От първо лице: Актьорът Жоро Атанасов за виното, театъра, приятелите

Жоро Атанасов, Казанлък? Жоро – от Театъра! Жоро – най-добрият водещ на празничните ни семейни събития! Господин Атанасов и Школата „Нашенци“!... О, Варна!? – радио-телевизия и пак – Театър! За Него сякаш може да се говори само с удивителни, които в близкия приятелски кръг се умножават от едно към безкрайностс многозначителното „Виното на Жоро!“.
В месеца на виното годишната реколта на Жоро е на път да се поизчерпи, но само „на път“ – в този дом последните глътки от пенливата магия се крият в още няколко бутилки, които никога не се отварят преди следващата есен, когато вълшебството се забърква отначало. Точно, както при всеки нов театрален сезон.

За Георги Атанасов „Хляб и вино“ не случайно е библейска формула: ако имаш вино и хляб, имаш всичко. Той има. Хляба на театъра Жоро замесва още, откакто се помни на сцената на читалище „Искра“, където преди Детския театър и Музикалния театър, първо отива в Пионерския хор. При Петя Павлович го води майка му Стефка, технолог „Точно леене“ в „Арсенал“, изявена певица в заводските самодейни формации. Виното си го прави „отскоро“ – има-няма десет години, откакто доайенът на местната сцена Георги Антов и майсторът-медникар Петьо Бакъра му открехват вратата на тайните в тази мистерия. Сега Антов не крие, че Жоро го е надминал. Признал го приживе и покойният му баща Димитър, началник ОТК в Завод 7, човек с винарска страст. „Аз сега домашната асма я ползвам само за сянка!“, шегува се Атанасов, отдавна открил, че истинското вино не се прави по нашенски тертип – с добавка на захар и вода, а с истинско, добре поддържано, отглеждано както трябва и „изпечено“ до висок градус от слънцето грозде. Такова грозде фамилията няма, но знае къде и как да си го намери. Няма как, когато си имаш за консултант най-добрият енологв Казанлък –Станчо Пенов. С негова помощ откриват сорта „Евмолпия“, т.нар. „Тракийски мавруд“, селектиран у нас при кръстосване на мавруд и мерло. Този български сорт дава всичко, от което има нужда начинаещ винар – рано зреещо грозде с висока сладост и бързо зреене, което прави виното му добро още в първия сезон. За гроздето и виното Жоро сега вече е прочел много – провокират го френските рецепти. Иска всичко да му е като „по Божоле“! Първоначално нямал буре вкъщи, но си купува, след като разбира, че с бащината добруджанска „липа“ няма как да си направи добро вино. Признава, че обърква първата си партида, която отишла за ракия. Но после се учи.

Виното е Страст!

Банално, тривиално е да се каже, но е факт, обяснява Жоро. Отдавна имал страст към кулинарията. Някога във Варна, освен в сутрешни и нощни блокове в радиа и телевизии – от публицистиката до забавните формати, гласът на Жоро е и ключ към кулинарното предаване „Манджорно!“. Днес, когато този му интерес е вече пределно специализиран, той се интересува от всяка точка на винарския процес. Следи го отблизо – от чакането гроздето в избраното лозе да узрее, през мачкането, ширата и първата дегустация. „Дегустацията!“. Уникално е преживяването да виждаш как постепенно всичко се променя, споделя Жоро. Вкусове! Цветове!Аромати…! Всичко е като гледането на малко дете – внимателно, даже съдовете трябва да са абсолютно чисти – „като детско дупе“. В правенето на вино тук са цял екип, „палят се“приятели като Петьо Янкулов, брат и братовчед също участват. Делото е общо. „Братовчед ми, главен технолог в голяма хранително-вкусова фирма, отговаря и за мезето“, разкрива актьорът. Всички са един отбор тертиплии, които са си намерили хоби, за да вкусват още по-плътно от удоволствието на живота. А то е с хора, с приятели! Станчо Пенов, „душата“ на казанлъшкия Винпром навремето, вече е дал достатъчно рецепти, в тази компания сега той повече участва като приятел и непременно – като дегустатор!„Ние се радваме на това, което правим, с всичките му кусури – то си е наше, така е, когато в едно нещо си вложил труд, емоция…Нашето винаги си ни харесва, ставаме все по-добри“. Жоро се смее:

Хвалим се като рибари!

Георги Атанасов и Стоян Руменин във "Фенове" от Елин Рахнев, постановка Николай Гундеров, 2014 г.

Рибар той е бил само на сцената. Публиката тук го помни в култовата постановка на Елин Рахнев и Николай Гундеров„Фенове“. Идването на този авторски тандем в театъра на Казанлък преди години става именно по идея на Жоро. Резултатът е впечатляващ! Уникално представление, след което Николай Гундеров поставя тук и неповторимата „Тримата мускетари“. Изобщо, върнал се през 2012 г. в родния Казанлък и в неговата трупа, Атанасов помага много за развитието на театъра. Успешната „Ъндърграунд“ на Христо Бойчев също става с негова помощ. Играе се в цялата страна. После Жоро трупа роля след роля – все отговорни сценични задачи, които го правят обичан актьор на сцената на театър „Любомир Кабакчиев“ и в класически пиеси като „Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Аферата с мъртвите души“, „Нощта преди Албена“, и в съвременни – като „Оркестър Титаник“ или „Том, Дик и Хари“.Последният проект, в който Жоро повежда на сцената своите колеги Петър Петров и Светлана Бургазова в авторския спектакъл „Часът на твоето мълчание“, вече е любим на публиката в Казанлък. Приет с огромен успех още в Стара Загора и Пловдив, той продължава активно да се играе. Продължава с играта по всичките си житейски сцени и Жоро: същински HOMOLUDENS!*Освен виното и театъра, той си има още нещо важно в живота – децата! Не само шестгодишната щерка Стефи и Амадеа, внучката на годинка, но и децата от неговите школи „Нашенци“ към Военния клуб в Казанлък и Клуба по художествено слово в училище „Георги Кирков“.

Да отваря вратите на изкуството за най-малките, за Жоро е призвание

Жоро се включва и в благотворителни инициативи

Той го върши с обич и вяра, че само изкуството прави хората по-добри, защото в него априори няма никаква грубост. Само то може да спаси младите хора от опустошението на душата, което нанася свободното време, прекарано единствено в интернет или с онова, което наричаме с общото „чалга“. Атанасов увлича децата не само с чисто сценични задачи, а ги провокира към Словото с повече четене. Държи да учат и стихотворения. Някои от текстовете децата откриват сами, към други ги насочва той. Но е еднакво хубаво. „В Казанлък наистина има големи възможности за развитие на децата в областта на културата“, казва Жоро. В училището, където води клуб, той открива чудесни условия – не само материални, има и отношение към децата и към тяхното развитие.

При Жоро в „Нашенци“децата не просто присъстват, те споделят, те съпреживяват, пишат истории, нямат тайни и намират своето място на приютеност. Той знае, че не всички ще станат актьори, но не това е неговата цел.
Жоро Атанасов не крие радостта и от още нещо в живота си –той е най-обичаният водещ на лични семейни тържества: „Моите сватби са истински спектакли!“. И нито една от тях не се повтаря. Казват го всички младоженци, споделили с него този най-скъп в живота си ден.

Жоро Атанасов в "Дуел", постановка Съби Събев, 2013 г.

Изобщо, Георги Атанасов е от онези ведри хора, които умеят винаги да осмислят живота си с обичта си към онова, което правят. Вярва си още от времето, когато при турне в Казанлък големият Андрей Чапразов му казва: “Трябва да кандидатстваш във ВИТИЗ!“. Не е сбъркал, макар и успял от третия опит. Дал своето и опитът в медиите. Но и – приятелите! За тях винаги има и сърце, и вино. „Аз правя вино за приятели“, казва Жоро. Затова, макар и да цени вкуса на дамите – да отпиват от тънкостенна чаша с издути стени, които бавно предават топлината на пръстите, Жоро предпочита интимността на бакърения съд, който събира всички приятели в кръга на общото преживяване. И така – до края на света!

*HOMOLUDENS– „Играещият човек“, термин, използван през 1938 г. за пръв път в едноименната книга на холандския историк и културен теоретик Йохан Хейзинга, който обсъжда значението на игровия елемент в културата и обществото.

Диана Рамналиева, в. "Трибуна Арсенал"