Ренета Инджова
Първата и единствената жена- премиер на България
За историята тя остава първата жена- премиер на Република България. Макар и за 100 дни само. И служебно. В онези размирни последни месеци на 1994 и първите дни на януари 1995 година.
За краткото време остави диря: Желязната лейди.
Така я нарекоха медиите, така я нарекоха враговете й, така я оцени Времето- от изтеклата вода насам.
Безспорен факт е, че размаха на промените, опитът и смелостта за изкореняване до дъно на обществени язви, от нейно време насам, е без аналог. Просто няма такава обществена, политическа, човешка смелост. И мъжкарлък.
И защото никой не е пророк там, дето са му корените, Времето и Годините тук не я пощадиха. Животът й се завъртя, ударите също.
„Дариха“ я с огромни лични загуби и трудни години.
Тръгна си от политиката с достойнство, направи опит и за друг висок държавен връх- президентския. Не я разбраха. Каза неудобни истини, поиска смели и неудобни изследвания за националната статистика, „опъна“ се в Токуда.
С достойнството, с което се изправяше срещу трудностите и посрещаше личните трагедии, със същото достойнство не се свенеше и да работи като .. чистачка на входове. Заради хляба.
От пътя на Времето и Уроците му, след тежката загуба на майка и дъщеря, преди година посегна към ... словото.
И създаде една изключителна Библия за ценностите и бисерите на един род, на една общност- арменската. В тази Библия завеща на Времето Идеалите. Онези, които правят всеки един човек – достоен. И в които е възпитавана тя.
От пиедестала на своите прекрасни години все така мъдро и безпощадно сече: и не си губи времето за захаросани приказки и хора. Изрича диагнозата на обществото ни директно, не „прикляква“, нито „заляга“ на псевдокаузи и следва пътя си: да остане вярна на добродетелите, които носи от корена си.
И се надява, иска, „да бъде преустановен интересът към мен като към това, каквото съм била, първа не знам каква си“.
И няма дума, с която иска да бъде запомнена.
И е категорична, че от тръна „българска приватизация“ и чопленето му сега, няма да изскочи заек.
Гостува в Казанлък, заедно със своя духовен наставник -отец Дионисий за да представи родената от болка и любов книга- бисер Filadelfia Regalis / Корени цвят/.
Представи отеца като „свидетел на онова, което правя в дните, оставащи ми“..
И сподели с уважилите я десетки казанлъчани усещането си за българската посока и нейнитие водачи.
Елегантно заобиколи личната си болка, и не спести щедри наричания за човешката ни смиреност и сплотеност.
Отдели време и за читателите на zakazanlak.bg
За книгата Filadelfia Regalis
/ Корени и цвят/ :
Мислех си, че това няма да предизвиква интерес, въпроси, „ че нещата вече са казани, написани, регистрирани, с идеята да бъдат оставени на моето поколение. Как това се превърна в публичен факт, не знам вече дори. Но ето ме сега пред вас, като една пътешестваща писателка. Да, вече съм писателка.
Целта бе да прославя един идеал, и един род, на който няма кой да му каже, освен последният, останал жив. Аз съм от тези, за които ще кажат: „ и последният да затвори вратата „..
Търсех в нея отговор на въпроса: Кой е генетичният код, който ни прави толкова издържливи и неизтребими, величави, въпреки гоненията. Не можах да намеря отговорите. Генетичните кодове не са нещо, което може да бъде разгадано, разшифрован, обяснено, от .. лаици..
Но открих идеал. Един много семпъл, елементарен, но силен идеал.
Той е така демонстриран във всичко, което е в тази книга и нямам какво да го крия. Това е идеала на преследване на красота. Красота във всичко, но най вече красота на приемане на един чужденец в наше вреве, където целият свят е настръхнал от ксенофобия, национализъм и омраза, да приемеш чужденец, така че той да се превърне във висшия смисъл на живота ти, е нещо, което смятам, че ако не днес, в едно бъдеще, ще се върне отново като идеал за човечеството. Иначе няма да сме човеци.
Идеалите в тази книга са мои и наследени.
Но да говориш в наше време за идеали, е приумица и анахронизъм.
Днес тази книга може да изглежда приказка, евенгалие, но във формата си може да ражда само добродетели.
Не искам тя да бъде харесвана, чествана.
И ако днес не може да се разбере, ще дойде време. Важното е ние в това време да не се превърнем в нашите антиподи.
Отвъд Корените и Цвета:
Не отговарях в живота си на въпроси за самата мен. Никой не ме питал.
Моята биография сама си я пиша, някак си и никой не участва в това, но и никой не оспорва каквото кажа за себе си.
Няма неудобни въпроси към мен, на които да нямам отговор.
Ако човек може да се труди, посветен на красотата на труда си, се получават невероятни плодове.
Животът на обществата, народите, държавите може да се организира по един начин по който те могат да бъдат човеци, а не звяр за звяра един за друг.
Този вид инженерия е мое професионално ампола, което аз продължих и по други земи, в които хората наистина искат да организарат живота си смислено, по правилата на доброто, справедливосттаи благоденствието.
Госпожо Инджова, в последните няколко години като чели живеете в изолация? Създавате дори усещането, че полагате усилия да сте извън прожекторите .. някак встрани от политическия живот..?
Не искам хората да споделят моето страдание. То е нещото, което ме прави да мога с една достойна стъпка да вървя към онзи свят.
Оскверняването и репресиите, приложени към мен са достатъчни, за да не искам да си спомням полтиическото си минало.
В него съвестта ми е абослютно чиста, извисена, защото всичко, което е било по силите ми, съм дала на моя народ.
Ако той не ме е разбрал и не ме последва, аз не му се сърдя.
В крайна сметка нещата само в страдание могат да бъдат постигани.
И ако нашият народ не иска да се бори, значи не е страдал достатъчно.
Майка ви е била най- добрата модна шивачка за времето си в Стара Загора. Работила е почти до последно, до 85-та си година. Какво научихте от нея за стила на една жена ?
Не ме учила, не съм се и научила на това, което можеше тя, за съжаление. Но ето, подготвила ме е, и до ден-днешен нося дрехи, които ми е шила.
А най- важният урок от вашата дъщеря Ралица?
Събрах есетата й и ги издадох в книга. Уроците на Рали ме накараха да напиша тази книга.
Рали е моят водач в живота, което е една невероятна инверсия: детето водач, а аз, която наричат „Желязна“ и не знам каква си, бях аз водена.
Кога се прекършвате ? Има ли нещо, което може да прекърши човек като вас..?
От героите на тази книга, май няма. В къщи всички искахме да изглеждаме като герои. И в това взаимно подкокоросване ние сме израствали.
23 години вече не сте на политическата сцена, но до ден- днешен стряскате сънищата на политическата класа в България.....
..... значи си върша работа ..
С какво плашите и вчерашните, и днешните политици?
Много се страхуват от мен. Страх ги е. Не знам защо, но ако кажа, ще се развали цялата магия на това. Щеше да е прекрасно, ако така както ги е страх от мен, имах и поледователи, щяхме да свършим една друга работа. Но може да е било случайно допусната грешка издигането ми за премиер на държавата, пък дори ислужебен, но последствията са налице. Знае се как може и как трябва, ама ще видим..
Неразбрана ли останахте, неоценена, неудобна, и защо сегашните политици, държавнииц, не събират кураж за 100 дни такава „метла“ да извъртят? Кой се уплаши от „метлата“?
Това с метлата е най- малката работа. Моето верую е: няма неуправлаеми процеси в обществено-политическия и държавният живот. Има класи и групи, които могат да имитират, че уж са в управлението и нещо правят за вас. А всъщност те са си за една друга работа там сложени. Те сами са си извоювали да са там, но използват и консумират властта за егоистични, престъпни и бандитски цели. Монтескьо казва : две неща са необходими за един да бъде политик. Първо трябва да разбира какво прави и второто- трябва да е добродетелен. Вие чували ли сте да избират политици и политическа класа, по добродетелност? Да сте видели това в България? Никой никого не пита: „Ти почтен човек ли си сега тука?. И ако ти сложат интересите на фамилията и на рода ти и интересите на голямата група народ, ти кои ще се избереш?“ Те ще кажат: „ами, тука моите хора, братовчедите..“. Та те започнаха да се женят, по причина че имали общ бизнес. Така обясняват политическите бракове в правителството. „Ама те имали общи проекти, аз ги събрах и им казах: вие ще се ожените“. Тоест, всичко е подчинено. Става дума за една подменена реалност, която представят като политически процес, политически клаузи, политики. Но моят случай е един спорадичен. Може би допуснат по тяхна грешка, макар че кариерата ми в логиката си някак водеше до това нещо, не е от кръстовището, но това е един пропуск, който доказва че нещата могат да бъдат по съвсем друг модел. Сега, когато се знае, че светът е управляем има едни хора, които са заинтересовани и да промиват съзнанието на хората и да ги убеждават, че важни са едни работи. Няма днес са важни 5-те лева на пенсионерите, утре – да направим игрален дом или футболно игрище, където живеят 5 души инвалиди: на третия ден е важно да направим магистрала. Всеки ден се казва, че нещо се прави, но онзи комплекс от интереси, които осигуряват живота и възпроизводството на една нация, на един народ, на една общност, не са им на дневен ред. Аз дори се чудя как още има наивни хора, които смятат, че от днес за утре може да се променят като коледно чудо, нещата. Но българският народ има да извърви целия път на политическото си осъзнаване, на производството на свои лидери. Не да чака и да казва: „ами тези са възможностите за гласуване“. Те използват липсата на нашето политическо съзнание и битие и на пазара ти дават безкрайно много варианти. И когато не избереш, те ти казват: „ама ти как така, какво си недоволен тука. Виж тук колко много възможности имаш и алтернатви, и ти не избра“.
Има ли място за национални идеали днес?
Национални идеали се раждат в зависимост от времето и от онези, които са водачите на времето. Докато съответствието на народ и водачи е довело до тези абсурди, вие не можете в рамките на една продължаваща традиция и стъпка по стъпка, да смените нещата. Нещата са неспасяеми. Затова в политиката се казва: правилното нещо, от правилните хора, на правилното място. И когато в това съчетание не станат нещата, вече чакате следващото хилядолетие. Може там да се направи следващият подходящ опит.
С каква поука, обица на ухото, си тръгнахте от властта?
От тази власт нямам какво да науча и нищо не съм научила. Само лоши работи съм видяла. А обица не ми трябва, защото няма от какво да се пазя. Ако мога, ще повторя пак това, което съм правила.
Изгубихме ли ви вече окончателно за българската полика? Тя затворена страница ли е за вас?
Ще попитате тези, които затварят страниците. Аз съм на място.
Аз самата съм свидетелство за това, че въпреки всичко трябва да се продължава! Може пък нашата територия да е подходяща за чудеса, знам ли ?
Има ли нещо, което си пожелавате, в личен план?
Аз искам да си пожелая да съм се родила по друго време, на друго място, може би с други съратници, които можеха да ме следват. Така, както аз съм следвала просто и семпло идеала си. Никога не съм мислела къде той ще ме изведе. Но добре свършената работа прави някой да става първи.
Muuiqe преди 2 години
Muuiqe преди 2 години