Младежът със знамето

Това е Тодор. Тодоров.


На 48. Разпознаваем е.
Почти емблема. На истинските родолюбци, патриоти и хора, които уважават създаденото от предците им, знаят историята и, свирят ли сбор за каквато и да е читава кауза, щом е за народа и родината, ще е под знамената. Сам е знаме.
На това как българинът може да уважава и почита героите си. Не пропуска нито едно събитие, свързано с българската история, нито една Шипка, нито една родолюбива кауза.
Познава се лесно. По националното знаме, което носи.
Нещо повече.
Сам купува трикольори.
Всички големи знамена, които са на територията на т. нар. цех „Пенита“ - в "Арсенал" Казанлък, са инициирани и закупени от него.
Счита, че така трябва.
Българска фирма, българско знаме. Убеден е, че това възпитава.
Националното знаме в цеха създава респект. Усещане за национална и фирмена принадлежност, за гордост, отговорност и самочувствие, счита Тодор.

Лично министърът на отбраната Красимир Каракачанов при последната си визата в „Арсенал“ бе впечатлен от големите знамена над всеки цехов корпус.

От 26 години Тодор е в „Арсенал“.
За всичките си 48.
Работи като оператор ЦПУ.
От онази мая е - от някогашните професионални училища, от които излизаха готови за работа кадри. Тодор е възпитаник на СПТУ по хидравлика. И не спира да се усъвършенства.

Обича работата си. Тя осмисля половината му живот. Другата част са излетите с приятели в планината, обществените каузи, опазването и съхраняването на българщината. Любовта към котките. И историята. Познанията му респектират и притесняват дори хора с претенции, че я знаят.

Няма как да объркате това арсеналско момче - на всяка Шипка е.

И на всяко място, където националното ни достойнство иска истински родолюбци. И мъже.
Дразни се, когато види осквернени национални символи, табели или просто мръсно място.
Още повече - символи от други епохи и времена. Тогава спира, вади подръчни средства и... чисти.

Обяснява това с корените си: дедите му били опълченци на Шипка и поборници за свободата.
„Кръвта вода не става“, е краткото обяснение на оператора на ЦПУ от Завод 5 Тодор Тодоров.

Младежът със знамето.
За когото няма по-висша кауза от родината.
За Тодор нейните измерения са навсякъде: работата, отношението към хората, уважението към оставеното от тези преди нас и човещината.
Другото било празни приказки.

Навръх поредният, важен официален, много български празник- Денят на Независимостта и 110-та годишнина от този важен акт на българската държава, с който се отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, младежът със знамето Тодор ТКодоров ще е отново в ръка с него. В първите редици на градското честване.

Не може иначе.

За Тодор Родината е над всичко. И смисъл за всичко.