Днес се навършват 3 години откакто един много бял и талантлив човек създава своите красоти на Небето- почетният гражданин на Казанлък, скулпторът Доко Доков.
Вече 1095 дни той се диви на човечеството и на хората отвисоко, и с онзи типично свой размах и ведро иронично чувство обобщава земната ни лудост, която често пъти в скоростта си ни пречи да видим красивото.
Отиде си тихо, без да вдига шум. Само броени дни, след като получи най- високото морално признание от своите съграждани: да стане техеен почетен граждани. И след като ни завеща и последната си изваяна красота.
Японката.
Негови сподвижници и приятели намериха сили и очи, време и пари и я случиха, а той лично, с помощта на небесния вятър, сам вдигна платното й.
За да я види светът .. и да й се порадва.
По онзи вдъхновен, красив начин, по който и той самият умееше да го прави ..
Обичаше животът. Във всичките му трудности и изкушения. И животът го обичаше. Изневери му само на финала, но със сигурност за кратко..
Защото и сега Доко е жив през скулпторите си и и творбите на своите последователи, на тези, които не го предадоха до края..
А изтънчените и фини осанки на Тракийката и на Японката, разделени само от една ръка разстояние, са онова бодящо очите Доково цвете, което докато го има този град и тези хора, ще се вижда от небето и ще събира вдъхновените очи на всички, коит имат такива за непреходната красота и финната човешка диря.
Две безценни наследства, оставени ни от нашия Доко.
Неотразим и бохем и творец със собствено излъчване и почерк.
Да си спомним за него .. със Светлина !
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!