За химните. И тайните, които крият

Химните като символ на държавността се появяват най-късно, далеч след знамето и герба. Произходът им е свързан с епохата на просветените монархии от ХVIII в. Счита се, че една от най- големите слави, които може да застигне човек, е в негова честили заради негов успех да бъде изпълнен химнът, като символ на държавността, на страната, от която е.

С този официален символ започват всички официални и национални празници и церемонии.

И колкото на пръв поглед да са сдържани или тържествени и строго официални тези музикални произведения, някои от тях и доста причудливи като звучене или марш, то зад всеки един от тях се оказва, че има интересна и често любопитна история.

Преди време специален филм на Би Би Си разказа по- интересните от тях.

Част от тях накратко изглеждат така:

За най-стар държавен химн в Европа се смята този на Великобритания „Бог да пази Кралицата“ ( но и Краля – в зависимост кой е действащият владетел).

Той е утвърден за такъв около 1745 г. Химнът възниква като патриотична песен, писана през 1743-а и публикувана за пръв път в Лондон през 1744 г.

В 1745 г. тя става особено популярна по време на сблъсъците между разбунтувалите се шотландци и англичани.

Песента е харесана от крал Джордж III и той разпоредил да бъде изпълнявана на всички мероприятия с негово участие. Не е известно кой точно е автор на музиката.

"Бог да пази Кралицата" е едно от съкровищата на Обединеното кралство, става първият разпознаваем държавен химн още с появата си през 1745 г.

Мелодията е харесана за химн и в Лихтенщайн са си я харесали и това е довеждало неведнъж до объркване по време на официални футболни срещи.

"Марсилезата" със сигурност е един от най-разпознаваемите химни, макар исъздадена само за няколко часа. Малко известен факт е, че именно "Марсилезата", звучи ина китайския площад "Тянанмън", по време на кървавите студентски протест през 1989 година.

Написана е през 1792 г. песента бързо натрупва популярност, вдъхновявайки революционерите от Гърция до Русия.
За съжаление композиторът не получава същото признание, овации и разпознаваемост. Клод Жозе Роже дьо Лил създава произведението си, за да вдъхнови сънародниците си при щурма срещу Австрия.

За следващите 44 години от живота си той така и не успява да сътвори друга запомняща се мелодия. Мизерията го принуждава да пише текстове дори с цинично съдържание на границата на порнографията, за да се бори за насъщния.

Не е изненадващо, че половината думи са скрити от погледа за посетителите във френските музеи.

Оказва се, че "Марсилезата" в различни кавъри и музикални преработки, на ръба на откровената интелектуалан кражба са на практика химните на две много интересни държави от Близкия Изток и Африка- Оман и Зимбабве.

Има и още по-интересин случаи, като композиторът на химна на Уганда- Джордж Какохама, който малко преди смъртта си завежда дела срещу правителството на собствената си страна, за пропуснати авторски и лицензионни възнаграждения.

През 1962 г. той е получил мизерните възнаграждение, равняващо се на 78 щатски цента.

Съдебните препирни за пари по отоншение на химните не са рязкост в световнаат истоиря на тези държавни музикални възхвали:

Подобен случай има в Босна и Херцеговина, където трудът на Душан Шестич, човека зад елегичната възхвала, е оценен на 2500 британски лири. Съдебните препирни и дебати по казуса продължават години. Композитоът обаче никога няма да получи парите си, тъй като епутатите на местния парламент решават, че не му се полагат.

Има и т.н "неми химни4, като този на Испания, който впечатлява с фанфарите си, но няма думи. Писан е специално за кралското семейство.

Само инструментална композиция е и химнът на Република Косово. Той е ням по политически съображения и с решение на правителството, за да не се дразни Сърбия.

Интересен е химнът на тибетската държава Непал, който прилича на музика за релакс: нежни мелодии с асоциации за местен фолклор и стотици нацъфтели ароматни цветя. Но в действителност той е един от най-агресивните в политическо отношение. Създаден е през 2006 година, по повод края на 10-годишната гражданска революция, поведена от маоистите срещу царя на страната,.

Има и откровено шовинисткки текстове в някои държавни музикални възхвали. Такъв е случаят с химна на Аржентина, където испанците са наричани "тирани", "кръвопийци" и "нашественици".

Като неизменна част от държавната символика химнът се налага през 19 век. .

Това става в Швейцария през 1811 година, три години по-късно в Прусия, в Русия през-1833 година, Сардинското кралство - 1834, Дания, Швеция и Унгария- през 1844, норвежците имат химн от 1865 година, кралство Монако- от 1867 година, Сан Марино- също от кра яна миналия век-1894 година. и др.

Тази мода не заобикаля и Балканите.

В Турция още през 60-те години на ХIХ в. е утвърден за химн т. нар Султански марш, който по подобие на испанския и италианския кралски маршове е само музика.

Първата от новоосвободените държави, която въвежда химн, е Гърция.

През 1864 г. крал Георгиус I утвърждава с указ първият куплет от популярния “Химн на свободата” за държавен.

Историята на българските химни днес е почти неизвестна. В тази област откъслечни сведения дават д-р Иван Шишманов, проф. Николай Кауфман и Ив. Иванов .

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

След 10 ноември 1989 г. депутатите от VII Велико народно събрание правят различни предложения за национален химн - включително и "Шуми Марица".

сн. архив "Трета възраст"

Иначе „Мила Родино“ става национален химн на България през 1964 година, като идеята за това е на Тодор Живков, който гостува в Сливен с тогавашния съветски посланик Николай Органов. Пръв на сцената излиза хор „Добри Чинтулов”, който изпълнява песента „Мила родино, теб привет”. Според публикация на Борис Цветанов под заглавие" Тайната история на химна на народан Република България", "при думата „Мила родино, ти си земен рай” Живков спонтанно става на крака. Нарежда хорът да чака. През антракта настоява песента да бъде изпълнена отново. След концерта събира ръководителите на града и хористите и емоционално заявява: „Другари, няколко години най-добрите наши поети и композитори са трудят да създадат нов химн на Народна република България. До момента все нещо не достига. Тази вечер чух текста и мелодията, които трябва да станат националния ни химн.” Обявява се национален конкурс, на окйто се явяват близо 500 автори. В крайна сметка обаче основа на музиката и текста на българския химн става песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г.

Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.

Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г. Тогава за основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Идеята за това е на политикът и общественик гиньо Ганев.

Химнът се изучава в училище, но повечето българи обиковено знаят само първия му куплет или припевът. Конфузни ситуации, когато ВИП персони или известни спортисти не могат да запеят химна, не са инцидентни.