Трикольорът от първия рекорд на Ивет Лалова пази в Казанлък спринтьорката Петя Пендарева

Ивет записала върху флага своето посвещение за спомен на Петя веднага след първата си победа в голямо международно състезание – Купа Европа в Пловдив – 2004-та. Малко, преди Лалова да замине за първата си олимпиада в Атина. И четири години, след втората олимпиада на Петя в Сидни.

За Сидни 2000, Казанлък изпраща Петя Пендарева с весел купон в ресторант „Капитал“. Идеята идва на сърце на тогавашния местен телевизионер, Стефан Калчев, собственик на Ефирната ТВ „Казанлък“. Петя и треньорът Маслов са любимци на казанлъчани, но не и на тогавашната местна власт, водена от кмета Стефан Дервишев. Затова други се заемат с изпращането на Петя за Сидни. Деси Петкова, Атанас Георгиев, целият екип на телевизията ентусиазирано се хваща с осъществяването на идеята.

Едно дълго коментирано изпращане, преди което се завихри национален скандал, защото треньорът Маслов, не можа да отпътува за Австралия. Такова беше решението на тогавашните спортни власти в София. Петя замина за Сидни след много цветя и пожелания за успех от свои приятели в Казанлък, журналисти и фенове. От събитието има останал филм на видео касета. Както и няколко снимки, които откривам в личния си архив от времето, докато бях главен редактор на вестник „Седмица“. Петя Пендарева се радва много на този олимпийски спомен в кадри, изскочил изневиделица. Най-много се радва на снимката, където вижда себе си, спретната в тютюневия олимпийски костюм - рокля и сако, ушити от Жени Живкова. А от двете страни – мама и тате. /Тате вече не е между живите...!/.

Без съмнение, Пендарева вижда у днешната знаменоска на българския олимпийски отбор, продължение на своите лични успехи в спринта. Нещо повече – първите стъпки на Ивет в големия спорт, минават в близка връзка между опитната вече Петя и начеващата в бягането на големи състезания, Лалова. През 2004-та година, в Пловдив, Лалова прави първия си голям рекорд – 10.77 на 100 метра. По това врем, Пендарева вече има своите златни 11.12 при нормален вятър и 11.04 при попътен вятър, заради които дълго време е наричана „най-бързата бяла жена в света“. Това признание - „най-бързата бяла жена в света“, Петя отстъпва на Ивет. Но то е отново българско. В духа на олимпийските традиции на родната атлетика, под които се подписва Ивет на 19-и юни 2004-та в Пловдив, малко преди да замине за първата си олимпиада – Атина, където става четвърта на 100 метра и пета на 200 м. „При нас, спортистите, е така – предаваме си щафетата“, казва Пендарева, която има своите две олимпиади – Атланта 1996 и Сидни 2000. Има покрит норматив още за Барселона през 1994-та, но националните капацитети тогава отсичат, че Петя е твърде млада, за да ходи на олимпиада. В Атланта, Петя е част от отбора на четирите българки, постигнали великото за нашия спорт, 10-о място по време на щафетата 4 по 100. Другите три момичета са Десислава Димитрова, Златка Георгиева и Моника Гачевска.

Своята лична щафета в спринта, казанлъчанката с треньор Детелин Маслов, поема от Анелия Нунева, наричана през 80-те години на 20-и век, „Бялата негърка“. От „Бялата негърка“, Петя Пендарева пази у дома си чифт лични шпайкове..., нещо лично, което те прави близо до онзи, преди теб.

Спокойствието на малкия град и компанията на Петя, помагали. Това е времето, когато Пендарева и Маслов не спират да триумфират по състезания от тогавашното Гран при, предшественик на днешната лекоатлетическа Златна лига. Треньор и състезателка градят контакти и имидж по целия свят. Оформя се идеята за превръщане на стадиона в Казанлък в лекоатлетически център за олимпийска подготовка, започва предолимпийският цикъл за Атина 2004. Маслов и Пендарева намират инвеститор. Но – местната власт казва „Не!“. Шансът, заради добрия си климат, добри специалисти и близост до Гърция, Казанлък да се сдобие с отлична лекоатлетическа база, където да се готвят за олимпиадата елитни световни спортисти, пропада. Състоянието на базата на Стадиона в Казанлък, Петя не помни да се е променяло като условия на състезатели на терена и публика, от времето, когато тя идва тук през 1986-та. Открива я педагогът Детелин Маслов, а директорката на училището Митка Шивачева, направо я заплашва с намаляване на поведението, ако откаже да спринтира. Днес Петя е благодарна на Шивачева, но няма как да скрие дългогодишното си разочарование от местната власт, по отношение на перспективна цялостна политика за спорта. Експертното ниво на специалистите, които отговарят за общинския спорт, също я разочарова. Шансът, Казанлък да стане център за олимпийска подготовка е отдавна изгубен.

Но връзката остава, макар с годините срещите между Лалова и Пендарева, да са все по-редки. Но най-най-бързите бели жени в света, продължават да се чуват отвреме-навреме. Знамето с посланието за вярност към българските олимпийски традиции в леката атлетика, продължава да се пази на стадион „Севтополис“ в Казанлък. Прахът на времето си е казал думата и то не може да се види във витрина. Но Петя не спира да го показва на своите, вече над 1000 малки възпитаници, то е пример и символ на верността към духа на българския спорт.

Като треньор, Пендарева знае, че днес спортът не е най-примамливата за децата житейска възможност. Самата тя е загубила в 10-те си силни години спортна кариера, 10 години трудов стаж. Защото, усилното време на българския спортист, най-често, не е време, в което стоиш на заплата. Спортът в България вече не е национална политика, както преди 1989-та, Федерацията е абдикирала, общините – също, обяснява най-бързата бяла жена в света от края на 20-и и началото на 21-и век. Въпреки това, Петя се радва много, че тези, почти 1000 деца за времето, откакто работи нейната школа СК „Пендарева“, са деца, „спасени за спорта“.

Шампионът на България за 2016-та до 16 години Мартин Белчев е изцяло израснал при Петя. Стефан Енев, шампион на 60 м от 2009-та, шампионите в щафетата 4 по 100 за младша възраст през 2013-та, медалите от Републиканското на Иван Йовчев и Борис Божилов, са факти, с които клубът „Пендарева“ се гордее. Записано за пръв път тази година, е и участие на Балканиада.

Комерсиализацията в леката атлетика на световно ниво, дава шанс за оцеляване, казва Петя Пендарева, но като цяло, в последните години в нашия спорт има изместване на центровете на развитие към страните на тъмнокожите атлети, обяснява тя. В европейските и другите развити страни, елитният спорт вече не е това, което беше по времето на Студената война, когато Изтокът и Западът се доказваха чрез спорта, се вижда и на тази олимпиада, която започна в Рио преди дни. Затова пък, атмосферата на олимпийските игри си остава все така завладяваща и не вярвам, че който и да е спортист, стигнал до олимпиада, няма да даде всичко от себе си, за да покаже, че може, коментира Пендарева, опитите да се неглижира участието на българските спортисти в Рио. Санкциите, които МОК приложи към Русия, според Пендарева, имат не на последно място, и политически характер. Защо и към други спортисти, не бяха приложени такива, пита се казанлъшката участничка в Сидни 2000 и Атланта 1996.

Петя Пендарева не може да гледа всичко от Олимпиадата. Нощните предавания не и понасят. През деня тича от Стадиона до китното си магазинче за дрехи и сувенири, първото място, записано като част от нейната трудова биография. Спортът, както вече казахме, не се брои.

Олимпийските състезания по лека атлетика обаче, Пендарева мисли да не пропуска. Ще окупира телевизора. Няма как да не си спомни своите крачки по олимпийските писти. В Сидни, през 2000-та година, в своята девета серия, Петя Пендарева отстъпва само на Мерлин Оти от Ямайка (11.24) и с 11.30 резултат, казанлъчанката се класира за следващия кръг на спринта на 100 м. Във втория четвъртфинал Пендарева няма шанс срещу Мерлин Оти (10.83), гъркинята Екатерини Тану (10.99), ямайката Таня Лорънс (11.11) и домакинята Мелинда Гейнсфорд-Тейлър от САЩ (11.24). С 11.36 Петя остава едва пета.... И участието и спира до тук. Другите две наши спринтьорки не прескачат първия кръг.

„Самото участие на олимпиада е голямо постижение за всеки спортист. Всяка олимпиада, е истински празник!“, споделя Петя, която от сега стиска палци на Ивет Лалова.