекти е „Столетниците на България“. Благодарение на него през 2020 година издава и книгата си „Столетниците – благословия или орисия“ на издателство „Книгомания“.

В Казанлък Мира Добрева за първи път сподели, че в момента пише роман.

- За първи път представяте книгата си в Казанлък. Има ли в нея герой, който да е от града на розите?
- Била съм тук безброй пъти, обичам града и хората от Розовата долина и с удоволствие идвам, когато намеря време и повод да посетя района. Не, в книгата няма казанлъчанин, но мисля, че има тукашен столетник, който съм представила в своя YouTube-канал. Спомням си, че тук имах един събеседник, който е уникален. Това е Ради Милев, спортист-ветеран, който прави 300 лицеви опори за закуска и още 200 на вечеря. Изключително ми е приятно, че ме поканиха на тазгодишните Чудомирови празници – едно от най-големите културни събития в общината.

- Книгата Ви е продължение на Вашия телевизионен проект „Столетниците на България“, но героите от нея са тези, които не сте успели да представите по телевизията?
- Не е съвсем така. Телевизията е медия, която представя повече зрелищност, а книгата ми дава възможност да покажа повече чувствата, които вълнуват, както хората, които представям, така и мен като автор. Представила съм тази част от историите, които не съм разказала от екрана. В продължение на много време успях да се срещна със 117 столетници, което ми даде възможност да направя и един вид научно проучване за тях. Такова нещо, според мен, не е правено дори от учени от Българската академия на науките. В книгата съм включила 38 герои от цялата страна.

- Кое провокира интереса Ви към темата?
- Всъщност, тя сама ме намери. Първият ми събеседник беше баба Бисера, актриса от Смолянския театър, т.е. от този край, в който е преминало детството ми. Когато се опитах да я поканя в телевизията, ми отговориха, че тя няма да може да дойде. Как така, попитах аз, нали играе в театъра?! Отговориха ми, че тя е на 101 години. В книгата нейната история е последна.
До срещата си с нея си мислех, че животът на старите хора не е кой знае колко интересен, че просто чакат края си, но не е така. Темата така ме увлече, че винаги бях готова да тръгна, дори и за най-отдалеченото кътче на България, за да се видя с поредния си герой. Нямаше значение дали ми остава свободно време, дали имам достатъчно средства…Знаех, че трябва да отида на поредната среща, защото хората ме чакаха, а отлагането можеше да стане безвъзвратно закъсняло.
Най-важното за мен бе, че тези възрастни хора ме промениха, научиха ме, че животът е прекрасен, независимо от всичките му трудности. Те са много различни, някои от тях се радват на вниманието на близките си, други живеят самотно, някои от тях са в старчески дом. Всички обаче имат една обща черта – те са много добри, без изключение! Защото са се примирили със себе си, вярват в хората и не трупат в себе си лоши мисли. Край тях разбрах, че най-важното в живота е да си нужен някому. Дори и само на един човек. Няма да забравя една баба от Велико Търново, която каза: „Знаех си, че няма да умра, докато не дойде Мира Добрева“.

- Открихте ли рецепта за дълголетие?
-Повечето столетници, които открих, не живеят в големите градове. Животът им е семпъл, но много спокоен. Забелязала съм обаче някои общи черти, независимо от тяхното здравословно състояние. Всички те твърдят, че не спазват диети. Всъщност, ястията им са обикновени – спанак, коприва, домати, както мляко и яйца, но домашно производство. Всички те обаче приключват с храненето си около 18 часа, а след това не консумират дори плод. Повечето си признават, че пийват по малко – ракийка, винце, мастика…Тук трябва да уточня, че не призовавам хората да консумират алкохол.
Другата отличителна черта е, че тези хора имат добра двигателна активност. Един от тях ми сподели, че всеки ден изминава около десет километра, друг работи в градината, една от столетничките пък плете. Всеки не престава да работи с главата си, т.е. въпреки тежестта на годините, не се предава и продължава да бъде активен.
И днес поддържам контакти с голяма част от героите си. Те искат да ме чуят, да се видим, ако има възможност. За съжаление, времето не ми позволява да обърна на всички достатъчно внимание, което те заслужават. Категорично мога да кажа, че предаванията, а и книгата, ме промениха много – самата аз станах по-добър човек.

- Заглавието на книгата Ви е „Столетниците – благословия или орисия“. Имате ли отговор, какво е дълголетието – първото или второто?
- Аз имам отговор на този въпрос, но нека всеки от читателите самда си отговори на него. Една от жените, с които се срещнах, всеки ден се молеше Господ да я прибере. Дори казваше, че върши грехове, за да си отиде по-бързо от този свят. Друга моя събеседничка пък ми казваше: „Радвай се на живота, защото той е хубав“. И това – докато разглеждаше снимки на внука си в Канада по интернет. Всъщност, животът на всеки човек зависи от самия него, за щастието няма формула. Най-интересно за мен бе как тези хора, които са живели при съвсем различни условия, въпреки годините, са жизнени, адаптивни и ценят всеки един миг.
Столетниците не гледат много телевизия, особено новинарските предавания, където голяма част от тях създават негативизъм. Затова сега се опитвам да се абстрахирам, доколкото е възможно, от подобни вести. Те уж те правят съпричастен, но всъщност информираността по тези теми събужда недоволство и неудовлетвореност.

- След „Столетниците“ ще има ли нова книга с автор Мира Добрева?
- По темата повече няма да пиша. Всъщност, в момента съм навлязла в дълбоки води, подготвям роман. Това го споделям за първи път, без да навлизам в подробности. Искам да изляза от амплоато си на журналист и човек от телевизията. Това е ново предизвикателство за мен и работата върви бавно, изисква откъсване от работната среда, от шума на столицата. Но не бързам. Според мен, за завършването на новата ми книга ще ми трябват около две години. Вярвам обаче, че ще успея, защото опитът ми със „Столетниците“ показва, че когато вършиш нещо със сърце, то се получава.