Има фарове и лодки за всички. В това е убеден най-заклетият български пътешественик в пола и на колело по света и у нас - Белла Бенова
Визитка:
Срещата с нея е свежа. Независимо, че е в края на уморен ден, след като тя е „пробягала“ почти на шега за по-малко от денонощие разстоянието Варна – София и София - Казанлък, а аз, изтичала в разнолики посоки целия дълъг вече пролетен ден. И въпреки финала му, бавно заспалия залез и натежалите очи, някак приказката върви. Не уморява. Нещо повече: кара те буквално да се метнеш на колелото с малка раница на гърба и да поемеш. В посока някаква, в която със сигурност те дебне нещо интересно. Разказът й за нейните дълги пътешествия по света и у нас, към фаровете и фаропазачите, към онези, които обичат фаровете и магията в тях, е вдъхновяващ. Лее се като приказка и е някак по младежки ведър. Връща те в едни други години, в които пред нас бяха „блеснали житата, окъпани във росен дъжд. И ний вървим, вървим нататък и няма край нашир и длъж“.
Ведра носталгия по отишло си детство. Готова съм дори и да й завиждам за възможността да си го подарява всяка година, поне по 3 месеца. Нещо повече от лукс за нормален, тичащ, днешен работещ загубеняк.
Тя е нещо като Робинзон. В дънки и с плитки. Понякога само в пола. Романтичка на колело, зодия Телец. Космополит.
Лъчезарна, с излъчване на момиче за 36-те си години и 3 висши образования. Всичките технически: инженер е по електроника, има докторат по автоматизация във Франция, дипломиран звукоинженер в България.
Дели времето си между Варна и морето и офисите в София. Когато не е на нито едно от двете места, значи е на колело по света, подгонила някой фар. За да разказва поредната си приказка за фаровете и фаропазачите, които дори имали Световен ден и празник. И да ги снима. За разкош. Така живее вече 9 години. От фар до фар.
Описва себе си така: пътешественик, авантюрист, съзерцател и мечтател. Който обича книгите, спорта, морето, фаровете, петъците и шоколад.
Покрай тези си любови е успяла да сътвори няколко книги. Най- нашумялата от тях представи в Казанлък - „По пътя на пулсиращата светлина“ или казано иначе: Книга за фаровете, фаропазачите и всичко, което е около и край тях.
Струва си. Пътуването. Ако не за среща с варненката Белла, то поне с книгите й.
Един разговор с „ много“ под него.
.........................
От фар на фар, какво научи за хората, Белла?
От фар на фар научих, че е много важно хората да си помагат и да си вярват един на друг. Да умеят да се доверят един на друг. И на непознати понякога, преценявайки кои точно. И е много важно да знаят как да се доверяват на себе си. Тези три неща, съчетани.
Казвал ли ти е някой, че всъщност си един Робинзон в дънки с плитка, който разказва истории за живота на хората през фаровете в морето?
Почти това, но не беше Робинзон, а пират.
Защо го правиш?
Така съм най-щастлива. И както казват покорителите на върхове, защото го има.
Колко фара си обиколила досега и колко човешки съдби разказа през фаровете?
Човешки съдби разказах доста по-малко. Може би се броят историите на фаропазачите, с които се срещах, на пръстите ми, но се надявам да има нови. А фаровете, които обиколих, вече са няколкостотин.
Друг чешит хора ли са фаропазачите?
Определено. За да го правиш това, трябва да си чешит, но са хора. „Много“ хора са.
Много хора откриха фаровете и фаропазачите през твоите разкази в книгата. Оказва се дори, че фаровете и фаропазачите си имат и международен ден. Някога са били много важно нещо, важно за оцеляването на хората в морето. Днес гледаме на тях просто като на декор за поредното ни селфи или снимка.
Даже не и само за едно селфи, за съжаление. Хората ги подминават. А ако се замислим добре, това е символен функционален елемент на архитектурната ни среда. Могат много значения да се закачат. И аз вече, вместо да се ядосвам, че хората не го оценяват, си казвам: ами така пък всъщност това остава за избрани.
Имаш ли усещането, че ти си една от тях?
По-скоро, че аз съм си се самоизбрала да разширя собствения си спектър ценности, като се „доразширя“ вътре. Не че няма и други неща, но хайде, и фарове да има.
Какво е да откриеш България през фаровете на колело и пясъчни замъци?
България е много интересна откъм морето, защото е една държава с море, а пък всъщност не е много морска държава, за съжаление. През колелото – съвършената скорост: достатъчно си бърз, за да се придвижваш адекватно и достатъчно си бавен, за да видиш всичко и да можеш да отидеш почти съвсем навсякъде.
А какво е да останеш сам в последните 20 километра?
Най-правилното за такова нещо се оказа. Изобщо финалите на неща, които човек сам е започнал, е добре да ги прави също сам, за да може да затвори кръга и да стане друг. И това ново АЗ да търси нови съмишленици за следващия проект или следващата идея.
Как се вписваш в средата ни с този начин на мислене? Как техничарската ти природа и порода се спогажда с другото ти амплоа - на романтичка на колело?
Идеално. Изразните ми средства понякога са твърде технични, понякога може би и твърде технократски звучат, но се радвам, че това учих и не бих учила нищо друго, ако сега можех да избирам. Именно този начин на мислене ме научи да мисля. А как се вписвам в средата? Честно казано, не мисля, че се вписвам в средата. Аз си правя моя малка някаква подвижна средичка и в нея нямам какво толкова да пиша, движа си се с нея. Който хареса, е винаги добре дошъл. Който не - продължаваме нататък. И така.
А какво има на „планетата на пулсиращата светлина“? Тръгнала си към нея.
Генератор на безкрайна енергия да се ходи в други Галактики.
Кой е най-интересният морски фар, на който си била и на който искаш да отидеш?
Искам да отида на този, на който съм била. Много е смешно, но… има едно специално място в Ирландия, където има две стари съоръжения, пред които имах спонтанна реакция, буквално като пред храм: коленичене за посвещаване в рицарство. И бях толкова развълнувана. И ми свърши картата на фотоапарата и така не слязох 200 метра по-надолу, където е същинският фар и две години и половина по-късно видях в Гугъл мапс, че фарът е там. Аз всъщност съм го пропуснала. Така че, бих искала да се върна там отново.
Това е нетипично за Телец като теб. По принцип сте здраво закотвени за земята, а ти си странен, въздушно-морски човек. Ефирен някак си.
Асцендентът ми е Скорпион. Това обяснява всичко. И в последните 10 години той говори особено силно.
Твърдиш, че природата дава всички отговори, стига да не й задаваш въпроси…
Да. Но ние толкова много сме се отдалечили, че връщането ще е бавно и ще се объркваме да питаме, но това е като стажуването при майстор. Минаваш през най-ниския клас чирак, докато стигнеш ти, сам, до майсторлъка. И през повечето от това време мълчиш и гледаш.
Кой е най-силният крясък на природата, за който ние, хората, оставаме глухи?
Да й дадем шанс да остане. Не знам дали затова ще продължим да сме глухи. Но и не се ограничаваме ужасно много. Пред нас в момента трябва да стои въпросът за следващия скок, скок към звездите. Колкото и това да е клише. А ние не можем да се оправим с това, което генерираме като отпадъчен продукт на себе си.
Такива прозрения ли дава пътуването към фаровете и тяхната компания?
Пътуването към фаровете по-скоро очертава една много стабилна карта - знаеш къде си и накъде отиваш като следваща дестинация и създава хубав ритъм с тази пулсация на светлината.
Какво послание изпращаш с книгата си за фаровете?
Това съм аз в хартиен вид. За който няма възможността да седне и да покара колело с мен или да си приказва. Това съм аз.
Къде ще ходиш това лято?
Този път не знам. Никакви планове. Някъде ще е, където успея.
Създаваш усещането на щастлив човек. Винаги. Който живее за тази емоция, за днес и за сега.
Не, не съм щастлив човек винаги. Нито живея за сега, за тази емоция. Живея с трите вида планиране: настоящото, краткосрочното и дългосрочното и постоянно проверявам кое да надделее. Другите ги „пребивам с лопата“, да се крият.
Коя е Белла отвъд фаровете, колелото, отвъд пътуванията ?
Няма отвъд. Същата е. Когато е на лодка, Белла трябва да е във водата и водата да е солена. Ако не е във водата, водата трябва да е солена и да се движи.
Какви хора позволяваш да те съпровождат в пътуванията ти?
Всички. Винаги е отворено. Не се налага да ги тествам. Те сами усещат. Още преди да тръгнем - дали биха или не биха направили това със себе си и за себе си. И тръгнат ли веднъж, това са едни от най-верните ми хора. Всъщност, това пътешествие ми подари основната част от най-близките ми приятели в момента.
Кое отключи този ти начин на живот: от фар до фар?
Нямаше някакво конкретно решение. Образите на фара във Варна, въпросът колко фара има: дай да отида да ги видя всичките и... Ето, отидох и ги видях. И ми хареса. И оттам - всяка година. Поне се старая.
Да откриваш нови фарове?
То има безкрайно много. И въпросът вече стои как да се избере дестинацията. Защото животът няма да стигне за всички фарове.
Умеем ли да виждаме светлината им? Дори, когато сме на суша. На безопасна суша?
Човек като цяло не умее много да вижда светлината. Или по-скоро умее добре да си я затъмни. А тя си е там. То е като в София: на дъното, под целия този смог, не се вижда слънцето, което се търкаля по склоновете на Витоша, ако човек избяга и се качи там горе.
Само очи ли трябват за това нещо или и още нещо?
Винаги трябват всички сетива. Ако човек не ползва някое, все едно кое, той е еднакво ощетен. Ако природата вече го е ощетила, той все едно се компенсира. Аз не виждам защо повечето хора се самоощетяваме, не ползваме сетивата си.
Твоята версия за това?
Мързел, глупост, страх. Тези там, 7-те смъртни гряха, вероятно ще покрият обяснението.
Кое те дразни най-много и плаши в съвременния човек?
Не ме плаши нищо в съвременния човек. Това, което най ме дразни е, че не осъзнава, че може да надскочи себе си. И понеже не го осъзнава, не се и опитва.
А с кое те възхищава?
Дали ме възхищава съвременният човек? Не мисля, че ме възхищава съвременният човек. Няма нещо, с което да ме възхищава. Винаги мога да поощря в него умението да погледне назад и да черпи от опита на тези, които са преди него и да остави нещо за тези, които идват после и да има такава верига на предаване. Но ние реално не го правим това. Би ме възхищавал, ако го правехме, ето това.
Последната ти среща с послание, в която „кодираната случайност е с главна буква и в нея е кодиран Бог“?
Те са постоянно. Дори най-дребните неща, ако човек достатъчно спокойно и със всички сетива минава през тях, се оказва, че са част от някаква по-голяма схема. И колкото повече видим от нея, толкова повече ще сме спокойни. А не е лошо да сме спокойни. Аз, като един безкрайно неспокоен човек, много бих искала да бъда спокойна.
Има ли фарове за всички?
Да. Има. Има и фарове, и лодки за всички. Като два контрапункта. Земята вика Морето, морето се стреми към Земята. Въпросът е къде да си намерим равновесието между тези две или всякакви други две. Защото човек винаги търси равновесие между някакви две.
Номерът е да знае къде е…
Не мисля, че би могъл да знае. Важното е да иска да разбере. И тогава ще узнае. Когато иска.
Някога ще имаш ли свой фар?
Много се надявам някога да имам свой фар и под него бар, и да има и библиотека, и отпред на нея да си връзвам лодката.
Румен преди 8 години
Румен преди 8 години