Казанлък изкушава учени от 25 страни за участие в световен форум

XIII Международен конгрес по тракология ще се проведе в града от 3 до 7 септември

Носителят на престижната награда „Проф. Александър Фол“ за 2017 година проф. д-р Тотко Стоянов е един от инициаторите XIII световен научен форум да се проведе в Казанлък. Проф. Стоянов е член на Организационния комитет на XIII международен конгрес по тракология.

Проф. Стоянов е преподавател по тракийска археология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите научни интереси са свързани с тракийска и класическа археология – торевтика, монументална архитектура, погребални обичаи, военно дело, керамика, търговски и културни връзки; методи в археологията; археометрия. Автор е на книги и учебни помогала - „Царската гробница с кариатидите край с. Свещари. 30 години от откриването“ - София, 2012 г. в съавторство с М. Чичикова и Д. Стоянова, „Могилен некропол от Ранножелязната епоха“, ("Сборяново" т. I) София, 1997 г., на близо 100 студии и статии. Проф. Тотко Стоянов е известен като изследователя на древния град Хелис, смятан за столица на гетите в археологическия резерват „Сборяново“.
„Аз съм свързан с тракийската археология и от тази гледна точка приемам наградата на името на проф. Александър Фол като оценка за моята работа. Професионално съм свързан повече от 30 години с проучванията като археолог на терен и като преподавател от 1982 година по тракийска археология. Свързан съм с работата по изследване на тракийската култура в Казанлъшката долина като проучвател“, сподели проф. Стоянов, след като получи наградата от българския посланик в Швейцария Меглена Плугчиева на официалната церемония на XII Празници в Долината на тракийските царе.

- Проф. Стоянов, Казанлък посреща близо 240 учени от цял свят, участници в XIII Международен конгрес по тракология. Форумът се свързва и с току-що приключилите Празници в Долината на тракийските царе, където Вие бяхте отличен с престижната награда „Проф. Александър Фол“. С какво Казанлък привлича световната наука?

- Това е 13-ият конгрес по тракология. Първият беше проведен в България по инициатива на тогава създадения Институт по тракология, ръководен от покойния проф. Алексндър Фол. След това през 2000 година беше проведен още един международен форум в България. Ние сме страната, която е инициирала този тип изследвания и съответните международни конгреси и е нормално периодично те да се случат при нас.

Предишният конгрес беше в Румъния. Преди две години е решено България отново да бъде домакин на следващия конгрес. В тази връзка широк кръг колеги се събрахме и бяхме категорични, че имаме възможностите да го направим. Тогава еднодушно решихме, че Казанлък би бил много подходяща столица на този форум. Защото в тези десетилетия, откакто се провеждат конгресите и има интензивно развитие на проучванията на тракийската култура, тук действително се очерта нещо, което в 70-те години, когато стартира конгресът, никой не е имал представа, че ще случи. Не само гробниците и богатите погребения, но освен самия Севтополис, много други обекти от различен характер, свързани с тракийската култура, показаха, че през 5-4-3 век пр. Хр. това е един от районите, където имаме ядро, истински център на местната култура, ведно с държавата на Свет III в Казанлъшката долина. Заедно с възможностите за показване на различните гробници, както и находките в исторически музей „Искра“ и временни експозиции, самият град предоставя подходяща атмосфера за такъв форум. Нямаше никакъв проблеми да се разберем с Общината и с колегите в музей „Искра“, че това е една много добра идея Казанлък да бъде домакин. Ние решихме да го направим както подобава – да поканим достатъчно колеги и да ги изкушим да дойдат. Това беше идеята конгресът да се проведе именно тук - да видят изключителни паметници на тракийската култура. Със сигурност има значение къде се провежда конгресът - колеги от 25 страни приеха да участват в неговото 13-то издание тук, в Долината на тракийските царе.

- Светът припознава ли България като място, достаъчно значимо от гледна точка на тракийската култура?

- Изследванията на тракийската култура вече имат дълбока традиция и отпреди развитието на този тип конгреси. Но през последните години вече стано ясно, че тук, в България, са едни от най-представителните комплекси и тъй като в много случаи те са пряко или косвено свързани с разцвета на красическата, на елинистическата култура, а това е материя, с която се занимава широк кръг изследователи в много страни в свет, в тази връзка интересът към това, което се открива тук, е много голям. Колегите контактуваме помежду си, свързваме се по различни поводи и в този смисъл конгресът е едно естествено продължение на тези връзки. Някои от участниците са идвали вече в България, други ще дойдат за първи път. Специалистите по метала ще бъдат особено очаровани от изложбата „Среброто на траките“, защото много от тези артефакти след тяхното откриване не са били показвани досега. Имало е една изложба през 1987 година в Монреал, Канада, когато са показани част от тези находки, след което са прибрани във фондохранилищата и не са били излагани в България. Националният археологически музей има богата колекция и не всичко може да бъде експонирано. Ние знаем много за златото на траките, но за среброто се говори малко, а тези предмети преставляват една изключителна съвкупност от накити, съдове и т.н. ... Така че, ще се получи един много интересен конгрес.

- При заявки от 237 учени от 25 страни форумът изглежда изключително престижен. Бихте ли споменали няколко от по-известните имена, които очакваме тук?

- Тук ще се срещнат представители на различни поколения учени, както от балканските страни, така и от редица други държави, които се занимават с тази проблематика. Всеки доклад крие нещо специфично. В конгреса ще участва като почетен гост акад. Оливие Пикар от Франция, който е нумизмат, но се занимава с антична археология и винаги е отделял внимание на тракийската култура. Поканихме като почетни гости още Хайди Кукули Хризантаки, която е археолог и има голям принос за проучванията на тракийски обекти в областта на Кавала, проф. Зофи Арчибалд от Университета в Кливланд, която от години работи около Ветрен в проучване на селището, създадено от гърци и населено с траки. Те ще представят доклади, свързани с техните многогодишни изследвания за Тракия в контекста на античната култура, което е много важно и ценно. Ще има още много интересни доклади на учени от САЩ, от Автралия, Европа, Азия.

Конгресът започва на 3 септември и ще продължи до 6 септември с изнасянето на научни доклади. На четвъртия ден са предвидени обиколки по забележителни места, свързани с тракийската култура – гробниците край Казанлък, край Старосел, посещение на Августа Траяна, в Пловдив.

- Проф. Стоянов, да се върнем към Казанлък. Какво прави нашия регион по-специален, според Вас?

- Аз бях един от българските куратори при организирането на изложбата в Лувъра „Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България” през 2015 година. Първоначалната концепция на изложбата беше по-различна, но ние предложихме на френските колеги да акцентираме върху древната столица Севтополис, на Казанлъшката долина и на някои комплекси, които допълниха представянето на визията за тракийската култура. Така че, от тази гледна точка аз съм свързан с Казанлък и имам отношение към проучванията от години. В контакти съм с колегите от казанлъшкия музей, участвал съм в научните конференции по тракология тук. Като цяло, бидейки специалист в областта на тракийската култура и преподавайки тракийска археология, съм дълбоко свързан с това, което се случва в този район. Работим по сходна проблематика с колегата Меглена Първин от Исторически музей „Искра“, участвам в редакциите на томовете, в които се публикуват докладите от научните конференции по тракология. И идвам с желание в Казанлък – това е един жив град, с атмосфера, което наблюдавам от години. Чисто професионално, това е едно от местата, където има постоянно развитие – не само с откритията, но и с начина, по който да бъдат експонирани, има активна полтика на Общината. Като цяло, това е един от районите на България, където нещата се случват многопластово с огромно значение не само в научната сфера, но и за широката публика, което е много важно. Културният туризъм тук не е само фикция и се трупат вече резултатите от дейностите в тази посока.