Хубаво е да те опровергаят красиво.


Още повече, когото сам ти си го пожелал И да разбереш, че наистина има очи. За ДОБРОТО.
И че то не е анонимно. Нито е незабележимо.
Така се случи днес.


По време на тържествената церемония, посветена на празника на Казанлък. Кметът Галина Стоянова връчи Почетни грамоти на всички граждани и служители на различни служби- общински и национални, участвали в справянето с придошлите води на Старата река и опасността от наводнение на някои квартали в Енина и Казанлък, в края на май.
Съдбата така пожела да стане. И да са Христово число хора. Някои от тях там по силата на служебните си задължения и ангажименти, други отзовали се на апела за помощ и съдействие, трети - от онази порода. Готови винаги да помагат.
От онези, за които честта е преди всичко. Най- готината категория хора.
Точно това искахме да се случи: да се намерят очи, сърца, за онези сърца, които са най- ценните за всяко едно общество. Хората, киот опомагат. Отзивчивите. Доброволците. Съпричастните. Смелите. „Колективните“ хора. За които общата беда, е моята беда. Общата опасност, е моята опасност. Общата радост, е моята радост.


Гражданите.


И в това е смисълът на всяка една власт. Малка, голяма, законодателна, изпълнителна. Власт на хората, за хората и от хората .
Да притежава онази фина сетивност за малките „вибрации“ на обществото, за големите пъртини, които някои хората оставят, за тежките курбани, в които врат други.
И ако някой накъде е неглижирал това, да има други, които да намерят Пътя и посоката към тези големи малки хора. В повечето случаи иначе незабележими. Но истински граждани, с които всяка една общност може да е спокойна.
Не герои, просто граждани. Нормални хора. Истински.
Които ги има. Навсякъде, винаги, по всяко време. И не е нужно да ги търсиш, с кански усилия, нито да ровиш земята за тях, а просто да ги видиш.
Но за това се искат очи.
Човешки очи. Не институционални.
И сърце. Човешко.
Не властово и обрасло в нормативни членчета и параграфчета.

И си е за чудене как тогава едни други граждани, условно наречени „по-важни“, заради някакъв си там условен статут, даден им по силата на други граждани, губят очите си в такива моменти.
В „превода“, на такива моменти. И техния прочит.
Но както се казва: винаги има първи път.
И е прекрасно, като стане практика.
Защото силата и гордостта, и паметта, и настоящето, и бъдещето на една общност, каквато и да е тя, са хората.
Те са почетните.
И винаги има такива.
За почитане.
В и отвъд буквата на Наредбата по въпроса.
Нужни са само очи и сърца да се видят и намерят.
И е прекрасно да те опровергаят красиво

И да видиш, че има и Очи, и Сърца за това опровержение ...

Честит празник, Казанлък!