Стефан Саранеделчев отново ни разказва казанлъшка история

buy calcitriol 0.25mg sale <a href="https://rocaltrtn.com/">buy rocaltrol generic</a> order rocaltrol generic

По повод коментара на г-н Дечко Христов искам да припомня една стара българска поговорка " На сватбата си човек и вол да заколи пак ще има недоволни". При написването на книгата положих огромен изследователски труд, проведох стотици срещи, стотици телефонни разговори, многократно отправях апели в социалните мрежи да бъда подпомогнат с данни за учителите, които съм включил. При тези свои усилия никога съм нямал мисли кой ще ми благодари или критикува. Мисълта ми бе да направя нещо, макар и минимално, за да остане нещо написано за тези хора, за повечето, от които никой, никъде, нищо не е писал, въпреки, че всеки от тях е допринесъл за образованието и възпитанието на хиляди казанлъчани. Както пишат други, които тук правят коментари, г-н Христов трябваше да положи повече усилия да прочете цялата книга, като почне от въведението и стигне до послеслова, а не интересът към написаното да се изчерпва в това да търси дали в нея е включена майка му. Моите уважение и към нея, и към всички от фамилията на г.н Христов, но аз съм нямал за цел да пиша за всички казанлъшки учители. Надяваме се, че в Казанлък има много будни казанлъчани, между които е и г- Христов и те биха могли да напишат и други по-пълни и по-издържани книги. Аз самия нямам самочувствие нито на историк, нито на журналист, нито на писател, а съм само един обикновен човек, обичащ родния си град -Казанлък и всичко свързано с него.

Труд като този на г-н Саранеделчев трябва да бъде приветстван, а не посрещан от някои хора със завист и злоба.

Господин Христов не е прочел въведението и послеслова на книгата. Ако ги беше прочел щеше да разбере за кои учители е писано и за трудностите на автора при събирането на данни. Учудвам се на коментара на господин Христов, за който вероятната причина е невклучванено на неговата майка

От края на миналата година по време на пандемията книгата на Стефан. Саранеделчев ми е като настолна и съм изненадан от оценката на Дечко Христов. Навярно майка му е пропусната, която допускам, че по мое време беше учителка по немски. Оценката "няма много стойност" не отговаря на оценката на доста други читатели, на които раздавах и моя екземпляр. В книгата не са включени всички учители, които вярвам Г-н Христов познава, защото принципната уговорка на автора е такава. Сещам се за закона на Боил-Мариот- Ето повод и пример за Христов да се свърже с автора и изясни позицията си, която не намирам за основателна. Саранеделчев чрез многобройни спомени, интервюта, очерци и, биографични справки не претендира за изчерпателност на всички учители и то в по-широк времеви хоризонт. Според мен книгата докосва по особен начин душите ни и главно ученическите спомени.

В книгата има много неточности и неистини. Би трябвало по-сериозно да се обмисли подобно начинание !! А не само с уговорката-" това ми бе казано и предадено ....... " Така че няма много стойност , претендирайки да познавам много учители. А и майка ми бе една от тях.