Кампания - Местни избори. Нормално. В Казанлък, сякаш - повече от нормално. Текат срещи с бизнеса, срещи с културата, срещи с учители, срещи за спорта...Градинки, плакати, словестни престрелки из фейса. Фейса?! – нещо тихо като че ли върви тая кампания. Поне тук. На терена излизат само познатите играчи. На словестните барикади пред вратата на кандидатите за местната власт, дежурят предимно техните най-страстни защитници. Отлично познати. И затова – предсказуеми. Направо – безинтересни. Даже не им се налага често да отбиват топката в противниковото поле. Играта върви без нерви. Поне – видимо. Резервните играчи от пейките на редовия избирател се включват рядко. Те сякаш чакат мачът да свърши от самосебе си. Пи-ар съобщенията на партии, коалиции, зависими и независими се посрещат от публиката - потребители в нета спокойно, да не кажа – почти равнодушно. Зверски нападки няма. Не четат ли хората или просто: четат, но мълчат? Мнение ли нямат, не вярват на дебата в групите или предпочитат да си траят, да си спястят излишни недоразумения и неприятности с някои близки и познати кандидати или бъдещи вероятни началници? Без да е сигурна и единствена причината за това поведение, истината е, че:


Масов хейт във фейса няма! Нито масови и злобни агитки.

Злобните плюнки в интернета на Казанлък, явно изчерпаха силата си. Яростни междуличностни нападки, с които кз-публичното пространство бе отровено в битката преди четири години, на практика липсват. Нито участниците в предизборната надпревара, нито техните политически рекламни агенции залагат на компроматната интернет - война. Защо ли? – ще рече човек, че изборът вече е факт. Или пушилката от думи-кьорфишеци, гърмели във времето 2011-2015 се е разсеяла...
Четиригодишната черна пи-ар-кампания по групи и групички, в която преля изборната битка на 2011-та, май свърши. Въртени до безсъзнание в местната медийна пералня, думите на хейтърите избеляха като препрани с Ариел за бяло пране стари черни гащи, които никой няма да окачи на видно място на балкона си, нито иска да подреди в скрина си с чисто бельо.
По улиците както в повечето български градове през октомври, никнат велоалеи, градинки и даже – селски паметници. Така е навсякъде у нас преди местни избори. Хората си ги искат тия неща, дори си ги чакат. На повечето им харесва. Затова те рядко става повод за масови яростни критики. Даже паметникът на Бай Ганьо в Енина се посрещна с целокупен възторг.
В някои български градове местната власт е вършила доста работата в четирите години назад и предишният кмет направо се спряга като преизбран, още преди 25-и октомври. Даже продължават да му викат „Кмете“. В Казанлък също има подобни индикации. При кандидатите за втори мандат, това е нормално. Ако не се усещат силни с направеното до сега, те просто не биха се пуснали отново в надпреварата. Конкурентите на Кмет 2011-2015 в Казанлък, очевидно са разумни хора. Те не разнищват старата власт с компромати, а опитват да намерят своя си път в агитацията и смислените аргументи. Своя подход за евентуалната промяна. Публично те водят борбата с разум, лични идеи и преди всичко – преобладаващо културно. Поне – видимо. Така изглеждат нещата пред най-масовата публика на социалните мрежи. Друг е въпросът какво става „на тъмно“ – но каквото и да става, ако хората не знаят за това, все едно то не се е случило. Тоест - тия отношения между щабовете, няма как да повлияят на вота идната неделя.

Водачите на МПС в Казанлък все още могат да шофират спокойно

Или поне - далеч по-спокойно, отколкото в някои други градове. В София нещата изглеждат предизвестени. В Стара Загора, Бургас, даже – Велико Търново, също. В Кюстендил по улиците изборна тръпка не се забелязва. Жестока е обаче битката за Пловдив. Там рискът от градски ПТП-та е уголемен да крайност: през 20 метра ти бодат очите тъмно-сини, светло-сини, ярко червени, плътно черни и прочие кандидати за властта, които, облечени в делови костюми, гледат умно от огромни транспаранти над шосето, от провинциални небостъргачи по кръстовищата, от телените мрежи на кварталните спортни игрища и от всички точки по кривата на което и да е кръгово движение. Някои образи дори святкат непрестанно като развалени светофари покрай булевардите, разперват ръце за топли прегръдки от кулата на Международния панаир, като че раздават безплатно площи за изложения, коледни торбички или просто – сладки излюзорни надежди. Тук няма как да минеш по Главната открай-докрай, без да финишираш пред Джамията или пред Пощата с торбичка флайери, които млади доброволци или платени студенти ти набутват в ръцете от десетките политически шатри, повече на брой от павилионите за книги в „Пловдив чете“ напролет. В Казанлък чак толкова бурна атака на изборна книжнина не се наблюдава. Не се препъваме в щандове един през друг по „Скобелевска“ и „Искра“.
Но има още седмица време. Тия дни ще се види, аджеба, кой е бил чист в намеренията си за добър тон в кампанията, кой си е затраял като умряла лисица, кой е водил тайни битки на тихия фронт къде – с позволени, къде – с не дотам средства. Демек – кой чака да спъне за дузпа в 89-тата минута. Защото между ангажираните пряко с изборните дела, се знае, че прехвърчат искри между различните щабове. Гражданите едва ли долавят това масово, но по принцип се знае, че напрежението между конкурентите расте с идващия край на кампанията. И скоро няма как да не стане ясно, кой – как – защо – и какво. Особено, ако чуем свирки при наказателен удар. За местните щабове, дойде времето на:

Огън – служба не остана!

Ще се закриват кампании с чаша вино в ръка, вероятно ще текат концерти, ще се лее улична радост. Няма лошо – при всяко положение е по-добре от разтичането на злостен хейт из фейса. Но дали и той ще удържи? Дали ще чуем познатите от миналите избори викове:“У-ууууууууууууу!“...? Още не знаем. Предстои да разберем.
Дали Казанлък разбра, че полза от наливане на пари в софийски черни станции, които сриват имиджа на личностите в града през платени тролове в интернет, няма? Че често в мрежата анонимни или лица с фалшиви профили разпространяват не информации, а дезинформации? При това, предимно – компрометиращи. Научи ли се нашенецът да разпознава истината от лъжата, фактите от произволните тълкувания? – Едва ли, докрай... Но може и да има „едно на ум“ от 2011-та, когато най-злостният щаб, загуби изборите и то – с много.
Казанлък има точно 10 дни за размисъл. Ще бъде ли тоя последен размисъл замъглен от щурмова словесна война в последните дни на кампанията? Защото хейтът наистина замъглява мисълта. С гняв. И в главата на оня, който го пуска, и в главата на тоя, който го носи на гърба си като мастилено петно, лепнато от злобата на безсилен в тактиката и техниката на терена изборен политически играч.
На 25-и е по-добре повече казанлъчани да идат до урните с бистри глави. Но може да има някой, който не иска това да се случва... Ако го има, засега той мълчи. Мълчи и публиката.
Дали пък, мълчанието на публиката от обикновени граждани, не значи и друго? : че много от тях, планират да идат за гъби. Или да тършуват орехи.
Отговорът – на 25-и октомври, вечерта. Във фейса, естествено...
На снимката: предизборен билборд в Пловдив