Историкът доц. Евгени Костов: Специален закон съди министрите в Царска България

Доц. Костов, Ваше историческо изследване, което предстои да бъде публикувано в сборника „Казанлък в миналото и днес“, разглежда специалното законодателство, което се въвежда в един момент от българската история относно корумпираните министри. Кое налага тая специална процедура и кога е станало това?

- Европейската практика налага това и като млада държава, в България управниците са се поблазнили, у нас също да има такъв закон. Същността му е в това, че министрите се съдят не по общата процедура, а по специална процедура, която им търси наказателна отговорност в конкретни случаи. Законъ т е следствие от няколко члена в Търновската конституция – 155 и 158. Процедурата най-общо, предвижда следното – Народното събрание избира парламентарна изпитателна комисия, ако тя установи най-общо казано, злоупотреби, след това парламентът решава да се създаде Особена следствена комисия, която вече съвсем конкретно, проучва потенциалните злоупотреби. Първият Закон за съдене на министрите е през 1880-та година и във времето има няколко промени. По презумпция, би трябвало политическите обстоятелства да не изкрививяват действието на закона, но както често става в България, особено при Третия и Четвъртия Държавни съдилища – 1919 –та и 1923-та, когато на власт е БЗНС, политическите обстоятелства налагат да се наложат наказания към бившите опоненти. Може да се каже, че понякога тези влезли в сила присъди са основателни, но в други случаи, те са наложени от някакви политически обстоятелства. Практиката показва, че когато идва ново правителство на власт, то се опитва да съди и да дискредитира тези, които са си отишли.

- Сред българската историческа колегия се говори, доколко основателно, но в общи линии – да, че най-корумпирано е управлението на т.нар. „радослависти“ в края на 19-и век. Те са най-вече известни със събирането на т.нар. тогава „десятък“ и злоупотребите покрай събирането на този данък. След конструирането на комисиите по закон – парламентарна и особено слудствена, след това има и вече осъдителни присъди и особеното в случая, че и министър-председателят по това време, получава осъдителна 8-месечна присъда. Това е случай, когато можем да приемем присъдите за основателни. Обратен случай: когато на власт са земеделците на Александър Стамболийски, които идват в управлението през 1920-та година, тогава се издават преувеличени присъди. Конкретен пример и присъдата над ген.Рачо Петров, осъден на 15 години за злоупотреби по времето на Първата световна война. Има и други такива министри, основно били в управлението по това време. През 1923-та година идва друго, коалиционно правителство и тези присъди е гласувано да бъдат анулирани и осъдените са реабилитирани като граждански лица, има амнистия и само двама от тях – Васил Радославов и Димитър Тончев не са реабилитирани докрай.

- Първият държавен съд е свикан през 1903-та година. Държавен обвинител е Александър Малинов, подсъдими са министри от правителството на Тодор Иванчов. Самият той, заедно с министрите Радославов и Димитър Тончев. Но присъдите така и не влизат в сила. Вторият Държавен съд преследва управляващи в правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Грудев. Съдът се свиква от 14-то Народно събрание през 1911- та година и се разпуска преди да издаде присъда от следващото 15-то Народно събрание. Третият Държавен съд е свикан през 1920-та година по искане на депутати от 18-то Народно събраниеда съди виновници на основание на приетия от БЗНС Закон за наказване на виновниците за националната катастрофа след Първата световна война. Основният държавен обвинител е Райко Даскалов. Третият Държавен съд е свикан заради министри на Васил Радославов, но по-късно след референдум, през 1922-ра година, обхватът му се разширява за правителствата на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов. Именно тогава е осъден и Васил Радославов, заедно с Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев, Добри Петков.

- След приемането на т.нар. „Димитровска констутуция през 1947-ма година, този институт на министерска наказателна отговорност, вече не съществува. Зложелателите на т.нар. „народна власт“, казват, че това далеч не е случайно. И днес, такава възможност за съдене не министри по специален закон, няма. И ако днес и преди 50 години, някой министър извърши някакво престъпление, той се съди по общия ред в обикновените съдилища. Интересното е, че докато действа Законът за съдене на министри, действията на министрите извън служебната им ангажираност, не са били обект на този специален закон, а са били разглеждани по каналния ред. Законът за съдене не министри се е занимавал само с техния действия, свързани именно със служебното им положение, а не с личните им или други отношения. Казвам това с уточнението, че много е трудно разграничаването дали един министър действа с умисъл, или просто е сбъркал в преценката си. Винаги е било така.

- Да, има такава история с линията: Пловдив – Чирпан – Стара Загора – Ямбол – Бургас. Това е така наречената „паралелна“ линия на линията, която отива към турската граница – Хиршовата железница. Дълго време българските предприемачи са изнясяли своята продукция през Хиршовата железница, която от Пловдив – Хасково – Любимец – турската граница отива към Одрин и Дедеагач /Александруполис/. Тъй като тогава са действали много високи превозни тарифи, българската държава решава да изгради железница, в условен смисъл „паралелна“ на Хиршовата. Новата линия е изградена в някои участъци сравнително бързо, но поради реакцията на основния акционер в Компанията на Източните железници, барон Хирш, строителството е забавено за дълго. Интересно е, че българската държава след Освобождението, гради железницата със заем от виенски банки, седалището на Компанията на Източните железници е именно във Виена, но с действията си, влиятелният барон Хирш прави така, че траншовете по този държавен заем, да се забавят. Така се опитва да осуети държавното строителство в своя полза.