В оръжейницата „Арсенал” разбиват модела на българския футбол и връщат смисъла на играта.


Черни джипове и лимузини със затъмнени стъкла. Родители, които диктуват треньорските решения. Мениджъри, които гледат на децата като на стока. Ръководители, които са готови в името на успеха на всяка цена да действат с нечисти средства пред погледа на децата и да им показват, че целите се постигат най-лесно с връзки, пари и натиск. Такава е ситуацията в повечето детско-юношески школи у нас, включително на големите отбори. Разбира се, и сред най-големите мочурища растат лилии, и сред най-големите пустини има оазиси.
„Цели? Целта ни е да учим децата на футбол, да ги държим близо до спорта”. Откровението е на Станислав Пехливанов – треньор в една школа-феномен в българския футбол, за която малко хора изобщо знаят, че съществува. За някои думите на Пехливанов може би звучат като липса на мотивация, примиренчески, безперспективно. Но зад тях всъщност стои една трезва преценка на човек, който знае как се гради един дом камък по камък от нулата, знае как се създава спортен дух и как се възпитават деца в любов към спорта. Добре дошли в детско-юношеската школа на казанлъшкия оръжеен завод „Арсенал” – там, където не спират черни джипове, родителите уважават треньора, а ръководителите възпитават децата в спортсменски дух и им дават личен пример за това каква е цената на успеха и с колко усилия се постига той.
Ренесансът на футбола в завод „Арсенал” започва преди по-малко от пет години. Успешното развитие на предприятието дава възможност за разгръщане на социални дейности в широк мащаб. Една от тях е насочена към възстановяването на футбола зад стените на оръжейницата. Възраждането на клуба, който е достигал до втория ешелон на професионалния ни футбол, започва отдолу нагоре. Във времена, в които българският футбол се е превърнал в пералня за нечисти средства, в запазена територия за политически и икономически битки, това изглежда наистина странно. Тенденцията напоследък е обърната – огромните средства се изливат първо в мъжки отбор, купуват се чужденци и опитни играчи, които да гарантират победи и титли, а след това евентуално се започва със създаването на детска школа. В „Арсенал” е обратното… или по-правилно да се каже – в „Арсенал” е както трябва. Тук следват естествения ход на развитие.
Въпреки че най-успешният местен клуб „Розова долина” поддържа школа, „арсеналци” решават да създадат своя, като започнат от нулата и я изграждат без болни амбиции, без сляпо преследване на цели. Зад стените на оръжейницата властва най-чистият възможен футболен дух. Тук всяко дете е добре дошло, желаещи не се връщат, а подбор се прави единствено за групата за официалните мачове. Такси не се плащат, а формалният членски внос от 5 лв. е по-скоро гаранция за отговорност от децата и родителите им към отбора. Тук няма място за традиционното за други места извиване на ръце и изтръскване на портфейлите на родителите. Екипировката е безплатна, транспортът за гостувания – също. Осигурява ги ръководството на оръжейния завод. „Без тяхна подкрепа, децата, които сега обучаваме, нямаше да имат този шанс за развитие и удоволствие от играта. Един отбор не се гради за няколко месеца. Ръководството на „Арсенал” обаче повярва в нашата работа и имаше търпение, докато дойдат резултатите” – благодарен е треньорът.
А резултатите, с които всички „арсеналци” се гордеят, са простички. В момента школата развива няколко възрастови групи – предварителна, подготвителна, деца (родени 2001-2002), юноши младша (родени 1998-1999). Последните два набора играят в областните първенства. Над сто са децата, които обличат червените екипи по няколко пъти в седмицата. След три-четири години усилени тренировки, най-големите вече играят като равни с юношите на „Берое”. А такива като втория отбор на Чирпан отнасят по 17 гола. Мачът срещу децата от града на Яворов, който се игра тази неделя сутрин, бе и неформално откриване на обновения стадион в завода, който освен с отлично поддържаното тревно покритие и ремонтираните съблекални, вече може да се похвали и с нови пластмасови седалки с облегалки.
След края на мача срещу отбора от Чирпан обаче Пехливанов видимо не е доволен. Не защото момчетата му не са се представили добре. Напротив, играта на Стоян Узунов, Юсеин Пател и Кенай Алим впечатли, а комбинациите и извеждащите пасове спокойно можеше да отговарят на ниво професионален футбол. Голът от фаул на вратаря Петър Маринов пък бе черешката в представянето на отбора. Но някъде тук се крие причината за недоволството на треньора на „Арсенал”. „Нямахме полза от този мач. Победата не ме интересува. Важно е момчетата всеки мач да срещат сериозен и равностоен съперник, да се учат и развиват, да имат мотивация да дават най-доброто от себе си”. Победата няма никакво значение, тя е приоритет в школите на големите отбори, които често се облягат на нечестни методи за постигането й, забелязал е Пехливанов.
Текучеството на играчи обаче е голямата болка на треньора. Той разкрива, че най-добрите момчета не се задържат дълго в „арсеналската” школа след като получават оферти от школата на „Берое”. Натам наскоро са поели Цветомир Цанев и Александър Баев, който вече е получил и повиквателна за националния отбор. Това все пак е и повод за гордост и добра оценка за свършената работа с деца, които допреди три-четири години не са играли организиран футбол.
„Текучеството може да се спре със създаването на мъжки отбор, но това не е цел на този етап”, казва Пехливанов. Всъщност, „Арсенал” вече има мъжки отбор, който обаче участва единствено в неофициални срещи и турнири срещу тимове на останалите предприятия в община Казанлък. Ако мъжкият отбор бъде официализиран обаче в него ще играят само юношите от най-голямата възраст, категорични са „арсеналци”. Но в школата на завода засега не искат да говорят за това. Предпочитат да се концентрират върху развитието на детския футбол и възпитанието на децата. А те вече обичат футбола, играят го с удоволствие и се забавляват на терена.
След няколко часа, прекарани в базата на школата на „Арсенал”, сред децата, треньорите и ръководителите всеки изкушен от футбола напуска с нежелание, но и с облекчение… няма нужда вече да си задава въпроса за смисъла на футбола, защото е получил отговора.

Автор: Стоян Генов

Статията е публикувана във вестник "Новинар"