От сутринта съм в дълбок размисъл...Мисля три в едно. Не, не за утрешните избори, нямам кмет за избиране. Тук вече кмет си имаме. Макар че, след изборите, човек също е редно да се замисли. Даже повече, отколкото преди Деня на вота. Пък и дори да не му се мисли на човек по тая тема, фейсбук - комшиите от разни градове и села, че и от чужбина, постоянно ти постват я разни изподраскани протоколи от N-та СИК, я снимка на някой припаднал в зала „Армеец“, я поредната благодарност на вече реализиран със силата на преференциалния вот общински съветник, който до преди седмица и сам не си е вярвал, че е достоен за местния парламент, ама щастливата звезда – 1/1, 2/2 или 30/30 като по чудо, виж, изгряла е и на неговата улица. Тая мисъл обаче, за правотата на вота, някак си ми върви успоредно, не ми е основна...То и да искаш, няма как да ти е основна тая мисъл, точно навръх Балотажа: Хелоуин – Ден на народните будители. Чувствам се като на Свети Валентин...Тогава съм също съм ежегодно озадачена в три едно: Трифон Зарезан ли, Свети Валeнтин ли, че и лично ЧРД.

Значи, мисля и чувствам от сутринта и между другото си чета из нета: „Целият Фейсбук е една голяма маска - един като светица, друг като вещица, а трети като вселенски вампир! Останалите - като приятели! – пост на приятелка в мрежата. Поетеса.Отлична. Национално име, с много приятели в Казанлък...Докато си мисля, вещица ли съм, вампир ли съм, във фийда ми изтича първият пост на същия автор:“...Че добре сме си маскирани.Какво повече? Добро утро!“

Млада девойка от Казанлък, художничка, екстравагантна по занимание, иначе – мислеща:“ Хелоуин е най-искреният празник, хората се разхождат навред, развяващи вътрешната си красота с надеждата, че са поне малко по-грозни от нея...“
Покрай този пост мисълта ми вече не просто се разтроява, тя се обърква тотално...Объркването става още по-голямо от следващия срещнат пост: „За да не ме схрускат пазителите на българщината, да знаете - днес не празнувам Хелоуин. Празнувам Хелоу Аут. На чист български: "Здравей, че бързам"....Написано е от друга поетеса. Работи като журналист. Пак известна национално...Много поетеси и художнички имам за приятели, установявам мимоходом, когато попадам на:“ Тихомълком от учебниците някъде в последните 8 години изчезна разказът на Елин Пелин "Печената тиква".Сега се чудя - заради Хелоуин ли го махнаха или за да не политизират учебния процес.“ Написано е от приятел – филолог, журналист, който се занимава и с PR. Столичанка. Мисълта ми съпоставя мимоходом разликите по веригата: столични постове – постове от прованса – постове от чужбина...Българите в чужбина, определено по-малко се вълнуват от Дилемата: Будители – Вампири. Вампирите там отдавна водят поне с три на нула.

Иронията в поста на един приятел, също столичанин – преподавател по български и руски език, искрено ме забавлява:“ Добре. Стига 'американщини', стига Сорос. Стига вражи Хелоуин.
Предлагам да усвоим латиноамериканската "Задушница", тя също е утре и се нарича Диа де лос муертос. Празнува се по време на католическите Омнис Санктус – на вси светии и Омниум фиделиум дефункторум – на всички починали души.
Окичваме всичко с тагетис /имаме го!/, захарни черепи и тъй си спомняме за любимите починали, а пък славим живота. Нашата Православна църква бездруго ще ни прокълне, а уж тя и Католическата били като две сестри...“
Журналистка – изкуствовед, също столичанка спира погледа ми на стената си с истински репортаж от мястото на събитието: софийско кръстовище: “Днес по обяд на един светофар завиваща кола избибитка и шофьорът радостно се усмихваше към мен. Не го познавах, огледах се и всичко ми се изясни: зад мен стояха млада майка с малка дъщеря, маскирани за Хелоуин. Майката в стилно черно и с розов цилиндър на главата. Дъщерята - малка фея, в комичен опит да се направи на вещица. И аз се заусмихвах, естествено.smile emoticon
Мислейки същевременно за онези намусени хора, които от два дни бранят българщината от този празник. И за пореден път все същия негласен и реторичен въпрос ми се върти в главата: "Какво ви става бе, хора? Защо искате да определяте живота на другите - че и празниците им даже? Нима очаквате всички да пребиваваме солидарно мрачни в безрадостна българщина?"...
Та се усмихвах най-непатриотично на светофара. Сещайки се, разбира се, и за Данчето. С която Хелоуин си е направо ежедневие и без никаква дегизировка: от мен лакомствата, от нея пакостите - и безброй усмивки като резултат. Блазе ми smile emoticon“.
По темата словесни и образни изказвания има дори българският представител в ООН. Той предава директно от Ню Йорк своите изживявания в ярки снимки и коментар към тях:“ Вещерски шабаш по улиците на Ню Йорк и други страхотии на Халоуин“.
Разходката ми по комшийските порти на фейса свършва в Берлин:“Броя до три и никакъв Хелоуин!!! Нямаше родител около мен, който да не я произнесе тая заплаха. Нервите са опънати...“
Нервите и тук са опънати. Битката между Хелоуин и Денят на народните будители няма скоро да свърши. На игрището на фейса сякаш водят тиквите, кратуните и вампирите, но в истинския живот, днес наживо видях няколко автобуса от различни български градове с малки ученици. Видях как те се редят на опашка пред казанлъшкия исторически музей. И дори се снимат за спомен. Заедно със своите учителки – будителки. Точно днес. На витрината на „Искра“ 4 - документална изложба реди имената на Будителите от Казанлъшкия край: Онуфрий Хилендарски, Константин Бозвелиев, Иван Енчев – Видьо...В Дома на културата „Арсенал“ млади българи се събират за фолклорен концерт. На екрана на лап-топа ми се изнизват усмихнати момчета и момичета от най-новия град Крън: ръчичките им треперят в транспаранти с имената на Ботев, Левски, Вазов и Каравелов.
„Крън!“ – ма там май утре има балотаж...Но – да не почвам отначало...
След целодневен размисъл от пусто в празно по Балотажа: Хелоуин – Ден на народните будители, като истински мислител, философски заключавам: след всички избори има победители, животът не спира. Светът се променя. „Панта рей!“, както заключва диалектикът Хераклит:“Влизаме и не влизаме в едни същи води. Сме и не сме“. Животът продължава. И с тиквите, и с кратуните си, и с вещиците, и с вампирите си, и с будителите си народни.