Гочев, физикът от Алеята на славата: „Арсенал“ е Академия!

Той е физик. От онези тихо вглъбени хора, за които отдалеч познаваш, че виждат отвъд. Да виждаш отвъд, когато си физик, е абсурдно занимание. Физиката е точна природна наука, изглежда като че ли всичко е видимо с просто око. Но не е така. Не е достатъчно дори увеличителното стъкло на микроскопа. Нужна е мисъл, прекрачване от физиката към метафизиката. Знам го още преди да сме говорили с Петко Гочев за това. Всъщност, той за тия неща не говори. Предпочита, вместо да философства напразно, да реди описания на действия, термини и понятия - с академична точност. Тя му подхожда. Нещо повече, иде му отвътре.

Ръководителят на Физическата лаборатория на „Арсенал“ е типичен възпитаник на университетското образование от годините на най-голямата му тежест – средата на 70-те и началото на 80-те години. Силни академични години. Някакви си 30-40 лета назад... През които всичко в професионалното развитие на физика Гочев се случва в лабораториите на „Арсенал“. Една цяла друга Академия. Изразът „Арсенал“ е цяла Академия“, който сега абсолютно споделя, младият Петко чува за пръв път скоро, след като е дошъл тук в началото на 80-те години. Приемат го в специализираната лаборатория на Завод 5 в Института по металорежещи машини, преди това – в Базата за развитие и внедряване. Централната Физическа лаборатория той оглавява отпреди половин година, от май 2016-та, след проведеното в тази фирмена област преструктуриране. Лабораторията на Завод 5 се влива в Централната Физическа, считано административно от 1-ви май тази година. Но връзките между двете арсеналски звена никога не са прекъсвали. В „Арсенал“ всичко е свързано в сложна система от връзки. Връзките на Физическата лаборатория с всички арсеналски производства минават през точките на хиляди параметри по линията на качеството, надеждността и техническата конкурентноспособност на многото на брой фирмени изделия.

За параметри, замервания, пукнатини, просвети и статистики, Петко Гочев говори като за свое професионално ежедневие, което не крие, че, освен работа, му носи и удоволствие. Роден учен, той попада във Физическия факултет на Софийския университет още на 17 години, преди дори да завърши 11-я, тогава – последен, клас на Математическата гимназия в Ямбол. Класирал се в челната тройка на международния подбор на Националната олимпиада по физика, Петко е сред първите български гимназисти, получили правото на прием в университета, без да полагат изпит. Приемът без изпит е заради отличните постижения от престижни кръгове на различни олимпиади. Това променя живота му. Учи едновременно първи курс студент и последен клас на гимназията. В СУ има още двама-трима като него. Едното момче отива във Факултета по химия директно от девети клас на средното училище. Всички им се чудят. Физиката го влече, досегът със „светилата“ на българската наука за младежа е уникална възможност. Още помни лекциите на проф. Георги Наджаков. След София Петко Гочев попада в „Арсенал“ по силата на схемата на разпределение по работните места още веднага след университета. Така било навремето, намират ти работа още в края на следването, не винаги имаш право на избор, но Петко дошъл в „Арсенал“ по желание. Още преди края на висшето си образование, станал стипендиант на казанлъшката оръжейница.

Работата в лабораторията на Завод 5, където тогава се развивала сериозна научно-изследователска дейност, била близо до академичните занимания. Разработват се и се усвояват в производството нови металорежещи машини. Това изисква строго проследяване на техните физически параметри. Което става в лабораторията, където е назначен и Гочев. Редовно се правят научни конференции, работи се в тясна връзка с учени от българските университети, особено от софийското ВМЕИ и БАН. Гочев се чувства на мястото си. Занимава се с научни изследвания, става научен сътрудник. Конструктори, технолози, инженери с национални постижения идват в Завод 5 на „Арсенал“. Заводът е място за пионерски пробиви във висшия пилотаж на българското машиностроене. Практиката, свързана с фрезовите машини, разучаването и въвеждането на агрегатните машини в Завод 5, обработващите центри, машините с ЦПУ, за специалистите от лабораторията е интересна и стимулираща професионалното им развитие. Никъде в България не се правят такива неща, няма другаде подобни практики с технологии, които тогава са на върха и на световните постижения в тази област. Но, както казва сега ръководителят на арсеналската Централна Физическа лаборатория Петко Гочев:

Идват години на криза в родното машиностроене. Фрезовото производство в „Арсенал“ замира, идеите за ГАПС, сбъднати наполовина към началото на прехода, постепенно замират. Лабораторията на ИММ постепенно се ориентира към други приоритети, наложени от гъвкавото приспособяване на казанлъшката оръжейница към новите пазарни условия, които налагат акцент върху специалното производство. Тематиката на измерванията на машините в лабораторията се концентрира върху замервания, свързани със специалното производство. Последната промяна, свързана с администрирането на тази дейност, става преди 7 месеца, когато лабораторията на Завод 5 става част от Централна Физическа лаборатория на „Арсенал“, а Петко Гочев поема ръководството на разширената структура. 16 души са отговорни за замерванията, които са дело на лабораторията. Тяхната работа е да извършват т. нар. „безразрушителен“ и „разрушителен“ контрол. Те извършват изследвания на структурата на материалите с металографски анализ, правят замервания на оборудването на територията на всички арсеналски производствени площадки. Параметрите, които търсят, са свързани с механичните харектеристики на метала, като твърдост, якост при скъсване, граници на провлачване, свиване на материалите... Подобни технически, физични по своя характер, показатели на лаика не му говорят нищо. Но арсеналци знаят, че от тези показатели зависят и издръжливостта на техните изделия, и качеството им, и в крайна сметка успешните продажби. Оценката на готовите изделия е основна дейност за лабораторията. Търсят се такива неща, като пукнатини, просвети, прави се точна статистика във времето и анализ на данните от замерванията. Централната Физическа лаборатория разполага с оборудване за рентгенов контрол, магнитно-прахов контрол за изследване на феромагнитни материали, прилага се и капилярният метод за повърхностни дефекти. Кадрите под ръководството на Гочев са опитни специалисти. Повечето работят тук отдавна. По образование са физици и химици. Търсят се и млади хора, които да поемат работата в бъдеще. Но годините на криза и тук са дали отражение в постоянния подбор на хората. Затова и пред това арсеналско звено, както и навсякъде, стои въпросът за привличането на млади специалисти. Повишаването на възнагражденията в казанлъшката оръжейница е фактор, който със сигурност работи в тази посока, е мнението на ръководителя Гочев. Според него, идващите и практикуващите тази професия трябва да знаят, че работата им далеч не е в това, да направиш едно замерване и да го запишеш като данни. Точният резултат при замерванията не идва от това да поставиш уреда и да отчетеш, а да кажеш в каква степен на точност работиш, идеята е това, което се мери, да бъде гарантирано като резултат, опитва да обясни с прости думи тънкостите на професията си ръководителят Гачев.

Голяма част от специалистите тук се градят като дефектолози. Това е професия, за която няма специално обучение в никое средно училище и в никой ВУЗ. Дефектоскопистите се градят в практиката, на основата на физично, химично образование и друга, свързана с тези науки техническа подготовка. В екипа на Петко Гочев, например, има висшист с диплома по ядрена енергетика. Жена е. Нейните знания са особено полезни в граничните полета на природните науки, които са терен на рентгеновите изследвания и дефектоскопията.

Хората на Гочев са и методическо звено.

На тях им се задават въпроси от всички арсеналски цехове и заводи, очакват се бързи и сигурни отговори. Лаборантите участват при разработването на нови технологии на контрол, които се прилагат директно в производството. В този смисъл те обучават специалистите по места, дават правилна насока на тяхната работа с метала. В лабораторията се занимават и със замервания на машини и оборудване, което „Арсенал“ купува постоянно в процеса на модернизация и инвестиране в нови технологии. Една от последните високопроизводителни машини, които напоследък са обследвани от хората тук, например, е модерният струг за инструменталния Завод 6, който работи с изключително висока точност – до един микрон. Преди „Арсенал“ да вложи пари в новите машини, специалистите от лабораторията трябва да гарантират, че това си струва, че параметрите отговарят на производствените очаквания за по-висока производителност.

Опитът, който трупат през годините арсеналските физични лаборанти, минава и през сложната процедура на акредитация, през която успешно преминава лабораторията на Завод 5 преди приемането на България в ЕС. Изискванията на Съюза за задължителен знак С върху произведените машини налагат арсеналското звено да се заеме с тази процедура, която тогава е спешно нужна за продажбата на произведените в Завод 5 машини. Сега вече тази дейност не се извършва в „Арсенал“, но опитът в извършването на точни изследвания, натрупан от изискванията на процедурата, е безценен, категоричен е Петко Гочев. Той е част от акредитацията на арсеналската лаборатория, която е първа в страната в това отношение, от нея нататък се учат всички. Той самият научава, че е важно, както да си наясно с точността на методите, които използваш, така и с оценката на факторите, които влияят върху точността на изследванията.

Целта ни е постепенно да подменим старото оборудване, вече очакваме от началото на 2017-та да работим с нов рентгенов апарат. „Навремето в „Арсенал“ имаше техника, каквато нямаше никъде другаде в България, доставяха се дори ембаргови машини, сега отново дойде време, когато фирмата е във възход и е налице нов инвестиционен бум“, казва шефът на Централната физическа лаборатория. Което го радва. Съвместно с ръководството на фирмата се работи и по преоборудването на металографската лаборатория, въвеждаме и компютъризацията, която рязко ще съкрати времето ни за работа, но нещата ще стават поетапно, обяснява Гочев плановете за бъдещето на звеното, което ръководи. Колкото до уменията на лаборантите да работят с новата техника, Гочев твърди, че няма опасност да не се справят. Той е убеден, че в днешно време човек е длъжен да се учи цял живот, защото технологиите много бързо се променят. „Всичко зависи от човека“, казва физикът. – „Ако имаш нагласата, че работата ти е просто да правиш замервания, ще си останеш до там, ако интересът ти е по-дълбок, в същността на нещата, ще отидеш и по-далеч, така работата в лабораторията отива по-близо към науката“.

С работата си в арсеналските лаборатории Петко Гочев е успял да остане професионално близък до чистата физика, към която го влече навремето младостта му. Колкото до развитието на голямата физика като наука, за която Казанлък дава много с школата на Теодоси Теодосиев, Гочев няма надежди за големи постижения у нас – просто няма условия, не се инвестира в това. В личен план той вижда своето продължение в инженерната професия на сина си Георги, завършил Техническия университет в София и вече - също арсеналец. Дъщеря му Яна се увлича от рисуването и моделирането на облекло, но е с диплома на счетоводител. От скоро живее със семейството си в Англия. Гочеви са решили Коледно-новогодишните празници да прекарат там, отвъд Ламанша. Отиват за малко. Завръщането в „Арсенал“ е сигурно. Физикът Петко Гочев си тежи на мястото именно в арсеналската академия.

Далеч е от нея само, когато си почива.