Да чета/ЕМ/ и слушам/Е/ глупости, небивалици, страхотии за живота ни:
Да мразя/ИМ/ държавата си, родината си, ближния, заради това и от това, което се излива повсеместно в медийното ни битие.
Всеки ден, всеки час, всеки миг. Без изключение.
Защото се уморих/МЕ/ от калта и помията, с която един друг се заливаме, а после повсеместно се давим, в стремежа си да спечелим повече читатели, зрители, потребители, а оттам и евентуално повече пари, лайквания, тагове и прочие нечовешки мерки, в жалките опити на медийната гилдия да продадем душите и перата си за реваншистки каузи, нямащи нищо общо с нашия морал, усещане за свят, честност, принципи и .. мисия. Мечти.
Защото озверях/МЕ/ за позитивизъм, освирепях/МЕ/ за добри новини и ослепях/МЕ/ откъм заразителни примери и перспективи. Изгладнях/МЕ/ от дефицит за човечност.

А е отчайващо трудно да се живее така.
Защото вярвам/Е/, че не всичко е зло, пошло, страшно, безнадеждно и че не сме най-лошите, от лошите. И че все още има и такива места, където новините са такива, каквито са, и нито грам повече лоши или захаросани, в зависимост от политическите врътки и чупки или зависими от портфейла на поръчващия вечерята. И че Там се уважават именно такива новини.
И защото вярвам/Е/, че добрите, работливи и честни, чисти хора, не са се свършили и ги има, отвъд дежурните физиономии на деня, с които лягаме и ставаме, и че точно за тези анонимни добри хора си струва да се разказва. Защото са част от добрата ни Перспектива.
И защото съм убедена, че въпреки респектиращата духовна смрад и нищета, е останало и нещо човешко, в думите и отвъд тях. И защото вярвам, че Думите са СИЛА и в тях има силен енергиен КОД, който бележи делата и съдбите ни после. И оцветява погледа ни, който обрича на успех или провал всичко, до което се докоснем.
И защото винаги има и „луди“, които вярват, знаят, че нищо и ничия добра кауза или идея не са пропуснати и загубени, ако им се посветиш сърцато, без грам неопрощение или реванш и всичко е обратимо.
И защото съм убедена, че понятия като стил, уважение към личността и новината, честност, обективност, лаконичност, не са просто думи, а начин на живот, потребност, философия и политика на всяка една медия и всеки един нормален човек търси това, за да се информира, се решихме на тази малка Голяма крачка.
Да превърнем погнусата и умората от пошлостта в думите, в споделена вяра в добрата НИ перспектива. Убедени, че я има и за да я случим, са ни нужни просто споделени чифтове очи. И друга енергия на думите. И ДРУГИ думи.
И не случайно избрахме за прощъпулник Джулая. Първото юлско утро. Утрото на свободните хора: на онези, за които войните във всичките им форми са НЕПРИЕМЛИВ начин на живот. За които оковите на обществото не са нищо друго, освен прекрасно предизвикателство, което следва да се преминат и превърнат в градивен елемент от по-доброто ни Утре. В което вярваме неотлъчно. И което можем да случим само заедно.
Без онази дребничка злобна злъч, саморазрушително желание за мъст. Без пожълтелите от злоба очи и посивели от пошлост думи, за които ничий хоризонт не е достатъчен, защото не виждат по-далеч от собствения си пъп и нос.
Избрахме Джулая, защото вярваме, че колкото и отрова да са попили дните и душите ни, с утрото идва очистителната надежда. В по-доброто днес. Понякога солена, често трудна, не винаги обичана, но винаги Добра. Защото няма лоши надежди.
И защото, няма как да не си добър, ако избереш да служиш на Доброто.
А това вече не е просто добра новина. Нито само добър шанс.
То е преди всичко чест.
С уважение: Деляна Бобева