Ако искаш да си Номер Едно, трябва да си готов да платиш цената

Той е Владетелят на съвършения баланс. Световноизвестният цирков артист, акробат и еквилибрист Енчо Керязов. Роден е на 15 октомври 1973 г. в Елхово, в семейството на учители. На 6 годинки започва да се занимава с акробатика, на 14 вече е майстор на спорта, а на 15 става член на българския национален мъжки отбор по акробатика. През 1989 г. постъпва в цирка в жокейската трупа “Романови”. За кратко време майсторството му е оценено по достойнство и стига до най-елитните циркове в Европа и света.

Първо като акробат, а след 2000 г. и със самостоятелна кариера на еквилибрист, Енчо Керязов завладява големите арени на най-добрите циркове в света. Носител е на множество престижни отличия, сред които два пъти „Цирков артист на годината” - в Холандия и в Германия, „Сребърна звезда“ – във Франция, а през 2007 г. получава наградата „Сребърен клоун“ на световния цирков фестивал в Монте Карло. Този приз му носи привилегията да подпише седемгодишен договор с най-престижния цирк на Европейския съюз – „Ронкали“, и да стане най-скъпоплатеният български цирков артист.

Вписан е в първото издание на енциклопедията „1000 причини да се гордеем, че сме българи“.

Носител на наградата за цирково изкуство на Съюза на артистите в България - „Икар" през 2011 г. Същата година става лице на австрийска пощенска марка с номинал 70 евроцента.

На 24 май 2012 г., в чест на Деня на българската просвета и култура и по предложение на Съюза на артистите в България е удостоен с отличието „Златен век".

През 2013 г. получава приза „Сребърна мечка" в Ижевск, столицата на сибирската Република Удмутрия, със своя коронен номер – силова еквилибристика.
На церемония в Лас Вегас през 2016 година е приет в Галерията на легендите на Световното акробатично общество.

През 2017 г. е удостоен с първа награда от международния фестивал Du Val d'Oise, който се провежда под патронажа на френския президент Еманюел Макрон.

Енчо Керязов общува с личности като принцеса Стефани на Монако, Роджър Федерер, Арнолд Шварценегер, Джералдин Чаплин и много други.

През 2010 година еквилибристът, защитил световната слава на българския цирк, създава фондация на свое име, която подпомага талантливите деца на България в сферата на изкуствата, образованието и спорта. Всяка година, вече за 9-и път, организира бляскавото събитие „Нощ на звездите”, по време на което награждава младите дарования. През 2019 година фондация „Енчо Керязов” получава наградата „Сърцето на София" за изключителния си принос и работата си с талантливи деца.

Владее английски, немски, руски, полски. Женен е, има двама синове.

След Местните избори през 2019 година приема ново предизвикателство – става заместник-кмет на община Ямбол. Енчо Керязов посети Казанлък в това си качество през януари 2020 година.

- Г-н Керязов, как личност като Вас, чийто живот е свързан със сцената, със светлините на прожекторите, реши да избере работата в общинска администрация, в един кабинет? С какво Ви привлече Ямбол и кметът Ревански?

- Аз никога не съм напускал Ямбол, и колкото да звучи като клише, сърцето ми винаги е било тук. Напуснал съм физически града от 1989 година, но през всичкото това време не е имало година, през която да не съм се прибирал. Родителите ми са в Ямбол, приятелите ми са в Ямбол, започнах да правя едно събитие, което тази година ще бъде девето - „Нощ на звездите“, което започна от Ямбол, а сега е в София, имам клуб по скокове на батут на мое име, аз искам да направя нещо за града си. Винаги съм искал да върна на града си това, което ми е дал, защото аз съм възпитаник на Ямболската школа по спортна акробатика и изключително много се гордея с това. Благодаря на моите учитeли и треньори, че успях да постигна своята детска мечта. Аз срещам огромната подкрепа на хората, усещам, че те се гордеят с мен и се надявам и в новото поприще да е така. Макар че е много трудно в тази позиция да бъдеш харесван от всички хора. Много е труден балансът. Не е като в еквилибристиката. Балансът е изключително труден и се надявам да успея.

Що се отнася до това защо смених сцената с администрацията, аз познавам Валентин Ревански от доста години. Няма как да не подкрепя такъв човек, изключително честен, с много висок морал и аз се радвам, че той реши да се кандидатира за кмет и да поеме тази огромна отговорност. Аз съм изключително благодарен, че ме покани първо в екипа си и в процеса на изборната кампания нямаше как да не приема неговата покана и за заместник-кмет. Най-малкото, от уважение към него. А и в противен случай хората щяха да останат излъгани. Няма как да си в една предизборна кампания, а след това да си „сгънеш палатката” и да си тръгнеш. Трябва да останеш докрай.

- Обществената работа по-трудна ли е от акробатиката?

- Не знам дали е по-трудна. Всяка една работа, когато човек иска да я върши както трябва, е трудна. Но тук естеството е много различно. Аз винаги съм се занимавал с общественополезен труд, защото фондацията, която основах в подкрепа на даровити деца, работи в тази посока, същото е и в Клуба по спортен батут. Фондация „Енчо Керязов“ има Управителен съвет, в който влизат известни българи, доказали се в своята област като Маги Халваджиян, Нешка Робева, Христо Мутафчиев, Красимир Стойчев. Но важните решения в крайна сметка ги вземам аз и отговорността пада изцяло върху моите плещи. Но тук, в работата на заместник-кмет, когато вземаш важните решения за гражданите, за огромен кръг от хора, отговорността е много голяма и човек трябва много добре да обмисля всяко едно свое решение.

- Мотото на Вашата фондация е „Благотворителността осмисля успеха“. Чрез нея Вие подкрепяте даровити български деца. Ако образно се изразим, коя е „фондацията“, която Ви подкрепи и стои в основата на Вашите успехи?

- Образно казано, има много „фондации“, които ми помогнаха и ме насърчиха да вървя напред. Първата бе, когато живеех в едно село Бояново. Моите родители ме заведоха на цирк в град Елхово. И можете да си представите реакцията на едно дете на 5 години, израснало на село и най-голямото събитие, което е можело да види, е селската сватба и кукерите – тази палитра от цветове. И естествено, когато отидох на цирк, бях омагьосан, бях влюбен в това изкуство! Това бе първата „фондация“, в която се роди моята голяма мечта.След това, когато отидох в Ямбол и започнах в Клуба по спортна акробатика, имах удоволствието да тренирам с трикратния световен шампион Димитър Минчев. Този човек ми показа, че път има и независимо, че си от един малък град, можеш да бъдеш Номер Едно в света. Не един път, не два пъти, а три пъти световен шампион! Това ми даде първо самочувствието, че съм от град Ямбол, а другото е, че все пак е възможно, независимо колко смела е твоята мечта. Следващото, което ме мотивира, е световният цирков фестивал в Монте Карло през 2007 година, поканата на принцеса Стефани, спечелването на наградата „Сребърен клоун”, спечелването на наградата на публиката. Тази, т.нар. „фондация” ми отвори всички врати, през които исках да мина. Аз можех да избирам мястото, където искам да работя.

А сега продължавам да се вдъхновявам от тези деца, които идват в „Нощ на звездите” и това е изключително място. Често ме питат как им помагам, защо го правя.... И аз понякога се чудя кой на кого помага?! Това е изключително позитивна емоция, една огромна енергия, много зареждаща. В целия спектакъл, всички хора, които участват, го правят безвъзмездно. Това е уникално, това е истински триумф на благородството. Участват световни имена в цирковото изкуство, многократни световни и олимпийски шампиони, артисти от голяма величина. Сцената на „Нощ на звездите” събира едно съзвездие, което не може да се види никъде другаде по света. Няма друг такъв спектакъл. Изключително зареждащо е да видиш на сцената тези деца с уникални постижения, които награждаваме. Затова се чудя понякога кой на кого помага?! Струва ми се, че те повече на нас. Много вдъхновяващо е, защото тези млади хора по някакъв начин зареждат нас и ние продължаваме да правим такива красиви неща.

- Има и едно казанлъшко момче, което също бе отличено от Вашата фондация...

- Точно така. Това е Виктор Владков, който бе номиниран и е печелил Голямата награда на фондацията. Тази година също имаме подадени номинации от Казанлък. Ще се радвам да има отличени от вашия град.

- В едно свое интервю казвате „Животът ми е като лунапарк”. Как ще определите живота си сега?

- Ами аз си продължавам в този лунапарк. Много е шарен, много е интересен. Аз винаги свързвам лунапарка с щастие, с радост. Щастлив съм с работата, която върша, доставя ми удоволствие да решавам проблемите на хората, да им помагам по някакъв начин. И това ме прави щастлив. Надявам се, животът ми да продължава да бъде такъв лунапарк.

- Вашите синове наследиха ли Вашата любов към акробатиката и цирковото изкуство?

- Моите синове започнаха да се занимават с акробатика. Работиха в цирк три години заедно с мен – в САЩ и в Дания. Преди две години прекратиха. Може странно да ви прозвучи, но аз съм щастлив, че прекратиха да се занимават с тази дейност. Изключително е трудно. И не знам дали бих пожелал на моите синове да минат по пътя, през който аз минах. Трябва наистина да си влюбен в това, което правиш, защото е много трудно и, ако не си влюбен в работата си, се изправяш пред огромни лишения. Докато това за мен бе един лунапарк, беше едно забавление. А когато човек не е влюбен в това, което прави, става огромен труд и огромни лишения. Защото трябва да се посветиш 24 часа на това, с което се занимаваш. Ако искаш да станеш Номер 1 в света, независимо с какво се занимаваш, се изисква огромен труд. Колкото и талант да има един човек в дадена област, само с талант и желание не се успява. Всички имаме желание да постигнем резултати, но колко от нас са готови да платят цената?!

- Мислили ли сте да прекратите с активната си кариера?

- Аз имам ангажименти до 2021 година, които отказах. Имам, както ние цирковите артисти казваме, гала-участия. Надявам се да продължа, защото това ми доставя удоволствие. Но тук идва въпросът - да искам и да мога. В момента колкото и голямо желание да имам да изляза на сцена, както имам желание да изляза на „Арена Армеец” на 21 март 2020 в „Нощ на звездите”, но ако трябва да бъде максимално искрен, не бих направил никога компромис, ако не съм готов.

- Носител сте на много отличия и награди, имате обичта и уважението на хората. Светът Ви се възхищава. За какво си мечтаете оттук-нататък?

- Мечтая си моите синове да бъдат щастливи, както аз съм щастлив. Изключително много се гордея с тях. Мечтая си гражданите на Ямбол да бъдат доволни от новото ръководство. Мечтая си да стане един хубав, привлекателен град и хората да изпитват удоволствие, че са негови граждани. Аз лично винаги съм се гордял с града си и си го харесвам дори с недостатъците му. Може би защото много малък излязох и не знам, не мога да си го обясня откъде идва това привличане. Обичам си града с цялата си душа и ще се постарая да приложа целия си опит за него.