Уникалните кадри на Петър Папакочев в "Паметта на светлината"

На 31 октомври в Казанлък ще бъде представен албумът "Паметта на светлината" на фотографа, превърнал се в една от ярките емблеми на българското фотографско изкуство - Петър Папакочев. Представянето е в Музея на фотографията от 17.30 часа. Очаква се в града на розите да пристигне неговият син Георги Папакочев.

Художник-фотографът Петър Папакочев е символ на фотографията от годините, когато тя е била нещо сакрално. Хората са се снимали в най-важните моменти в живота си – сватба, кръщене, фамилна снимка. Емблематичните снимки на Георги Аспарухов - Гунди, и Емил Димитров, сватбената снимка на народопсихолога Марко Семов и съпругата му, на футболиста Димитър Якимов, естрадната звезда Лили Иванова още като медицинска сестра, портрети на Константин Кисимов и световноизвестните Мстислав Ростропович, Арам Хачатурян, Давид Ойстрах и много други са малка част от многохилядната галерия от образи на Папакочев, които имат вече антикварна стойност.

Петър Папакочев е роден на 8 януари 1913 година в окупирания по време на Балканската война град Битоля. В 1924 година семейството му бяга в България, където Петър Папакочев започва да чиракува при известния фотограф Дражко Дацов. Папакочев първоначално започва да управлява сам Фото „Дацов“, а по-късно става самостоятелен фотограф. Първата му самостоятелна изложба, открита от Александър Балабанов, е през 1934 година в ресторант „Алказар“ (кафенето на Хотел „България“). За кратък период следват още две самостоятелни изложби.

През зимата на 1944 година при бомбардировките на София през Втората световна война са напълно унищожени ателието му на улица „Леге“ и архивът му. В същата година Папапкочев е мобилизиран към щаба на Първа българска армия и документира нейния боен път до края на войната на България срещу Нацистка Германия.

След войната Папакочев отваря фотографско ателие на улица „Княз Борис“. В 1950 година му е дадено званието „фотограф-художник“. Следващото му ателие на улица „Бачо Киро“ № 2, на ъгъла с „Дондуков“, добива голяма известност и спирката на трамвая става известна като „Фото Папакочев“. През 1988 година Папакочев прави в НДК голяма ретроспективна изложба на 300 свои фотопортрета.

Умира в София в 1997 година.

Синът му Георги Папакочев също е виден фотограф.