Улица на занаятите 3: Приказка за Десислава и грънчарското колело

Казва се Десислава. Има магнетичното излъчване на древна жрица – гарвановочерна къдрава коса, проницателни тъмни очи и ослепително бяла усмивка. Прихванала е косите си на челото с тънка ръчно изплетена диадема, ръцете й са отрупани с фини гривни от дърво, а въпреки току-що падналия дъжд, е напълно боса. Православна християнка, която оставя на Бога - Творец делничните неща в живота си.

Така започва приказката за Десислава и нейното грънчарско колело. И трите й деца, и необикновения живот, който води една красива млада българка. Това, всъщност, е една истинска история на съвременна майсторка на прекрасни керамични съдове.

Десислава Владовска е от Троян. Родена е навръх 1 юни – Деня на детето. Първите седем години е израснала при своите баба и дядо в свищовското село Овча могила, където на воля е тичала по ливадите с другите деца, яздила е магарето и боса, въпреки трънаците, е обикаляла полето. След като завършва художественото училище в Троян, се посвещава на грънчарското колело и глината.

Преди десет години Деси си купува къща във великотърновското село Раданово. Сама я стяга – зида, маже, лепи плочки, сама подрежда градината, сама си прави капково напояване, сама отглежда зайци, кокошки и една коза. Е, не съвсем сама. С нея са трите й деца – Кристина, Дани и Деси. Кристина е на 17 и върви по пътя на своята майка – учи в художественото училище в Троян. Десислава Номер 2 е на 9 години, а Дани е на 8. Деси и Дани са завършили първи клас в училище. От втори клас обаче започват обучение вкъщи – сами се подготвят, следвайки уроците в сайта „Уча се”. Успешно вземат изпитите си в края на учебната година и вече са третокласници. И наесен ще продължат да учат вкъщи, казва Десислава Владовска, която намира този начин за по-удачен за своите деца.

Иначе Деси и Дани стават с мама в 6 часа сутринта, помагат при отглеждането на животните, въртят доста умело грънчарското колело и шайбата за шарене, напредвайки съвсем от малки в този труден занаят, и пътуват с нея по изложения.

Всъщност приказката за Деси е за женската сила, която надвива мъжкото можене. Деси сама копае глината, с която работи, и сама носи тежките съдове до пещта. Изделията са от червена глина - материал, който се добива в чист вид, не се налага да се слагат добавки за подобряването на качеството му и е достатъчен за изработката на глинен съд. „Изпича се на висока температура, благодарение на която цялата органика изгаря, тоест няма вредни отлагания и процес на гниене – обяснява майстор-грънчарката. - При изпичането тя прави кристална решетка, сходна с тази на планинския кристал, благодарение на силициевия оксид. Глината съдържа частици магнетит - минерал, който притежава способността да отблъсква и привлича, и с това си свойство пречиства и обогатява храната. Правя и съдове за готвене без глазура - предназначени за пещи и други, които са глазирани само отвътре, подходящи за директно поставяне на огън.”

Деси е единствената жена-грънчар в България, която изработва изделия от глина, високи над един метър. Обикновено прави по-голямата част от съдовете през зимата, през лятото пътува по изложби. Неизменно с нея са малките Деси и Дани, Кристина вече участва самостоятелно в конкурси и изложения – дори по време на Улицата на занаятите в Казанлък тази година тя е рисувала картини със спрейове в Монтана. Във времето, когато семейството отсъства, за къщата и градината се грижи майката на Десислава. Почти женско царство, ако не се брои тъмнокосият осемгодишен Дани.

„Имам толкова много работа, че мъжете бягат от мен - смее се красивата грънчарка. – Много хора се чудят как се справям сама с всичко, но отдавна съм престанала да се притеснявам. Знам, че Творецът ми помага, вярвам в това и се уповавам на него”.

Освен че мъжката сила и женската красота са изящно съчетани в Деси Владовска, тя подсилва своята странност с факта, че тренира йога, ходи винаги боса, както и двете й малки деца, не хапва месо, а зеленчуците и плодовете са само от нейната градина. Заразява много хора с този природосъобразен начин на живот и е щастлива от това. А музата за красивите форми и шарките на нейните невероятни глинени съдове?! Творецът отгоре така решава...